Меню

Различните деца не заплашват щастието на другите

Различните деца не заплашват щастието на другите

Рене Хаузер има бакалавърска и магистърска степен по социология и магистърска степен по специална педагогика. Преподавала е 15 години в училище на деца на възраст между 5-9 години. Има професионални квалификации за работа с деца с емоционални проблеми, обучителни трудности и деца в предучилищна възраст. Преподавала е във Факултета по социология, в Университет на Северна Каролина в Шарлот. В момента е експерт ранна интервенция, семеен терапевт в училището за деца със слухови и зрителни затруднения в Южна Каролина.  Прави домашни посещения и учи семейства как да обучават деца до 6-годишна възраст.

Рене беше гост на международна кръгла маса „Приобщаване на всички деца в променящ се свят“, организирана от Център за приобщаващо образование и DISES. Събитието се проведе между 25 и 30 юни 2017 г. и събра експерти от цял свят, които обсъдиха различни теми, свързани с приобщаващото образование.

   

Дневникът на мама и татко споделя позицията, че различните деца имат нужда да общуват с вашите деца, както и обратното. Родителите на различните деца биха се радвали на вашата подкрепа, но много често вместо това изпитват страх. В търсене на обяснения и за двете страни, се обърнахме към двама от участниците в кръглата маса на тема „Приобщаване на всички деца в променящ се свят“. Въпросите поставихме ние, но интервютата и превода им дължим на нашия партньор Център за приобщаващо образование. Ето какво сподели Рене Хаузер за вас.

 

  1. В нашата страна имаме закон, наречен Закон за намиране на детето. Това означава, че ние сме задължени да търсим деца, които има вероятност да имат нужда да учат в клас за деца със специални потребности. Ако едно дете е на 3 години и има забавяне в развитието, ние искаме да го вкараме в клас и да го подкрепим в развитието му, така че когато е на 5 и е готово за детската градина да може да бъде заедно със своите връстници. Ако на 5 години е постигнало напредък, ние го записваме в общообразователен клас на детската градина, а също посещава и така наречения ресурсен клас, където получава поне по 1 час на ден допълнителна подкрепа от специален педагог, който преподава в областите, за които общообразователният учител казва, че детето има нужда от подкрепа.

 

  1. Ако родителите се страхуват от различното дете, възможно ли е да кажат на детето си да не играе с него?

Да, това се случва. Децата често обичат да играят и работят заедно в класната стая. Обикновено родителите се страхуват от това, което не разбират. Ето защо ние обучаваме родителите, стъпка по стъпка, внимателно и с любов. Ние говорим с тях и им обясняваме, че всички учат различно и че всички идваме на този свят с различни форми и размери. Ние подчертаваме, че тяхното дете ще има ползи от тези деца, защото когато трябва да помогнеш на някой друг или да учиш другиго да прави нещо, детето учи от този опит. В допълнение някои деца със специални образователни потребности  имат качества и способности, които нормалните деца нямат. Те винаги учат едни от други.

Родителите се страхуват, за това аз съм много внимателна с тях. Насърчавам ги да пробват временно и, ако не са щастливи, могат да направят промяна, това обаче никога не се случва.

Всички деца имат силни и слаби страни и родителите имат нужда от сигурност да знаят, че едно дете със специални образователни потребности не заплашва щастието и ученето на другите деца.

Също така имаме групи на родители, които се срещат вечер и се запознават с родителите на всички различни деца. Ние казваме на родителите, че всички деца искат да играят и да бъдат приобщени. Ние правим това, като моделираме поведението, което искаме.

 

  1. Kак да разкажат на детето си, че хората са различни, че различните деца също искат да играят?

Ние не се бъркаме в отношенията, защото децата обичат да играят заедно и го правят естествено. Учителят може да асистира като казва на децата, че е добре да си играят едни с други и прави въвеждащи дейности. Трябва да бъдем честни с децата и родителите и да им казваме, че ние всички харесваме различни неща, че сме различни по размер, височина, цвят на кожата. Едно дете ми каза, че съм дебела и аз му отвърнах да, хората идват на този свят в различни размери и форми. Всички деца могат да разберат това.

Ние всички имаме правото да бъдем тук. Те са толкова невинни и честни, че е лесно да бъдеш честен с тях.

 
  1. Каква е ролята на педагозите?

Винаги учителят носи отговорността да моделира поведението на своя клас. Ако едно дете не се държи добре с друго нейна/негова работа е да спре това поведение и да насочи към промяна, която е желана. Те ще имитират това, което учителят прави, така, че трябва да сме сигурни, че неговото поведение е правилно.
 

  1. Можете ли да разкажете за някой вдъхновяващ пример от вашата практика?

През лятото бях учителка на клас, съставен от деца на емигранти, които никога не бяха ходили на училище преди това. Имаше една много умна ученичка. Казваше се Марта*. Имаше и една нейна съученичка Теди*, която не беше толкова умна, колкото останалите. Марта каза на останалите да не играят с Теди. Те я послушаха и изолираха Теди. Бях ужасена и направих всичко възможно да накарам останалите деца да играят с Теди. Предложих награда шоколад за този, който би искал да играе с нея. Сложих шоколада на бюрото ми. Едно момиче на име Ава* стана и започна да играе с Теди и го направи много внимателно и нежно. Аз и благодарих и ѝ дадох шоколада, който тя не прие. Написах писмо до родителите ѝ, за да им кажа, че имат прекрасно дете. Те бяха много шастливи.

Също бих искала да ви кажа, че много от моите деца отиват в класове в общообразователни училища след 2 години специално обучение.

Дългогодишният ми опит показва, че когато родителите на деца със специални потребности имат ниски очаквания към тях, те не напредват.

Родителите, които окуражават своите деца се справят много по-добре. Родителите често ми казват какво тяхното дете не може, а те правят всичко за него. Много от моите ученици продължават да бъдат в общообразователни училища и родителите не знаят за техните трудности, защото практиката работи. Деца със специални образователни потребности, които не се държат добре получават същите грижи като останалите деца.

Успехът ми с децата се дължи на това, че оставам в тясна комуникация с родителите и ги информирам за всичко, което правим с децата в клас, за да може те да правят същото у дома. Така се осигурява последователност за детето.

Аз уча родителите, докато работя с техните деца. Често съм била в позицията да обучавам директор, който не е имал никакъв предишен опит с деца със специално образователни потребности. Обучавам всички. Обичам си работата и я върша с лекота.

Работата ми в момента е да правя домашни посещения и да обучавам семейства как да се грижат за своите деца. Децата, с които работя имат зрителни и слухови проблеми, но и едновременно много други увреждания. Помагам на родителите да навигират в здравната система, което не е лесна задача. Уча ги да питат всякакви въпроси. Те имат нужда от интензивна подкрепа. Това е най-хубавата работа, която съм имала, а винаги съм мислила, че да преподавам в общообразователно училище е най-страхотната работа на света. Учителите често се страхуват от родителите, но аз никога не съм. Каня ги в класната стая. Моята работа винаги е била да извадя децата от специалното преподаване, колкото се може по-скоро.

 

Благодаря ви за възможността за това интервю. Ще се радвам да се върна отново в България и да разговарям с учители и родители.

 

Как работи "Законът за намиране на детето"

Ако едно дете има брат или сестра, който/която има проблеми в развитието и ние видим или чуем за това дете и не направим нищо, за да подкрепим това дете като се свържем с училището, за да бъде започнат процес на оценка с училищния психолог, ние може да имаме проблем, защото не сме предложили да подкрепим това дете. Ние трябва да вземем контактите на всяко дете, за което видим, че има забавяне във физическото развитие, не говори и др. Подхождаме внимателно към родителя и му задаваме въпроси във връзка с детето. Това се случва често, защото много от уврежданията са генетични, децата могат да имат или да нямат братя и сестри. Един учител намери дете на видима възраст от 2 години в местната бакалия, което е носено от своя родител, защото не може да ходи. По закон в САЩ всяко дете има право на образование. Ние обясняваме на учителите, че сме специални педагози и бихме искали да им помогнем.

Ако едно дете е на 3 години и има забавяне в развитието, ние искаме да го вкараме в клас и да го подкрепим в развитието му, така че когато е на 5 и е готово за детската градина да може да бъде заедно със своите връстници. Ако на 5 години е постигнало напредък, ние го записваме в общообразователен клас на детската градина, а също посещава и така наречения ресурсен клас, където получава поне по 1 час на ден допълнителна подкрепа от специален педагог, който преподава в областите, за които общообразователният учител казва, че детето има нужда от подкрепа. Терапията на детето продължава. Ние знаем, че общообразователният учител няма да има време да посрещне тези извънредни нужди в клас. На децата, на които им е направена оценка и имат нужда от специално образование, им е разрешено да влязат в образователната система 2 години по-рано, за да им бъде осигурено нужното образование чрез доказани техники на преподаване, физиотерапия, ерготерапия, логопедична терапия, слухово-речева терапия, зрителна терапия и др., за да бъдат подкрепени и да бъдат заедно със своите връстници.

 

Още по темата

Публикации

Продукти

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook