Груби двигателни умения

1. Детето започва да бяга, може да променя посоката и скоростта на движението си.
2. Качва се и слиза по стълби, придържайки се за опора.
3. Свободно се навежда и се изправя.
4. Прекрачва невисоки препятствия (15 см).
5. Хвърля малка топка, като замахва с едната ръка над главата.

Фини двигателни умения

1. Детето извършва поредица от действия с малки играчки (поставя кърпата за хранене на кукла, храни я, избърсва ѝ устата и др.).
2. Драска с молив, като се ограничава в рамките на листа.
3. Извършва разнообразни сложни движения и ги повтаря (например опитва да се съблича и разкопчава, строи кула от кубчета, може да сглобява пъзел с едри елементи).

Сензорно-двигателни умения

1. Детето се движи в ограничено пространство, като успешно заобикаля предметите в него – например ходи около маса, без да се бута в нея.
2. Координира добре движенията на очите и ръцете – например поднася лъжичката към устата си.

Физическо развитие и активност

1. Детето наддава с общо от 1000 до 1200 грама и увеличава ръста си с 5-6 см в рамките на периода.
2. Играе навън с уреди за игра (пързалки, катерушки, колело и др.) с помощта на възрастен.

Хранене

1. Детето дъвче добре, храни се самостоятелно, консумира храна на по-едри късчета.
2. Изразява добре вкусовите си предпочитания и потребностите си от храна и течности.

Безопасни практики

1. Детето проявява по-умерена реакция на страх при раздяла с майката или друг близък, както и при промяна на средата.
2. Знае, че трябва да се държи за ръката на възрастния, който го придружава по време на разходки.
3. Може да развие капачката на шише и да изпие съдържанието му.

Поддържане на личното здраве и хигиена

1. Детето проявява активност при извършването на утринния и вечерния тоалет – подпомага възрастния или понякога самò мие ръцете, лицето и зъбите си, съблича дрехите и обувките си.
2. Дава знак за физиологичните си нужди от време на време.

Ранна комуникация в семейството

1. Детето проявява инициатива за съвместни действия с възрастния – включва се в рутинни практики (приготвяне на храна, подреждане и почистване на дома).
2. Когато наблюдава действия на майката (на грижещия се), детето разбира нейните цели, намерения и това, дали постигнатият резултат е успешен или не.
3. Възпроизвежда някои действия на майката, като ги съпоставя с нейните указания и имитира нейни отличителни начини на поведение.
4. Ориентира се в предпочитанията на другите хора дори когато се различават от собствените му.

Взаимодействие с връстници и други деца

1. Детето по-продължително и избирателно взаимодейства с други деца (например при игра).
2. Проявява загриженост и успокоява други деца – гали или целува друго дете, което е обидено или разстроено, помага на другите съобразно обстоятелствата и нуждите им – например когато нуждаещият е добронамерен, не може да се справи сам и др.
3. Прави оценки на някои действия на другите.
4. Детето може да се преструва в игри с други деца.

Овладяване на правила и норми

1. Детето съобразява действията си с изискванията на възрастните.
2. Опитва се да спазва някои прости правила и осъзнава нарушаването им (например реда си в игрови ситуации с други деца).
3. Ориентира се в социалните норми на поведение, типични за по-широк кръг всекидневни ситуации и дейности.

Познание за себе си. Себеоценяване. Развиване на самостоятелност

1. Детето знае името си, а в някои случаи употребява лично местоимение, когато говори за себе си (например пред огледалото).
2. Има обща представа за различните възрасти, както и за своята (назовава по-малко дете „бебе“).
3. Иска всичко да върши самò и отказва помощ от възрастен при изпълнение на някои действия.
4. Казва или показва на възрастния какво му е интересно.
5. Сравнява себе си и своите умения с тези на другите – на възрастните и на другите деца (прави някои общи оценки).
6. Разпознава своите вещи и ги отделя от тези на другите.

Емоционален опит. Изразяване на чувства

1. Детето се радва, когато успее да изпълни някои нови действия самò и да постигне целта си.
2. Изразява несъгласие и неудоволствие, когато нещо му се забранява.
3. Реагира с плач, но и с гняв, ако го наранят, или ако му вземат играчката.

Познание за емоции

1. Детето разбира връзката между емоциите и действията на хората – например радост и задоволство при постигане на целта.
2. Има обща представа за обективните причини за чувствата на човек в някои познати и типични ситуации.
3. Започва да говори за важни преживявания и ги свързва с минали и бъдещи събития – употребява междуметия и някои думи за свои физически състояния и преживявания в подходящ контекст – например: спи – уморено, болка – тъжно, плаче, смее се, вика, плаши и др.

Емоционална регулация

1. Детето действа активно, за да избегне гнева на възрастния или на по-големи деца в ситуации на конфликт.
2. Манипулира новите и плашещи го в началото обекти с увеличаващ се контрол върху действията си (нова играчка, нов предмет и др.).

Любопитство и интерес

1. Детето проявява любопитство и удивление към нови и непознати обекти, активно ги проучва чрез действия.
2. Показва по-устойчив интерес към съдържанието на художествени произведения – слуша многократно кратки приказки, разкази и др.
3. Започва да задава прости въпроси (къде, какво, кой, как) към възрастния, като търси от него информация.

Активно проучване на средата

1. Детето избира самостоятелно едно занимание или действие пред друго и се занимава кратко време.
2. Предпочита някоя книжка поради интерес към съдържанието ѝ.
3. Изследва отношенията между отделни обекти, като ги разполага в последователен ред – например строи кула от три различни по размер кубчета.

Постоянство и адаптация на опита

1. Детето играе и се занимава с интересни неща по-продължително и съсредоточено.
2. По-продължително взаимодейства с други деца (в игрова дейност).

Игра и креативност

1. Детето изследва по-системно обектите от близката среда – проучва особеностите им и ги свързва с техните функции.
2. Използва предмети по различен и необичаен начин.
3. Подражава на действията и поведението на възрастни и го пресъздава в игрови ситуации, като по-сложна последователност от социални действия.
4. Извършва игрови действия, като демонстрира поведение, характерно за изпълняваната игрова роля (храни куклата като „майка“).

Внимание и памет. Разбиране на причинно-следствени връзки

1. Помни събития и хора за период от около 3 месеца.
2. Разбира някои промени на обектите при познати действия и ситуации (например ябълката става на парченца, след като се нареже; сладоледът се топи).
3. Разбира някои особености на сезоните, като се ориентира по прости и лесно наблюдаеми промени в обектите от външната среда (например дърво, покрито със сняг – зима).

Наивни теории за света. Знание за одушевеност – неодушевеност и физически закономерности

1. Задълбочава разбирането си за одушевени – неодушевени обекти, като рядко използва биологични и психологически обяснения, когато говори за неодушевени предмети.
2. Детето разбира някои пространствени отношения между обекти като горе, долу, на; по инструкция поставя един обект на масата, посочва кое се намира горе и долу спрямо определен предмет.

Познание за количество и числа

1. Детето установява отношения, свързани с подредба по размер на малък брой обекти (например подрежда 2 – 3 обекта по големина).
2. Започва да разбира поелементно съпоставяне на обекти (например три чашки – три чинийки).
3. Използва думи и изрази при обозначаване на размер и количество (като „Слонът е много голям.“, „Сипи малко сок.“).

Символни функции

1. Детето прави разлика между преструвка и реалност (например чудовище се „намира“ в кутия).
2. Използва схематични жестове за означаване на действия (показва с ръчичка как багерът копае).
3. Възпроизвежда с играчки познати действия (например храни мечето).

Решаване на проблеми

1. Детето решава проблеми, като имитира по-сложни последователности от действия, наблюдавани преди време.
2. Започва да решава проблеми по аналогия (например, след като веднъж е достигнало обект с пръчка, използва същото решение и при достигането на други обекти).

Категории и класифициране

1. Детето използва една и съща дума, за да означи обекти от една категория (например „камион“ за големи превозни средства).
2. Разбира повече признаци, които могат да разделят обектите в различни категории (размер, големи и малки чаши и при инструкция подава голяма чаша, като пренебрегва малка).
3. Започва да сортира обекти по два признака (форма и цвят).
4. Ориентира се към формата, като по-важна характеристика в сравнение с цвета, размера и други свойства за определяне на обектите (например рисува форма на риба и казва, че това е риба, независимо че е оцветена в зелено).

Рецептивна реч (разбиране): речник

Пасивният речник се обогатява с нови съществителни, включително някои абстрактни, с глаголи, прилагателни, някои местоимения, числителни, наречия, частици.

1. Детето разбира думи и изрази, които назовават лица, животни, играчки, части на тялото, облекло, мебели, съдове, храни и напитки и други предмети от обкръжението (както реални, така и изобразени на картина) като Чичо доктор, палячо, кола, уста, брадичка, камион, слон, маймуна, купичка, столче, радио, телевизор, колело, телефон, разходка, люлка и т. н.
2. Разбира думи за действия и събития, свързани с всекидневието, включително глаголи, назоваващи човешки желания, потребности, чувства, например: играя, обличам (се), събличам (се), обувам (се), отивам, гледам, слушам, обичам, мога, имам, искам, викам, плача и т.н.
3. Разбира думи, назоваващи свойства и признаци на обекти и действия (прилагателни, числителни и наречия), като: голям, малък, хубав, лош, послушен, непослушен; бързо, бавно, добре, лошо, много, малко, едно, две и т.н.
4. Разбира местоимения и местоименни наречия като: аз, мой, този, това, такъв, кой, какво, къде, колко и др.

Рецептивна реч (разбиране): граматика (морфология и синтаксис)

Детето разбира прости разширени изречения – съобщителни, въпросителни (с въпросителни думи и въпросителната частица „ли“), подбудителни; разбира редица предложни изрази, означаващи местоположение, разбира оценъчни изрази.

1. Разбира изречения, които съобщават нещо, например: „Мама прави баница“ , „Кака Диди носи шоколад“ и т.н.
2. Разбира команди и забрани, например: „Седни тук“, „Не се събувай“, „Не пипай радиото“ и т.н.
3. Разбира няколко вида въпроси като: „Какво прави кучето?“, „Искаш ли ябълка?“, „Кой отваря вратата?“ и т.н.
4. Разбира някои изрази, означаващи местоположение, например: „на масата“, „в ъгъла“, „навън“, „вътре“, „в стаята“, „при баба“ и т.н.
5. Разбира прости изрази на поощрение и порицание като: „Браво на Мони!“, „Мони направи чудесна кула от кубчета!“ и др.

Експресивна реч (говорене): речник

Активният речник достига от няколко до няколко десетки думи: съществителни, прилагателни, глаголи, някои местоимения, наречия, частици.

1. Детето употребява нови думи, които назовават лица, животни, играчки, части на тялото, облекло, мебели, съдове, храни и напитки и др. предмети от близкото обкръжение (както реални, така и изобразени на картина).
2. Употребява звукоподражателни междуметия (спонтанно или в отговор на въпроси), например – ам-ам, нани-нани, бу-бу, пуф-паф, тик-так и т.н.
3. Назовава някои характеристики на ситуации и събития, като повторяемост, количество и др., например: още, пак, едно, две, много, малко и т.н.
4. Назовава отделни действия, събития, състояния, например: дай, виж, падна, взема, пие, яде, спи и т.н.
5. Употребява някои местоимения и местоименни наречия, като: този, това, какво, къде и др.
6. Използва собствени имена, включително своето име, често в комбинация с роднински названия, например: баба Веси, дядо Тони, Пепи, Мими, Ванко и т.н.

Експресивна реч (говорене): граматика (морфология и синтаксис)

Появяват се първите комбинации от думи, но като готови изрази или само в рамките на именната фраза, а не и като двусъставно изречение с подлог и сказуемо.

1. Появяват се първите комбинации от думи, например: „Ето го“ , „Няма го“, „Дай ми“, „Една кола“ , „баба Веси“ и т. н.

Умения за общуване

Детето участва активно в диалози с отглеждащите го лица, макар че изказванията му са предимно еднословни, като разбира и отговаря на въпроси (с въпросителни думи и с частицата „ли“), ориентира се в комуникативните роли в диалога (говорещ и слушащ), разбира оценки на поведението.

1. Отговаря на различни въпроси, например: „Искаш ли ябълка?“, Какво е това?“, „Кой идва?“ и т.н.
2. Изпълнява команди, инструкции, забрани и предупреждения, например: „Донеси куклата“, „Не пипай печката!“, „Внимавай да не паднеш!“ и т.н.
3. Разбира комуникативните роли и редуването в диалога ( „аз“ – „ти“ ), макар че обикновено се самоназовава с името си.
4. Приема оценки на поведението – своето и на околните, например: „Браво на Пепи – как хубаво си подрежда играчките!“ и т.н.