Родителство

„Пластичният“ мозък

Първите няколко години са ключови за изграждане на езиковите умения. Майчиният език не е генетично вроден, но според учените, вродена е способността на детето да усвоява езика, който се говори около него. Много лингвисти говорят за „прозорец“, през който мозъкът е максимално „пластичен“ и отворен за езикоусвояване. В този перид детето усвоява първо звуците, после думите и накрая изреченията. Ако се пропусне, след това става по-трудно, а понякога – невъзможно да се навакса пропуснатото, защото мозъкът се ориентира към друг вид дейности.

Ето защо е важно:

1. Да откликвате на сигналите му – независимо дали това е плач, гукане нова дума или цяло изречение;
2. Да използвате детски песнички, броилки, стихчета с ритъм и рими в ежедневното си общуване с него;
3. Да откликвате на произвежданите от бебето звуци, като повтаряте като ехо или пък подавате нови звукови комбинации с очакването то да ги повтори - като му давате достатъчно време за реакция и отговор;
4. Да коментирате нещата, които детето вижда наоколо си или в някоя книжка с големи картинки;
5. Да водите „диалог“, като задавате въпроси и отговаряме вместо бебето, за да му помогнете в умението да води разговор;
6. Да слушат е внимателно и да реагирате с уважение на опитите за общуване на бебето;
7. Да разглеждате заедно книжки с картинки от най-ранна бебешка възраст и да изградите постепенно навик за четене;
8. Да се радвате на всяко постижение в развитието на бебето, като оценявате огромното усилие, което се изисква от него за простички на вид неща, а по-нататък – да коригирате неминуемите грешки много внимателно и деликатно. 

Всичко това дава възможност на детето да слуша майчиния си език; да опознае неговите звуци, думи и граматични правила, както и неговото богатство, мелодика, ритъм и красота. По този начин детето прави първите си опити за общуване чрез езика и има възможност да отсее това, за което в момента е готово. Нещо повече: чрез тези простички действия  показваме, че детето е важно за нас и изразяваме обичта си.

Автор: Емилия Славова