Защо толкова рано?

Много родители смятат, че е твърде странно детето да започне да учи чужд език на невръстната възраст от годинка, преди още да е проговорило своя собствен. У нас дори все още се счита, че чуждите езици в ранна възраст биха объркали детето в неговото когнитивно* развитие. Още през 1962 обаче в Канада научното изследване на Пийл и Ламберт, посредством серии от тестове за интелигентност, обръща тези теории наопаки, като доказва, че двуезичните деца се справят по-добре на тестовете, имат по-гъвкав ум и по-абстрактно мислене.

Няма начална възраст за стартиране на чуждоезиково обучение и ако човек започне да учи език на 1 година, той ще има много години преднина пред този, започнал на 9 години:

• Ранните занимания с чужд език обогатяват разнообразието от игри, приказки и любими песнички на детето;
   
• Допринасят за развитието на когнитивните умения и, както много проучвания доказват, в по-късна възраст помагат за по-добрите академични резултати, развитието на социални умения, богата социо-културна компетентност, както и разрешаването на различни проблеми;
   
• Доказано е, че двуезичните деца (както наричаме тези от тях, започнали да учат чужд език преди да навършат 3) по-бързо се научават да четат от своите едноезични връстници. Това от своя страна води до по-широк достъп до информация и обща култура;
   
• Техните когнитивни и езикови умения също се развиват по-бързо – изследвания сочат, че децата, които говорят 2 или повече езика умеят по-ефективно да се концентрират при решаването и на неезикови проблеми. Както Др. Елън Бялисток от университета в Йорк, Канада твърди в своя труд „Влиянието на ученето на втори език и двуезичието в ранна възраст” , тези умения за мисловен контрол са в центъра на интелигентната мисъл. 

На около годинка и малко след това децата започват да разбират, че думите не просто назовават предмети, но и предизвикват ответни реакции у възрастния. Така например думичкатa "мляко" не просто назовава напитката, но кара мама да подаде млякото. По този начин малките разбират, че това е по-лесният начин да получат това, което искат. Това откритие играе важна роля в развитието на речта и комуникацията като цяло, особено в този период от живота, когато много основна функция на мозъка е да изгради достатъчен речников запас и цялостна езикова система, с помощта на която човек да започне да комуникира.
 

На възраст около годинка и половина детето започва да научава по една нова дума на всеки три дни, а до 2 и половина ­ – до 3 нови думи на ден.

Тогава децата започват и да експериментират с езика, на което се дължат и многото измислени думи и песнички с неразбираем за възрастните текст, говоренето на себе си и повтарянето на думички. Освен всичко друго, много важен и е фактът, че

 преди да навършат 3 години, децата все още не правят ясна разлика между езиците.

Това ги лишава от стресовото преживяване от факта, че не разбират новия език, на който учителката говори и вместо да се притеснят, те активно се опитват да разберат смисъла на казаното в контекста на ситуацията, което води до работа на мозъка на по-високи обороти. Това от своя страна води до създаване на нови мозъчни връзки, които в по-късен етап от живота правят човек по-креативен и му помагат по-лесно да учи всякакави чужди езици. За съжаление времето за създаване на тези връзки в мозъка е до 5 годишна възраст. След това мозъка престава да бъде толкова гъвкав.

Какво да очакваме и какво да не очакваме, когато детето започне да учи чужд език от рано.

Много родители се надяват, че малко след записването на езиков курс, детето ще започне да казва думички на чуждия език. Важно е обаче да се знае, че усвояването и използването на чужд език не е бърз и лесен процес.

Нормално е когато детето за първи път се "сблъска" с нова реч, да настъпи така нареченият неезиков период:

Това е време, в което мъникът осмисля новата информация, наблюдава как различните думи и фрази работят и трупа знания, които по-късно ще започне да използва. Малко след като този „неезиков” период отмине, можем да очакваме детето да започне да смесва езиците и да прави изречения с български думи и думи на чуждия език. Това не бива да се тълкува като „объркване”, а по-скоро като работа с чуждия език ­– период, през който детето използва по-лесната дума от двата езика. Например Филип, който е на година и половина знае и "яйце" и "egg". Kогато обаче говори с майка си и я моли да му даде яйце, той ù казва: "Мамо, дай egg". Това е съвсем в реда на нещата, защото в българската дума имаме цели 2 срички, а в английската - само една. Филип избира по-лесната за изговор дума. След около 2 години редовни занимания, двата езика вече биват напълно разграничавани, като изказът се изчиства до голяма степен и детето започва да се придържа към този, на който се говори в конкретната ситуация.

При всички положения обаче първата година се счита за "сензитивна", т.е. мъникът се запознава с езика и започва да го разбира. При най-малките, които не говорят и своя собствен език, на пръв поглед изглежда най-трудно да разберем дали има ефект от обучението. Те обаче най-бързо започват да откликват на команди, зададени на чуждия език, което е първият индикатор за това, че детето разбира, макар и да не говори.

Работата  с детето вкъщи е много важна при изучаването на новия език в среда, в която той не е говорим.

С децата на възраст от 0 до 3 години няма по-голям авторитет от мама или татко и затова ако искате вашето дете да учи чужд език, най-добре е да го придружавате като наравно с него участвате в игрите, песните и казвате думите така, че това да изглежда  като нещо, което е в реда на нещата за мъника (щом мама ги казва/прави, значи всичко е наред). По същият начин повторението и затвърждаването на думичките вкъщи в подходяща игрова форма е от значение за ефективното усвояване на новия език. Затова съвместната работа между родителите и учителите е важен фактор за развитието на детските умения.