Меню

Рубрики

За ученето от вкъщи

За ученето от вкъщи

Дистанционното он-лайн обучение е вече факт и тези чуждици трайно навлизат в речника ни. Прочетох прекрасни текстове, от които личи, че високо се ценят усилията на всички участници в системата, за да започне този процес. Случиха се буквално чудеса от храброст или от любов към учението.

Дистанционно обучение

Но все пак вече може да влезнем в детайлите и да си кажем честно, че има много проблеми. Ще започна с това, термините имат различен смисъл. Най-общо - дистанционно е когато учителят напише в „школо“ (популярната от тази учебна година платформа тип електронен дневник): „Уважаеми ученици, прочетете си урока на страница 133 и си попълнете задачите в тетрадката“. С други думи – научете се да учите сами. Не е лошо. Дали обаче всички деца са готови за това – преценете по вашите. За мен този вариант е работещ само при по-големи ученици с изградени учебни навици, вътрешна мотивация  - и разбира се, ако нямат затруднения по конкретния урок. Какво още не е он-лайн обучение? Да изпратиш презентация тип „копи-пейст“ от Уикипедия, направена набързо – това със сигурност не е! Но пък точно в този момент може да се забележи големия проблем с проекто-базираното учене, което се осъществяваше с много ентусиазъм от някои учители и малко яснота за критериите за работа, оценка и ролята на обратната връзка. И риторичния въпрос –има ли българският ученик потдик да търси различни източници и да анализира информация с цел първо да разбере, а после да научи. Дистанционно е и груповите разговори/уроци, които учителите организират в различни платформи. Обобщавам – дистанцинното учене включва старомодния метод на общуване, вкл. преподаване от разстояние. За мен основният плюс на тази връзка, която учителите със завиден ентусиазъм организират на различни платформи, спрямо своя капацитет и налични технологии, е че така запазват жива връзката с децата. Но пък не знам дали някой ги попита „имате ли технически средства да го направите?, имате ли подходящ абонаментен план за интернет и т.н.?“ Но го направиха. Случва се!

Он-лайн обучение

Он-лайн обучението е съвсем друго нещо. Това са web – базирани обучителни  платформи, създадени с ясна концепция. Включват възможности за представяне на нов материал, упражнения и оценяване. Разработена специално за учебните планове в България, и то само в частта преподаване на тематичен материл, е точно една популярна платформа, която „отвори“ екраните си безплатно за всички деца за определен период от време. Всички ние - родителите благодарим на тези предприемчиви хора, които са работили професионално и адекватно, за да може при форсмажорни обстоятелства децата да имат една стабилност при ученето. Една! За сравнение, в мрежата  може да се намери голямо разнообразие от образователни и упражнителни ресурси на английски, например. Отварям скоба – не попаднах на информация образователното министерство адекватно да е оценило този акт от страна на създателите на платформата.

Продължителност

Елементът продължителност на обучението е също нещо, върху което трябва да са фокусираме, когато разсъждаваме доколко този принудително наложен модел на учене е работещ. Учителите са професионалисти и много от тях започнаха с преговорни задачи и след това заложиха на това да подават на децата теми, с които те могат по-лесно да се справят. И оставиха други за момента, когато отново всички ще са в училище. Нека никой от нас не си прави илюзия, че език или наука може да се учи дълго време дистанционно. Какво остава за занаят, за практически умения...

Гъвкавост и общуване

Друго можем да научим сега. Че малко или повече гъвкавост в учебния процес е нещо, от което преподаващите имат нужда и знаят как, кога и в името на какви очаквани резултати да го приложат. Като част от този процес и обменът на опит и идеи в неформалното виртуално пространство между колеги достига завидни върхове. Целта е обща.

Анкетите и какво не влиза в тях

И до тук една виртуална анкета може да илюстрира високото ниво на справяне на ученици, учители и родители. Да не забравяме, че ние – последните, се включваме също активно, чак до там – да погледнем с нов поглед към учителската професия, съчетала любов и отговорност в едно.

Какво обаче съществува в българската действителност, освен горното? Познавате ли деца със СОП? Такива, за които е противопоказно да стоят пред електронни устройства, или такива, които не могат да забележат екрана, защото той не е физическо присъствие на човек. Ами хиперактвни деца, които не могат да тичат на воля вече N-та седмица. Дали отговорът ви е да или не – няма значение, тях ги има. Дневните центрове сега са затворени. Образователната система предлага психологическа и логопедична помощ дистанционно. Знаехте ли това? Някой знае ли как се работи с дете с аутизъм през вайбър? Ще се опитам да ви кажа – с много желание и неизменната помощ и ангажимент от родителите, с ясното съзнание за намалено качество на терапевтичния процес.

И докато тук все пак връзката с училище се поддържа, в страната има и деца, които остават почти изключени (образователните предавания по националната телевизия са вариант). Онези, чиито родители не могат да им осигурят интернет у дома в комплект с подходящо устройство. И независимо, че знаят поне на теория, че образованието е важно, наистина нямат средства. Но пък до тях няма как и он-лайн анкета да стигне, така че – когато четете резултатите се замислете доколко са точни.

Готови ли сме?

Не мислете, че с написаното по-горе критикувам. Казвам защо още от първия ден на въвеждане на дистанционното обучение твърдя, че не сме готови за това. Че въвеждането на качествени елементи (не дай Боже никога обучението да е изцяло от растояние!) в образователния процес е въпрос на време, минимум 1-2 години.

Към днешна дата, това което най-много искам да се случи с българското училище е децата и учителите да се върнат в него. Да влезнат и да се прегърнат, нещо което на много от тях днес им липсва.

Люба Пенчева

3 април 2020

Още по темата

Публикации

Харесай ни във Facebook