Меню

Колко обезпокоителен може да е първият учебен ден

Колко обезпокоителен може да е първият учебен ден

Не е никак справедливо, но датата 15-ти септември не носи за всички приятни вълнения и очаквания. За някои деца тя е начало на низ от притеснителни ситуации, в които биха предпочели да не попадат.

В психологията има два типа хора: едни, за които новото е повод за любопитство и стимулира тяхната енергия и други, които изпитват страх и несигурност пред всичко непознато. Ако вторите са деца, то при тях се наблюдава така наречената тревожност преди започване/завръщане в училище. Изобщо това, че някой е дете никак не означава, че той не може да страда с еднаква сила от безпокойство, угнетяващи притеснения и дори физически неразположения по повод на някои плашещи ситуации.

Колко вълнуващо! Тръгваш на училище!

Сякаш без да се досещат, възрастните натякват, че събитието неумолимо приближава, без да забелязват, че детето не споделя техния ентусиазъм. Всички съседки, баби и мамини приятелки сякаш изпитват радост, по-голяма от тази на детето по случай началото на учебната година. Тук е времето да не бъдем разсеяни родители и да забележим, че нещо не е наред. Ако се вгледаме, можем да различим признаците. Без значение дали детето отива за пръв път на училище или вече е било там и му предстои да се завърне, има как да разберем, че е време да помогнем.

Тревожността на детето има своите симптоми

Симптомите обикновено се появяват с наближаване на събитието или кратко време след споменаване пред детето на подробности около завръщането в училище. Уенди Силвърман е психолог в програмата на Florida International University „Детска тревожност и фобии” – една щедро финансирана програма, провеждаща многогодишно изследване над хиляди деца. Според нея проблемът е сериозен и ако се неглижира това може да доведе до депресия, поведенчески проблеми и до същинско насилническо поведение в по-нататъшния живот на детето. Бъдете бдителни ако вашето дете:

  • не иска да се отделя от родителите си
  • изпитва тревожност при извършване на рутинни дейности
  • има проблеми да бъде с други деца или възрастни
  • има поведение, характерно за по-ранна възраст като напр. смучене на пръст, напикаване, бебешки говор
  • оплаква се често от стомашни болки или главоболие
  • развие агресивна реакция – бие се с други деца или отговаря дръзко на родителите си

Кое е страшното в училището?

Има различни поводи детето ви да е притеснено. Като прибавим това, че то може по принцип да се чувства несигурно в непознати ситуации, плашещи могат да бъдат отделянето от родителите, срещата с нови учители, да се провали на изпити и контролни, среща с някой хулиган и дори, вече, да се вози в училищния автобус ако училището разполага с такава услуга. Комбинирани, тези различни негативни емоции могат да доведат до трайно чувство на тревожност.

Как да помогнем?

Първо е важно да не забравяме, че с всяко ново нещо се свиква, за всяко попадане в нова среда е нужен период на приспособяване, с всички нови хора трябва да се сработим. Така че самото време ще ни съдейства.

Като начало можем да се постараем да разкрием непознато на детето. Отделете време и го заведете в училището. Посетете стаята му, пуснете го да я разгледа. Покажете му лавката и му обяснете, че тук може да си пазарува като истински възрастен. Нека се срещне и поговори с учителката си, така че тя да не му е абсолютно непознат човек на 15-ти септември. Ако училището ви е наблизо, защо не заведете вашето дете и негови приятелчета да поиграят в двора? Също така ако вече е ходило на училище, можете да поканите съученици на детето у дома или да ги заведете на сладкарница, кино, за да свикнат отново едно с друго, да си припомнят приятното си общуване.

В приятелски непринуден разговор обсъдете с малкото какво точно го притеснява. Изяснете кои точно са плашещите ситуации и как са възникнали. Дори да не успеете да ги разрешите и да дадете съвет, самото споделяне разтоварва напрежението. Ако детето трудно споделя, а видите, че е много разтревожено, можете да прибегнете до ролева игра в която вие играете учителя, шофьора на автобуса, дете, което го е обидило. Разменяйте си ролите. Така ще добиете най-ясна представа за ситуацията.

Ако имате работа с хулиган, който го тормози, то трябва да обсъдите поведението на детето си. Накарайте го да е готово да му заяви със силен глас „Спри! Това не ми харесва!”. Така то ще подчертае ясно позицията и границата си на търпимост. Ако трябва, говорете с учителите, с други родители, с училищните власти. Мълчанието относно нечии безобразия до нищо не води. Не е нужно нечий друг поведенчески проблем да се праевръща във ваш.

Може да се случи вашето дете да е агресивното, то да е хулиганът. Проведете с него разговор, който ясно да посочи вашите изисквания към поведението му и корекциите, които желаете да направи. Конкретизирайте последиците при липса на желание за промяна от негова страна.

И не на последно място и ако проблемът се задълбочава, вие винаги можете да се обърнете към детски психолог, който ще подпомогне вас и детето в трудната ситуация и ще му спести мъчението да превръща в пареща тайна страха от своите неуспехи или подигравките на някой по-несъобразителен съученик.

Имайки предвид явлението тревожност преди започването/връщането в училище, внимавайте за скрити и явни симптоми у вашето дете; намирайте време за успокояващи разговори и окажете помощ ако се налага, за да може и то да се зарадва подобаващо на първия учебен ден. Ще забележите, че със започването на учебната година част от плашещите очаквания не се оправдават, с други неща детето свиква или разрешава само и нещата тръгват по-гладко за всеобщо успокоение.


Източници:

www.empoweringparents.com

http://news.fiu.edu/

 

           

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook