Ако детето ви често спи с отворена уста или смуче пръстчето си, добре е да обърнете внимание дали захапката се развива правилно. Тези и още някои навици могат да доведат до ортодонтски проблеми.

Освен че има естетична функция, ортодонтията проявява и грижа за здравето на устната кухина като спомага за подреждането на зъбите в позиция, максимално лесна за почистване. Оттам рисковете от кариеси и венечни възпаления силно намаляват и общият живот на съзъбието се удължава. Заедно с това, при правилна захапка действията на зъбите по раздробяването и стриването на храната са по-ефективни, с което се подпомага и храносмилането.

Навици, водещи до деформации

За всеки един от тези навици е добре да поискаме консултация за отстраняването му. За спането с отворена уста е добре да се установи дали детето няма подута трета сливица или синуит и то да бъде своевременно лекувано.

За такива навици се считат:

• спането с отворена уста, независимо от причината;
• смученето на пръст и спането с пръст в устата;
• инфантилното гълтане, при което детето продължава и след 2-та си година да натиска с език предните си зъбки, за да постигне преглъщане.
• използването на залъгалка

В Журнала на американската стоматологична асоциация е публикувано изследване, според което небцовата кост при бебетата е силно пластична и се влияе от смукателните навици. Значение имат времето и интензитетът на смукането, както и големината и формата на залъгалката. Изследването е проведено от Университета в Турку, Финландия през 1999г. Специалистите съветват да се използва залъгалка само ако действително е необходима – най-добре до 10-ия месец, когато нуждата от смукане е по-силна. Трябва да се ограничи смукането извън храненето и да се използват залъгалки със специален дизайн, конструирани да поддържат нормалното развитие на небцето.

Кога е време за първия преглед и лечение?

Преглед при ортодонт е добре да се проведе още с пробиването на млечните зъби, както и когато са поникнали всички млечни зъби и имаме пълна оклузия – изградена е захапката. Прегледът цели да установи дали двете челюсти се развиват нормално и равномерно. За да може обаче детето да носи коригиращи апаратчета е нужно да е достигнало определена възраст, тъй като трябва известна дисциплина и разбиране на лечението. Обикновено тази възраст е 4 г. ако има аномалии в развитието на челюстите и съпътстващата ги мускулатура. При нормално развити челюсти ортодонтска намеса може да се проведе след покарването на шестите зъби – първите постоянни кътници, пробиващи на 6-та година и централните и латералните резци т.е. 8-те предни зъба.

Какво означава да имаш правилна захапка?

1. Правилна захапка

За да може отхапването и дъвченето да са пълноценни, а хигиената лесна е добре всеки зъб да стои на своето анатомично правилно място.

Анатомично правилната захапка се характеризира с правилно съотношение между горната и долната челюст. Горните зъби трябва да покриват долните като в областта на резците припокриването е 2-3 мм. Не трябва да се наблюдават отвори в захапката, долни зъби, изнесени пред горни, нито струпване или пък зъби, завъртени около оста им.

Какво представлява аномалната захапка?

Има няколко аномални захапки, за които ако още не сте посетили ортодонт трябва да внимавате и които се нуждаят от корекция:

1. Прогнатия – овърбайт

Прекомерно развитие на горната челюст, при което горните резци са издадени напред

1. Отворена захапка

Няма контакт между зъбите на двете челюсти от кътниците напред и при стиснати зъби се наблюдава отвор

1. Кръстосана захапка

Горните резци покриват долните, но долните кътници са издадени пред горните

1. Дълбока захапка

Горните резци припокриват почти изцяло долните

1. Ръбцова захапка

Горните и долните резци се срещат в ръбовете си, но не се разминават

1. Прогения

Прекомерно развитие на долната челюст, при което долните резци са пред горните и долните кътници надминават горните

1. Разминаване на централната линия, диастема и трема

При неправилната захапка линията между горните централни резци и тази между долните не съвпада. Диастемата е разстоянието между горните централни резци и е спорно дали се възприема като дефект, но обикновено за естетична се смята зъбна редица без диастема или треми – разстоянията между останалите зъби.

Тежките зъбно-челюстни аномалии като прогения, прогнатия и кръстосана захапка се нуждаят от по-ранно диагностициране и специализирана намеса. Дори да е още рано за апаратчета, може да бъде проведен курс от упражнения – миогимнастика за мускулите, а също и да се побърза да се отстранят вредни навици у детето, които водят до допълнителни челюстни деформации.

Методи за корекция

Има наистина голямо разнообразие на конструкции, коригиращи ортодонтски аномалии. Изборът на индивидуалното лечение пада върху стоматолога ортодонт според тежестта и вида на случая. Общият принцип е, грубо казано, чрез притискане и теглене посредством различни ортодонтски дъги или други средства, зъбите да бъдат насочени към правилното си положение в зъбната редица.

Ортодонтските апаратчета се делят на два вида – снемаеми и неснемаеми:

• Подвижните апаратчета – снемаемите – могат да бъдат изваждани от устата от самото дете или ортодонта по време на лечението. Терминът не означава задължително, че тези апаратчета се снемат през нощта, макар да има и с такова предписание, а просто че не са неподвижно фиксирани към зъбите. По този начин и устната хигиена е по-лесна за поддържане. Подвижните конструкции се прилагат при смесено и постоянно съзъбие, т.е когато в устата все още има и млечни зъби или когато всички зъби са сменени.
• Неподвижните – фиксирани апаратчета (напр. брекетите) изискват много добра хигиена. Такива конструкции не могат да бъдат изваждани от устата по време на срока на лечението. Прилагат се само при постоянно съзъбие. Специално при брекетите методът на прикрепване е залепяне върху предварително подготвената чрез ецване повърхност на зъбите. Ецването представлява кратка, контролирана обработка с киселина на повърхността на зъба, целяща да създаде леко разграпавяване, което да спомогне трайното залепяне.

Сравнително отскоро съществуват т. нар. алайнери или както звучи в превод – подравнители, които се носят предимно нощем и насочват правилния растеж на зъбите.

Материали за изработка на ортодонтски апаратчета

Съвременните материали за изработване на ортодонтски апаратчета са резултат от много години тестване за безопасност и биологична поносимост. Става дума за акрилни пластмаси и медицински сплави. Пластмасите се обработват по начин, който премахва евентуалния остатъчен мономер или иначе казано – течността, която съдейства за втвърдяването на полимерите. Сам по себе си мономерът би могъл да причини възпаления на лигавицата, но обработен правилно чрез варене и престой във вода не представлява опасност. В редки случаи причинител на алергии би могъл да бъде оцветителят на пластмасите, заради което е препоръчително да се направи тест за алергии или пък коригиращото апаратче да се изработи от безцветна пластмаса.

Медицинските сплави, от които се изработват куките и дъгите на ортодонтските апаратчета са с различен състав: хром-кобалт-никелови, титаниево-молибденови и др. Те са тествани клинично от фирмите производители. За да се избегне рискът от реакция при чувствителни пациенти, съществуват сплави, в които не е включен никелът – чест причинител на алергии.

Ако вашето дете е проявило в миналото чувствителност към определени метали или пластмаси е добре да известите ортодонта, който може да ви съобщи химичния състав на материалите и да предвиди начин за избягване на евентуални алергични реакции.

Някои любопитни тенденции

Еволюционно обусловени са случаите на липсващи постоянни горни латерални резци – втори зъби, както и на мъдреци. Това се обяснява с промяната на храненето на съвременните хора или по-скоро с вида и качеството на храните, които все по-рядко са жилави и не изискват дълго разкъсване и стриване. По същата причина има и тенденция към редуциране на вторите долни предкътници – петите зъби. В природата всичко, което не се използва закърнява и еволюцията се грижи да редуцира излишното.

Тъй като липсата на постоянни втори горни зъби е видима и има значение за естетиката, чрез комбинация на ортодонтска (за осигуряване на достатъчно място) и протетична (за изграждане и прикрепване на изкуствени резци) намеса този еволюционен „дефект” е възстановим.

В днешно време, когато сме свидетели на родителски решения по разкрасяване на наследниците с нов нос или устни, какво остава за зъбите? Особено когато красивата усмивка е толкова достъпна, а технологиите и материалите за постигането ù – толкова напреднали.

"Дневникът на мама" благодари на Dr. Browns за предоставения снимков материал.