Това е кратка версия за родители на „Стандарти и показатели за развитие и учене в ранното детство: от раждането до три години“. Стандартите са разработени въз основа на мащабно проучване на развитието на деца в България. Те дават ориентири за развитието и ученето, но не са диагностичен инструмент. 

Какво може детето на 18-месечна възраст?

На 18-месечна възраст детето може: 

За стимулиране на потенциала на детето и за създаване на благоприятна среда за учене и развитие се препоръчва:

1. Осигуряване на подходящо пространство и играчки, които да стимулират двигателната и сензорно-двигателната активност на детето (например играчки за дърпане и бутане с ръце – особено издаващи звук (ролери), както и за възсядане и бутане с крака (конче или кола на колела)).

2. Стимулиране многократното повтаряне на основни движения, които детето може да усъвършенства на тази възраст: да ходи след интересна движеща се играчка или мебел, за да я вози; да ходи или лази с играчка в ръка, за да я подаде или занесе на определено място; да лази, за да се катери; да търкаля или хвърля голяма топка с две ръце и пр.

3. Насочване на детето да ходи към някаква цел – „Да отидем до това дърво, до люлките“.

4. Използването на детската количка за разходка да е по-ограничено, без да се задържа детето излишно дълго време в нея – това забавя двигателното му развитие.

5. Да се подтиква детето да прилазва по голяма скамейка, да се изкачва в началото по наклонена, а после по вертикална стълбичка, но под контрола на майката/ грижещия се, като му се подсказва как да го прави, но без да му се помага.

6. Детето да се учи да хвърля голяма топка с две ръце отдолу и да я хваща, като разстоянието между него и възрастния постепенно се увеличава.

7. Да се обогатява игровата среда на детето с играчки като: разноцветни кубчета в два размера (за подреждане едно върху друго); пирамидки (ос с рингове с различна големина за нанизване); чашки или кухи кубчета (за поставяне едно в друго); кутии за отваряне и затваряне, за поставяне на предмети в тях и за изваждането им. Те развиват по-точни действия на ръцете, координацията между ръцете и очите, възприемането на цвета, формата и големината на предметите.

8. Да се осигурят по възможност музикални играчки – например телефон с клавиши, който възпроизвежда мелодии, детски музикални инструменти – като ксилофон, които са особено подходящи за усъвършенстване на синхрона между зрението, слуха и ръката.

9. Да се включва в игри с пясък и вода, с кофичка и лопатка, лодки и топки, които са изключително силен стимул за двигателното и сензорно-двигателното развитие на детето.

10. Да се предлагат на детето книжки с дебели листа за прелистване.

11. Да се показва и обяснява на детето как да играе с играчките според тяхното предназначение, да се разнообразяват действията с играчките. Осигуряване на време и пространство за самостоятелно изпробване на действията с тях.

12. Демонстриране на действия с предмети от бита – лъжичка, купа, чаша, четка за зъби, сапун и пр. осигуряване на време и стимулиране на детето да ги използва според предназначението им, да развива сръчност за успешното им изпълнение.

13. Съвместни игри, които предполагат съпоставяне на форми на обекти (къщичка, кутия с отвори, в които се слага топка, кубче и ромб и т.н.).

14. Организиране на игри, в които се скриват няколко играчки, като детето се насърчава да продължи търсенето, докато не намери всички. Ако не се справя, е добре да получи помощ, за да започне играта отново и да постигне очаквания резултат.

15. Да се показва и обяснява на детето как да решава проблеми от всекидневието по различен начин (например: „Тази играчка не можем да я стигнем, защото е високо, затова ще я бутнем с моливчето, за да падне, и след това ще я вземем“, „За да можем да сглобим камиончето, първо ще направим това, след това и това“ и т.н.).

16. Да се стимулира детето да показва символични жестове или да използва обекти в различно от традиционното им приложение (например: „Покажи ми как се обаждаш по телефона“, „Покажи ми как копае багерът“, „Покажи ми как ядеш ябълка“ и т.н.).

17. Да се обясняват намеренията за действията от майката/грижещия се, независимо дали са успешни или не (например: „Сега ще се опитам да поправя това камионче. Не успях, сега ще опитам по друг начин.“).

18. Да се предлагат на детето игри с конструктори и демонстриране на действията – как да построи определена фигура или форма, съпроводено с различни въпроси за формата и големината на обектите.

19. Организиране на игри, в които обектите се разделят по различни признаци (например: „Хайде да си отделим червените топки, а сега да си вземем всички сини коли, а сега само кубчетата“), като давате на детето обратна връзка и отново обяснявате какво трябва да направи, ако не е разбрало добре.

20. Четене на подходящи кратки и разбираеми за детето приказки и поставяне на въпроси за историите и героите в тях.

21. Организиране на разнообразна, привлекателна и безопасна среда, която стимулира и удовлетворява изследователските потребности на детето – различни нови обекти за изучаване (за наблюдение, слушане, пипане, пъхане, пресипване, вадене, т.е. за дейности с ръцете).

22. Стимулиране на игра и действия с различни предмети и материали така, че детето да види промените в тях.

23. Съвместно с детето разглеждане на книжки с картинки, съобразени с неговата възраст (с дебели страници и обемни изображения), и стимулиране разгръща-
нето на страниците, посочване и кратко описание на героите, събитията и обстановката.

24. Следване инициативата на детето по време на игра или на собствена изследователска практика.

25. Насърчаване на доверие и сигурност у детето в опитите му да изследва и проучва средата, особено в случаите, когато има проблем и не може да го реши (не може да си задвижи новата играчка), демонстриране на успешен начин за извършване на действието и стимулиране към повтарянето му.

26. Демонстриране на обич и внимание към детето.

27. Осигуряване на необходимата среда и стимули за по-продължителни игри и съвместни занимания с детето.

28. Когато детето прави нещо нередно, да му се обясни, че така не се прави, без заплахи за наказание или с герои от приказките (Баба Яга, Вълкът и др.).

29. Да не се пропуска случай за похвала при опити за самостоятелност на детето.

30. Да се осигури възможност детето да наблюдава извършваните от възрастните действия (например в домакинството), за да се подпомогне разбирането му за връзката между действията и целите, към които са насочени.

31. Да се създадат условия за формиране на подходящи умения за разрешаване на конфликти и проблеми, които възникват при игра с други деца (например първо едното дете ще поиграе, после другото с играчката).

32. Да се осигурят възможности за детето да общува с познати и приятели на семейството.

33. Да се поемат обещания и ангажименти пред детето, които ще бъдат изпълнени.

34. При раздяла с детето да се подхожда позитивно и да се използват думи, които да намалят безпокойството му.

35. Да се говори за всичко, което се случва по време на общуването с детето – независимо дали е свързано с грижите за него, или с игри и развлечения.

36. Да се показва съпричастност и разбиране към детето (погалете, гушнете го), ако е разстроено и уплашено.

37. Детето да се наблюдава отблизо и да му се предлага подкрепа, когато се движи, ако все още е нестабилно.

38. Да се съдейства на детето, за да се научи да разбира и регулира емоциите си, като винаги е необходима адекватна реакция на потребностите му от утешение и успокояване.

39. Да се прекарва достатъчно време в игра с детето и в близко общуване.

40. Да се обсъждат последствията от дадено поведение, така че детето да се научи защо трябва да се спазват определени правила и да се правят компромиси.

41. Разговори с детето за правила, за някои ограничения, но и за варианти за избор, даване на обяснения как те помагат на хората да се разбират.

42. Да се използват както познати на детето думи, така и нови, като се обясняват достатъчно разбираемо за него.

43. Да се задават колкото може повече и по-разнообразни въпроси, защото те стимулират детето да каже нещо като: „Искаш ли ябълка?“, „Да наредим ли кубчетата?“ и т. н. Ако има вероятност детето да не е разбрало, въпросът се поставя по друг начин, например: „Какво има тук в чинийката? Това какво е?“

44. Да се поощрява детето да отговаря на въпросите, независимо че „приносът“ му към разговора може да бъде доста ограничен – само жестове или отделни думи и звукоподражания.

45. Ако детето не може да отговори на въпроса, да му се помогне. Задават се подканващи въпроси като: „Какво ще купим в този магазин? Ще влезем и ще купим... какво?“

46. Винаги когато детето казва нещо неясно, да се проявява търпение, за да се разбере какво точно иска да каже. Ако често има чувството, че не го разбират, детето губи желание да говори, обезкуражава се, а това не бива да се случва. Например то казва „гани“. Вие питате: „Гладен ли си?“ По реакцията му разбирате, че не е гладно, а виждате, че сочи към леглото: може би „гани“ значи „възглавница“? Необходимо е изясняването на всички подобни случаи, докато се стигне до детското значение!

47. Да се казва на детето да извършва различни действия, като се използват прости и по-сложни изречения, например: „Донеси ми книжката“, „Хайде да облечем блузката“, „Сложи мечо на креватчето“ и т. н. С командата „Кажи ......“ детето се стимулира да повтори дума или фраза; но без да се настоява много, ако то не иска или не може да се справи.

48. В общуването с детето често се налага да се изказват забрани – с „не“, „недей“, „не бива“, затова много деца започват да употребяват „не“ и „няма“ доста рано. Може да се преодолее възникналият конфликт в общуването, като се отклони вниманието на детето към нещо друго.

49. Да се поощрява детето да повтаря заедно с възрастния стихчета, песнички или римувани игри, например: „Зайченцето бяло“, „Аз съм Сънчо“ и т. н.

50. Детето да не остава пред включен телевизор повече от 10 – 15 мин.

51. Да се посочват и назовават чувствата както на самото дете, така и тези на възрастен или на негови връстници.

52. Да се осигурява спокойна, позитивна атмосфера на детето при възприемане на нови предмети, хора и смяна на средата.

Съставител и научен редактор: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова 

Автори: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пенева, проф. д.ф.н. Ю. Стоянова, д-р И. Янчева, гл. ас. д-р Н. Колчева, гл. ас. д-р М. Мутафчиева; 

Кратка версия: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пенева, редакция – Елена Бачева