Пари за училищната лавка
Темата за джобните пари на децата в училище е важна по две причини: от една страна, училищната среда е първата, в която на детето му се случва да носи пари, да си води свое малко счетоводство, да предвижда разходите си, да измисля къде да държи стотинките си, да се сравнява с другите деца според това какво може да купи то със своите лични средства. И второ – оказва се, че тази детско-финансова ситуация дава редица поводи за размисъл на родителите, кара ги да си задават въпроси като „Колко?”, „За какво?”, „Колко носят другите?”.
Важно е да е като всички!
Понякога родителите проектират върху училищния живот на децата си и свои лични спомени и неволи от тези години. Ако са гледали жално как други си купуват сладолед, то сега не им се иска детето им да изпадне в същата унизителна ситуация. Основният страх е детето да не се чувства по-различно от другите. Знаейки за понякога жестокото отношение към различните, родителят иска детето му съвършено да се впише в новата си среда. Свързано с парите, това означава то да получава дневни, колкото и всички други. Колко обаче е нормата? Колко дават на другите?
От 50 стотинки до 15 лева, най-често по 2 лв на ден
От родителите в София, до които се допитахме лично или чрез фейсбук (попълнете и вие анкетата тук) научихме, че
- децата получават по около 2 лв. на ден.
Някои родители купуват сами купоните за стол и връчват на детето стотинки, изчислени според цената на солетите или кроасана в училищната лавка. Според други,
- достатъчно е в раницата да има храна и нещо за пиене.
Тогава не е нужно да му се дават пари – ако се замислим, това е най-добрият начин да знаете с какво се храни детето.
Трети прибавят в сметката и някой и друг детски лукс като дъвки, шоколадово яйце, вафла с фъстъци. Оказва се, че стремежът детето да не изпъква сред малкото си общество не е присъщ за всички: някои деца разполагат с 15 лв. на ден още от първи клас. Без значение, че финансовите им умения са си.. ами като на първокласник.
Децата от малки се ориентират в цените
Невинни в първоначалното си отношение към парите, ненаясно с покупателната им стойност, децата много бързо се ориентират и още в първите две седмици на училище сами установяват паричните си нужди. Разучават цените в лавката, правят малки объркани сметки, но добиват увереност и вече могат да ни кажат какъв е дневният им харч ако има от онези дъвки с картинките или ако вече имаме всички картинки и няма да купуваме дъвка – колко стотинки по-малко да поискат. Във всеки случай, те се надяват на малък резерв ако пуснат нещо ново и интригуващо за купуване. Децата, това са съвършените клиенти.
Маркетинговите чудеса в лавката
Оказва се, че тези малки, идеални клиенти са атакувани с какви ли не трикове от училищните лавки: храни, разминаващи се със здравните изисквания за ниско съдържание на мазнини, сол и захари, затова пък вкусни за безкритичния малък купувач; храни, комбинирани с „награди” – шоколадови яйца с играчка, дъвки с татуировки, дори пшенични пръчици с играчка – всякакви привлекателни съкровища. Според разкази на майки, сред децата се развихря истинско състезание по събиране на „серии” или „колекции” от подобни предметчета. Ако някое дете не достигне навреме за новата „серия” в лавката, то горчиво съжалява, гледа жално придобивките на другите и изпраща на родителя си нота за повишаване на дневните средства по уважителни причини.
„Колкото им дадеш – толкова ще похарчат”
До този извод са стигнали много родители. И 50-те стотинки, и 15-те лева се трансформират в различни лакомства и предметчета със съмнителна стойност и чест китайски произход, за съжаление станал в България синоним на занижени качество и контрол. Стига се до там, че детето прибира „спечелените” лепенки или татуировки и изхвърля кроасана или дъвката, в която са били сложени, само и само да попълни своята колекция.
Да възпитаме спестовността и разума
Умението да харчиш разумно и пестиш средства се възпитава. Като родители е добре да се осведомяваме как детето е изхарчило даденото му.
- Възможно е да сме надценили разходите му, но е възможно и да не са му достигнали средства.
Можете да отидете в лавката и да попитате сами за цените. Разберете какво обича да яде и ако прецените – изчислете стойността като оставите малко отгоре за вода или сок, защото децата често ожадняват в игрите. Накарайте и детето да сметне нужните средства и съставете седмичен бюджет. В началото може да давате парите ежедневно, а после – седмично. Така детето ще се научи и да разпределя паричките. Ако сте сигурни, че не остава гладно и жадно – предложете му да спестява по малко от джобните си пари, а в края на седмицата, когато се разхождате, добавете малко от вас и му купете нещо желано и интересно.
- Коя храна е полезна и коя не е?
Най-добре е, когато детето е научило отговора на този въпрос от самите вас. Така не се налага да му обяснявате защо не одобрявате някои негови покупки. Тази информираност може да му помогне в избора, или най-малко в това да не прекалява с чипса и сладкото. При всички случаи, не назидавайте детето, ако е прекалило, защото с това рискувате да не ви информира за всичко, което си е купило. Напротив, можете заедно с него да направите разпределение на бюджета и да решите например, че един път в седмицата може да си купи и чипс, един път – бонбони, един път – чай. Поне докато не се задейства контрола в училищните лавки, това може би е нелошо решение за вашия, родителски контрол.
Вие сте ориентирът на вашето дете в новите отношения в училище. Във вас то вижда пример и от думите ви черпи поуки. И докато по-горните правила са валидни за по-малките ученици, при по-големите нещата зависят в голяма степен от тях самите. Затова възпитанието в разум и спестовност е важно да започне от самото начало. Говорете на детето за стойността на нещата от живота, обяснете, че прекаленото запасяване с вещи не може да е цел и че някои шарени предмети просто са излишни притежания, поглъщащи място и пари. Дайте пример, че истинските приятели не са с теб заради това, че ще ги почерпиш с нещо от лавката или ще им даваш излишните си кроасани с лепенки на Бен Тен, а заради твоите лични качества като доброта, верност и отзивчивост. Един ден ще сте си благодарни.
Още от Ивета Радева