Меню

Как да приемаме различното дете в групата или класа

Как да приемаме различното дете в групата или класа

"Когато посрещаме всички деца в нашите училища си мислим, че ще ги научим за живота, но всъщност децата учат нас възрастните за какво е животът."
Бевърли Нунес има бакалавърска степен по педагогика и психология и магистърска степен по специална педагогика. Преподавател по специална и приобщаваща педагогика в Североизточен колеж, Бразилия . Координатор на два проекта за интервенция. Единият от тях е в училищна клиника за деца с физически и когнитивни увреждания, а другият е за деца със специални образователни потребности в основно училище. Тя беше гост на международна кръгла маса „Приобщаване на всички деца в променящ се свят“, организирана от Център за приобщаващо образование и DISES. Събитието се проведе между 25 и 30 юни 2017 г. и събра експерти от цял свят, които обсъдиха различни теми, свързани с приобщаващото образование.


Детето ви тръгва на детска градина или училище и вие постепенно опознавате другите деца, понякога и техните родители. Но има деца, които са различни – деца с аутизъм, синдром на Даун, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, деца с нарушения в зрението и др. Дневникът на мама и татко споделя позицията, че тези деца имат нужда да общуват с вашите деца, както и обратното. Родителите на различните деца биха се радвали на вашата подкрепа, но много често вместо това изпитват страх. В търсене на обяснения и за двете страни, се обърнахме към двама от участниците в кръглата маса на тема „Приобщаване на всички деца в променящ се свят“. Въпросите поставихме ние, но интервютата и превода им дължим на нашия партньор Център за приобщаващо образование. Ето какво сподели Бевърли Нунес за вас.

  1. По природа децата нямат предразсъдъци към това, което ние възрастните мислим за различно. Обикновено децата учат да се държат с предразсъдъци от нас възрастните. При всички случаи обаче, ако родителите искат да научат повече за различията в класа на тяхното дете, могат да го помолят да опише своите съученици. Въпроси като колко на брой деца сте в клас, колко момчета и момичета имате, кой е най-добрия ти приятел/ка, как изглежда, какви игри играете заедно, твоят приятел/ка/съученик/чка може ли да прави определена дейност, някой от твоите съученици нуждае ли се от специална подкрепа, за да направи нещо? – са примери за въпроси, които могат да бъдат зададени, за да се научи повече за останалите деца в класа без да учите детето си как да дискриминира. Всъщност, проучването за различията в класната стая на вашето дете не е основно, освен ако вие наистина искате да научите дали всички деца са или не са еднакво приети, без дискриминация в детската градина или училище.
Когато се съберат деца с различен произход, деца с увреждания или надарени деца в общообразователното училище, това носи полза за всички деца, всички те ще възпитат и подхранват чувство за любов и състрадание.

Ако родителите се страхуват от различното дете, възможно ли е да кажат на детето си да не играе с него?

  1. Чрез различията ние можем да оценим по-добре индивидуалностите. Ние всички трябва да знаем, че да бъдеш различен е нещо нормално.

    Родителите или възрастните, които действат по този начин правят лоша услуга на обществото. Голямата полза за всички е да изживеят опита на различието. Ако учениците не преминат през това в детството си, по-късно те ще имат огромен проблем с преодоляването на предразсъдъците. Приобщаването дава право на тези, които са дискриминирани поради различие, социална класа или цвят на кожата да заемат своето място в обществото, което им принадлежи по закон. Ако това не се случи, тези хора винаги ще бъдат зависими и ще имат живот на непълноценни граждани. Не може да има място на света, в което да не се взимат под внимание другите.  В допълнение, за нас учителите, най-голямата полза е да гарантираме правото на образование на всички. И за нас родителите, представете си, че имаме дете с увреждане, какво поведение бихме очаквали от обществото? Бихте ли искали да знаете, че с вашето дете не може да се играе, защото то е различно?
     
Много бих искала да посъветвам родителите много да насърчават децата си да играят с различните от тях деца. Правейки това, родителите ще учат своите деца как да бъдат сърдечни хора. Основният въпрос е: какво, ако различното дете е вашето собствено дете?
 

В допълнение на това, как вие бихте се чувствали като родител, ако вашето дете е изоставено, дискриминирано, отлъчено? Бихте ли искали хората да взаимодействат с вашето дете по този начин? Височина, тегло, цвят на кожата, вид коса, нос или размер на зъбите, социален статус? Ние всички сме различни и това именно ни прави уникални и специални.

 

Как да разкажат на детето си, че хората са различни, че различните деца също искат да играят?

  1. Ние реално не се нуждаем да казваме това на децата, по природа те са социални и искат да играят по между си, дайте им възможност да бъдат себе си, те ще се справят. Но ние като техни родители или възрастни можем да бъдем техни ролеви модели и ние наистина сме, така, че начинът, по който се отнасяме с другите е ключов за нашите деца да научат как да се отнасят с другите. Например, вашето дете се прибира у дома и казва, че няма да си играе с някое друго дете от училище или от квартала, защото то е различно, вие можете да промените това поведение като подчертаете на вашето дете, че всички сме различни, но сме еднакви в същността си, как в природата намираме различни цветя, как птиците са различават, но те са птици, как човешките същества са изумително различни, но са чисто и просто човеци. Не е ли това невероятно?
     

Каква е ролята на педагозите?

  1. Важно е в училище да има условия за приобщаване, архитектурата да бъде адекватна или адаптирана за приобщаване, но това не е достатъчно. Разбира се, това са благоприятни, но не основополагащи фактори. Необходимо е сърцата да бъдат отворени да социализират и ние да си позволим да взаимодействаме. И този, който посява знание, реформира и строи, е учителят, който ще даде предимство на незаменими ресурси за качествено приобщаващо образование. Ето защо сърцата на учителите също трябва да бъдат отворени. Те също трябва да повярват и видят себе си в процес на постоянно приобщаване, те ще трябва да създават и пресъздават възможности за съвместно съществуване, да насърчават взаимодействие и сближаване в предизвикателствата, да създават разнообразни контакти, за да трупат нови знания, да планират гъвкаво и целево, да разбират, че близостта, търсенето на сходни гледни точки и разбирането, че познанието не принадлежи само на един, допринася за обмена, партньорство и сигурност на качествено приобщаване. Ако учителят вярва, че приобщаването руши бариери и, че тяхното преодоляване насърчава обмена в процеса на изграждане на знание и чувства, той ще осъществи своята основна роля да осигури приобщаващо образование, което ние всички желаем, посявайки бъдеще, в което има по-малко дискриминация и повече обединени усилия за интегриране и приобщаване.


Можете ли да разкажете за някой вдъхновяващ пример от вашата практика?

  1. Бих могла да ви разкажа много прекрасни примери за приобщаването в нашите училища: деца със синдром на Даун, аутизъм и множество други увреждания, които участват пълноценно в общообразователното училище. Но вместо това, ще ви разкажа за тези деца, които са със сериозни увреждания и имат здравословни проблеми. Тя идва за физиотерапия и когнитивна стимулация в рамките на нашия проект за интервенция. Тя има церебрална парализа и нейният мозък е със сериозни увреждания, ние не знаем колко тя вижда и чува, защото е много трудно да бъде направена оценка. Тя не може да ходи и говори и освен това прави спазми и гърчове. Ние знаем, че реагира на определени стимули, защото се раздвижва и вълнува от звуци или музика, която харесва или от хора и картини около нея. Майка ѝ я взима навсякъде със себе си, през повечето време я носи на раменете си или на ръце, защото е много трудно момиченцето да бъде сложено в инвалидна количка и да се бута по неравен терен, какъвто е случаят с града, в който живеят. Тази майка е изключително посветена на своята дъщеря, винаги се застъпва за нея, тя държи нейното дете да има всички права, които ѝ се полагат по закон и търси с цялото си сърце и с всички сили да осигури всички възможности, които всяко нормално дете има. Сега това момиче е на 6 години и от миналата година ходи на училище, не специално, а общообразователно училище. Всички деца имат право на качествено образование, независимо от обстоятелствата, така че това момиче не може да бъде лишено от нейните права и привилегии. Училището, в което тя ходи, осигурява образование на тази бедна общност, това е държавно училище, с много ограничени ресурси, но с отворени сърца и врати за всички деца. Невероятно е да се види, това момиче с увреждания, почти като неодушевено създание, с всички нейни различия е развеждана на инвалидния  ѝ стол от съучениците ѝ, винаги усмихнати и изпълнени с радост. Тя не може да чете или пише, но никой не го интересува. Нейните съученици и учители я посрещат всеки ден с нежност и щастие. Те се грижат за нея като за тяхното специално съкровище и всички те споделят ползите от приобщаването: любящо и високо оценяване на човешкото същество.
Когато посрещаме всички деца в нашите училища ние си мислим, че ще ги научим за живота, но всъщност децата учат нас възрастните за какво е живота.
 

Ако има разлики в подходите за детска градина и училище, какви са те?

  1. Посрещането и приемането на хора със специални потребности сред нас не е лека задача, но е необходима. Промените и нагласите, от които се нуждаем са еднакви в която и да е област, няма значение дали говорим за семейството, предучилище, училище или обществото като цяло. Приобщаването е част от живота. Известният бразилски педагог и философ Пауло Фрейре споделя тезата, че хората учат в общност. “Човек се определя от обема и качеството на връзките, които създава“ и това не би било по-различно за хората със специални потребности. Живеем в общество, което изисква да сме заедно, за да оцелеем, ние имаме нужда да се борим все по-активно да гарантираме приобщаване, от най-ранна възраст във всички социални области, част от които е и училището. Промените, които трябва да бъдат направени, за да може училището да бъде достъпно, приветстващо и подходящо за всички ученици, с каквито и да било увреждания, не се ограничават само до физическата среда като архитектура, дидактически ресурси, обзавеждане и колекциите в лабораториите и библиотеките, нито до образователните аспекти като: учебен план, образователни цели и оценяване.
Всъщност е необходимо да бъдат направени промени в социалната среда, в която участват директори, учители, ученици и семействата на тези ученици. Всеки трябва да може да се справя заедно с останалите за преодоляване на предизвикателствата , за да живеем заедно в общество на различие.

 

Ползите за всички в групата или класа да има различни деца

Ето няколко, изведени от документ на ООН от 1994 г.

За ученици с увреждания:

  • Да развият оценка за различието на всеки индивид;
  • Да придобият директен опит с естественото различие на човешките способности;
  • Да демонстрират нарастваща отговорност и подобрено умение за учене чрез обучение сред ученици;
  • Те са по-добре подготвени като пораснат за живот в едно многообразно общество чрез образование в многообразни класни стаи;
  • Често те получават допълнителна академична подкрепа от екип по специална педагогика;
  • Те могат да се обучават в различни образователни условия (сътрудничество в обучението, използване на технологии, базирана на учебните центрове и др.)

За ученици без увреждания:

  • Имат достъп до по-широк кръг на социални ролеви модели, обучителни дейности и социални мрежи;
  • Да развиват постепенно комфорт, увереност и разбиране за своето индивидуално различие и за това на другите;
  • Да демонстрират нарастваща отговорност и подобрено умение за учене чрез обучение сред ученици;
  • Те са по-добре подготвени като пораснат за живот в едно многообразно общество чрез образование в многообразни класни стаи;
  • Да получават допълнителна образователна подкрепа от педагогическия екип;
  • Да имат полза от обучение в различни образователни условия.

Приобщаващото училище има много с какво да допринесе за бъдещето на всички ученици.

 

 

Още по темата

  • Различните деца не заплашват щастието на другите

    Успехът ми с децата се дължи на това, че оставам в тясна комуникация с родителите и ги информирам за всичко, което правим с децата в клас, за да може те да правят същото у...

  • Връзката ранно детско развитие – нарушения

    Всички искат да знаят какви са диагностичните маркери на аутизма. Преди да говорим за симптомите и терапиите, ще разгледаме връзката между психомоторното развитие,...

  • Децата, аутизмът и конете

    Какво представлява хипотерапията? За какво е полезна? Как влияе на децата с аутизъм и синдром на аспергер?

  • В свят на битки не се учудвайте за поредното пребито дете

    Децата се борят за оценки, борят се за титли, медали, постижения, въобще нечие одобрение. Растат пасивно, външно оценявани, приравнени, рамкирани.

    Кои качества им...

  • Дума с пет букви

    Как или дали правим нещо за това децата ни да бъдат човешки същества с морал? Какво се случва в средата, в която масово волю-неволю израстват? Какви послания получават от...

Публикации

Продукти

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook