Рубрики

Става дума за 50-те години на миналия век. Времето, когато са се раждали бабите и дядовците на сегашните деца. Слушали ли сте истории как са ги хранели, обличали, разхождали? Какво ги е направило това, което те са сега...

Тази история е на Катерина Донева, която от почти 81 години живее в град Варна. Тя е преживяла глада на воюващата и на следвоенна България, купонната система, голямото наводнение, строила е Димитровград. Отгледала е детето си през петдесетте години на двадесети век и беше така любезна да разкаже как се е гледало дете в тези трудни години.

Първото и най-важно –

храненето на бебето

не е било подсигурено, както е сега. Ако имаш кърма – всичко е наред. Ако нямаш – лошо. Трябва да му намериш прясно краве мляко, а по това време млякото било с купони. В магазина нямало нито хумана, нито по-късното изобилие от марки адаптирани млека за бебета. Препичали брашно в тава докато покафенее и от него правели с вода рядка каша – с това хранели децата.

Г-жа Донева си спомня как една жена от тяхната улица осиновила детенце. Взела го направо от родилния дом. И всяка сутрин се повтаряла една и съща история – плач и молби в магазина, за да получи мляко за бебето.

След четвъртия месец на малките вече давали и кисело мляко и храненето ставало по-безпроблемно.

Попитах я за дрехите. Тя не можа да си спомни

дали в магазините са се продавали детски дрехи,

защото, както и повечето жени тогава, сама е изработвала всяка дрешка – плела, шила ризки, панталонки, терлици...

Плат в магазина се намирал трудно. Докъм шестия месец бебетата били плътно повивани. На майките раздавали купони за бархетни пелени и тензух – мрежест памучен плат, който е замествал днешните памперси. Първо се слагала специално завита тензухена пелена, която да поеме естествените нужди, както и ушита памучна камизолка. Върху тях са се навивали до три бархетни пелени, обхващащи цялото телце, заедно с ръцете. Всичко това се стягало с повой. Смятало се, че това осигурява както подходяща температура на бебето, така и прави крайници на бъдещото дете.

След шестия месец бебето е получавало свобода за ръцете си и вече са го повивали само от коремчето надолу. Каквато и нужда от дрешки да се е появявала след това, те са били набавяна чрез сръчните ръце на майките и верните им шевни машини или плетачни куки.

Сънят и разходките

Градските бебета през петдесетте са били отглеждани в плетени люлеещи се кошчета, а в годините преди кошчетата бебетата прекарвали много време в закачени за тавана  люлки от плат. Детските колички били с малки колела, ниско до земята. Преди да се появят тези „модерни“ возила, са преобладавали ниски, плетени кошове на колела с дълга дръжка за бутане.

Когато мама работи

Дойдело ли време за даване на детето на ясли или детска градина, нещата не са се различавали много от сегашните. Детето можело да бъде записано в градина само по местоживеене. Във Варна тогава нямало достатъчно сгради, приспособени за детски градини. Ако се случиш в квартал с по-малко места, детето оставало извън детското заведение. И тогава роля играели връзките и познанствата. Много майки не успявали да дадат децата си на отглеждане в детска градина, а вече много от българските жени работели.

Работното време в тогавашните предприятия започвало в 7:30 ч. За да стигнеш навреме за работа, трябвало да оставиш детето в 7 ч., а тогава в градината били само лелите, които чистели. Налагало се да тръгнеш за работа и да слушаш писъците на несъгласното дете през половината град. Доста познато, нали?

Трудно или не, майките и бебетата се приспособявали към условията. Г-жа Донева отгледала чудесен едър син и сега се радва на двама пораснали внука и две правнучки. Като вижда изобилието на храни и аксесоари за бебета, тя се усмихва и си припомня някогашния следвоенен недоимък в средата на двадесети век.