Дисграфията буквално означава затруднено писане. Има няколко различни типа дисграфия. Някои хора с дисграфия имат почерк, който е нечетлив и включва неправилно или непостоянно формиране на буквите. Други пишат четливо, но много бавно или малко. Често хората с дисграфия преминават към печатно писане и тогава писането им е смесица от главни и малки букви. При всички случаи на дисграфия, писането изисква влагането на прекомерни енергия и време, както и голяма издръжливост.

Дисграфията пречи на детето да изрази идеите си писмено. Писмената реч изисква ученикът да синхронизира множество ментални функции: самоорганизация, памет, внимание, моторни умения и различни аспекти на езиковите си способности. Автоматизираното и вярно писане на ръка поставя основата за справянето с тази сложна задача. За ученикът с дисграфия е сложно да запомни къде трябва да сложи молива, за да започне изписването на буквата, и как да я формира и така забравя какво е искал да изрази, пишейки. Дисграфията може да доведе до ниска продуктивност в класната стая, недовършване на домашните задачи и трудности с концентрацията и вниманието.   

Емоционалните проблеми, които произтичат от дисграфията често влошават нещата. В ранна училищна възраст тези ученици излизат по-късно в почивка, защото трябва да довършат преписването от дъската и често се прибират с множество недовършени в клас задачи, които трябва да довършат вкъщи. Когато бъдат помолени да направят отново или да писмените си задачи, вторият опит не е по-добър от първия. Тъй като често тези деца се справят добре с четенето, неуспехите им в писането се приписват на мързеливост и небрежност. Произтичащите от това гняв и фрустрация могат да попречат на тези деца да реализират истинския си потенциал.