Меню

Влияние на смарт-устройствата върху езиковата изява и психомоторно развитие на децата до 7 г.

Влияние на смарт-устройствата върху езиковата изява и психомоторно развитие на децата до 7 г.

Автори: Люба Пенчева- психолог, Нешка Михлюзова- логопед

Според международни проучвания към днешни дни децата получават първия си смарт-телефон на около 10 годишна възраст. В България няма проведено подобно изследване, но е факт, че чрез възрастните децата имат достъп до т.нар. смарт-устройства от нулева възраст. Агресивната реклама налага притежаването на телефон като средство за контрол и сигурност по отношение местоположението на децата, което неминуемо формира тенденция за снижаване на възрастовата граница. Пандемичната обстановка в света след 2020 година допълнително ускорява този процес.

Изследването на тези процеси и вероятните проблеми, вследствие на тях са обект на активни проучвания буквално в последните няколко години. Публикуваните резултати са еднопосочни. Прекомерното екранно време на все по-ранна възраст „увеличава риска от забавяне в експресивната реч“ [“Handheld Screen Time Linked with Speech Delays in Young Children” Julia Ma, HBSc, Pediatric Academic Societies Meeting, May 6-9, 2017 Sn Francisco, CA] като наред с това тези деца „са склонни да имат по-малко здравословна диета, по-голям енергиен прием и по-изразени показатели за затлъстяване.“ [“The health impacts of screen time – a guide for clinicians and parents”, изд. Royal College of Paediatrics and Child Health]. Според същото проучване „децата с по-голямо екранно време, особено над 2 часа на ден, са склонни да имат повече депресивни симптоми“. Учените установяват и недвусмислена корелация както по отношение понижение параметрите на вниманието, така и във връзка с качеството и продължителността на съня.

По-долу следва описание на рисковете и/или трудностите върху езиковата изява и психомоторното, социално и емоционално развитие при повишено екранно време. В световната педиатрична практика препоръките за съответно екранно време за деца от 0 до 7 годишна възраст варират до 1 час дневно за най-големите в групата. За целите на изследването*, екипът приема за „завишено екранно време“ над 2 часа дневно.
 

Психомоторно развитие и когниция

Нервната система е изключително важна биологична система в организма, не само поради факта, че тя координира всички останали органи и системи, но че тя е материалният субстрат, свързан с доставянето и обработката на информация. Още от пренаталния период мозъкът активно се изгражда, като невронните връзки се структурират под влияние на опита и средата. Скоростта на тези процеси през първите години от живота е впечатляваща, при все че мозъкът продължава да се развива до към 21 година. И затова не е случайно, че когато говорим за развитие на висши когнитивни функции, учене и психомоторно развитие, всъщност имаме предвид развитие на мозъчните структури, изграждане на мозъчни връзки и осигуряване на „защитена, стабилна, хранителна и стимулираща грижа“ [Early Brain Development and Health].

През 2019 година екип от учени от Нидерландия прави MRI на 47 здрави деца в детска градина. Анализът на данните показва, че при повишеното екранно време, спрямо препоръчаното от педиатрите, в развитието на главния мозък се отчитат „по-ниски нива на микроструктурна организация и миелинизация на мозъчното бяло вещество, което е основа на езика и възникващите умения за ограмотяване и съответните когнитивни процеси“ [Associations Between Screen-Based Media Use and Brain White Matter Integrity in Preschool-Aged Children].

Анализът на данните от нашето проучване показва, че завишеното екранно време корелира със занижени познавателни способности, несъответно развит зрителен гнозис, наличен лексикален запас на английски език без развит речник на български. Често не се наблюдават формирани съответни конструктивни умения. От това страда развитието на пространственото мислене, ориентацията в средата, както и усъвършенстването на грубата и фина моторика. Затруднено или невъзможно е разбирането на инструкции.

Безконтролното ползване на смарт-устройства в много голяма степен е свързано с липса или недостиг на алтернативни игрови занимания, които са важни за хармоничното развитие на детската личност. Повишеното екранно време на практика се свързва и с намалена активност на открито. Физическите дейности и спонтанни игри са редуцирани, нещо което бе сериозен глобален проблем в периодите на спазване на наложените противоепидемиологични мерки и карантинни изисквания по места. В чисто битов план има родители, които се чувстват удовлетворени, че са осигурили технологични устройства за децата си и не намират за нужно да инвестират в рисувателни пособия, кубчета и други едва ли не старомодни играчки. Голям е процентът и на родители, които вярват, че децата им така ще научат по-лесно английски език.

На практика смарт-устройствата глобално изместват хартиените книги и екипът ни е свидетел как десетки деца растат без да им четат приказки. Когницията е в основата и на мисленето. Опосредстването на мисълта е чрез думите и речта. Затова неминуемо задръжките в развитието на познавателните способности и езиковата изява рефлектират върху интелектуалното развитие.
 

Езикът като средство за комуникация

Езикът е инструмент за комуникация със знаков характер, чиято основна цел е да служи за анализ на човешкия опит, по специфичен начин за всяка общност, посредством единици, притежаващи смислово съдържание и знаково изражение. Две са основните езикови направления – езикова компетентност (знанието на индивида за езика) и езикова изява (реалната употреба в процеса на общуване на индивида).

Структурата на езика се разглежда като съвкупност от три основни компонента: форма - лингвистична структура, съдържание - езиково значение и употреба -практическо използване на езика за целите на комуникацията. Именно тези компоненти позволяват да бъде интерпретирана езиковата изява на базата на сравнение между детската езикова изява и нормативния език (Е. Тодорова, 2013). При констатирана прекомерна употреба на смарт-устройства се увеличава значително риска от сериозно изоставане и по трите компонента, като най-значимо и видимо е при употребата. В крайни случаи може да се наблюдава отсъствие на желание за осъществяване на комуникация, освен когато се касае за удовлетворяване на базисни потребности.

Когато малкото дете прекарва над два часа дневно пред смарт-устройства, постепенно неговите представи за комуникация и общуване се променят. Потокът от информация, без нужда от ответна реакция, затруднява и обезсмисля спонтанната реч. Речта на майката не може да бъде заменена, тя трябва да бъде адаптирана спрямо възрастта на детето, макар и не прекомерно, тъй като продължителното говорене  на “бебешки“ може да доведе до затруднения при овладяване на правилен изказ (Ж. Кремер, 2010).

Звуковият поток, заедно с паралелната информация, се разглежда като т.нар. „входни данни“, ако детето има само звуковия поток, без паралелната информация, овладяването на езика е невъзможно (Ю. Стоянова, 2011).

Проучване, проведено от Джулия Ма от Университета в Торонто, установява значителна връзка между използването на мобилни устройства и съобщаваното от родителите изразено забавяне на речта при 18-месечни деца. Подобно проучване е проведено от Катрин Биркен, педиатър и учен в Детска болница в Торонто, и тя стига до заключението, че ръчните екрани могат да забавят способността на детето да формира думи. Тя обобщава, че за всяко 30-минутно увеличаване на времето за работа на екрана на смарт-телефон изследователите установяват 49% повишен риск от забавяне на експресивната реч. В нашето изследване често се наблюдава неспособност за разбиране на инструкции, както и сериозни затруднения за ползотворна комуникация с децата на български език.** В комуникативна ситуация може да се наблюдава монотонност, безизразност и дори игнориране на участниците в общуването. В резултат е невъзможно да бъде изследвана артикулацията, както и нейните възрастови особености.

Друг риск е т.нар. „самодостатъчност“ в игрите, хаотичност и невъзможност за осъществяване на стабилни отношения с връстници. Липсата на всички компоненти на невербалната комуникация, допълнително влошават цялостното вписване в реалната среда, в която са налице всички фактори, отсъстващи във виртуалното пространство.
 

Ритъм

Простите и сложни ритми, тяхното овладяване и усещания за мелодичност са в основата на езиковата изява, нейната завършеност и изразителност. Липсата на мелодичност в много от он-лайн приложенията, както и тембровите характеристики в детските и телевизионни предавания допринасят за специфичността на изказа на децата, израстващи с телефон в ръка. Симптомите включват от трудности в интерпретация на прости и сложни ритми до задръжки, в който интерпретацията на ритъм е невъзможна.
 

Сън и бодърстване. Внимание.

Активният цикъл при хората за сън и бодърстване, известен като циркадиен ритъм е адаптиран към денонощие от 24 часа. Установено е, че при екстремни обстоятелства, като например престой в пещера, се наблюдава малка промяна в продължителността (22 до 26 часа). Хормонът мелатонин, отговорен за съня в естествени условия се синтезира през тъмната част на денонощието. Какво обаче се случва, когато макар и тъмно, пред очите ни е активна синята светлина на екран? Нещата са прости – при осветление епифизата, свързана косвено с очите, не синтезира мелатонин и нашият мозък остава активен.

И докато при възрастните има разбиране за последиците от влиянието на различните дисплеи, то при децата, които от съвсем крехка възраст имат неограничен достъп до смарт-устройства, контактът с тях се превръща в норма и те търсят и искат още. Проявяват автоматизиран интерес. Стават зависими.

В съвместна разработка на няколко Британски университета, сред които Университета в Лондон и Университета в Глазгоу, публикувана през ноември 2019 г. се посочва че времето, прекарано пред екран се асоциира с влошено качество на съня при новородени, малки деца и деца в предучилищна възраст. Всеки час прекаран пред екран се свързва с 15 минути по-малко сън на денонощие, което респективно повлиява развитието на мозъка.

Допълнителен рисков фактор е липсата на изграден ритъм на сън и бодърстване. Прекомерното екранно време е предпоставка за затруднения в насочването и задържането на вниманието, които не се свързват с характеристиките на възрастта.
 

Семейството и ролята му в процеса на научаване

Ролята на семейството е безспорно ключова в детското развитие. Грижите и комуникацията с детето от раждането му е в основата на изграждането на уменията му за общуване и пренасяне на модела на подражание към околните. Множеството стимули, социални дейности, играта с детето са в основата на неговото интелектуално израстване (Б. Пирьова, 2017).

Завишеното екранно време, съчетано с депривация от вербално и невербално общуване от страна на родителите и конкретно на майката, може да доведе до липсата на активност и отказ от страна на децата за активна игра, както и задръжки във формирането на елементарни конструктивни умения.

Рисков елемент, който често е наблюдаван в процесите на възпитание и отглеждане на деца е липсата на т.нар. дигитална хигиена – подбор и съвместно обсъждане на дигиталното съдържание, достъпно до малките деца. Свързва се с модела на поведение, който самите родители дават по отношение на мястото и ролята на смарт-устройствата в бита: използване на смарт-устройства по време на хранене, използването им за успокоение, включване тип „да не скучаем“, употребата им като заместител на четене и т.н.



Общуване и социализация

Ползването на дигитални устройства в противовес на живо общуване възпрепятства развитието на социални и комуникативни компетентности. Ограничаването от общуване с връстници може да бъде организирано съзнателно от възрастните в името на предпазването от различни заболявания, предавани по въздушно-капков път. Но дефицитите в тези умения се открояват впоследствие в среда като детска градина или училище, като все повече деца демонстрират склонност към алиенация, неспособност за създаване на приятелства и отказ от групови занимания.
 

Емоционално развитие

Недостатъчните социални контакти водят и до затруднение в развитието на емоционалната интелигентност, формирането на умения за сътрудничество, развитие на способност на емпатия и т.н. В практиката на терапевтите се наблюдава повишение на случаите на депресивни прояви.

Вместо заключение споделяме цитат на Магда Гербер: „Активните играчки правят децата пасивни. Пасивните играчки правят децата активни.“
 


* Материалът е резюме от едноименен доклад, изнесен на Логопедична конференция с международно участие „Превенция на комуникативните нарушения“, Албена 2021. Цялото изследване е достъпно в сборника с доклади.

** При развитието на езиковата изява е важно да се взима предвид езикът, на който малките деца и децата в предучилищна възраст възприемат информация от смарт-устройствата. Често българските деца манипулират с дигитални материали или приложения приоритетно на английски език.

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с вашия термин или възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook