Психологът обяснява
за периода между навършването на 2 и 3 месеца или т.нар. трети месец
Детето – барометър на семейното настроение
Ето, че още едно историческо откритие е направено – бебето открива, че има ръце! И разбира се, започва да ги ползва, за да се забавлява: вдига ги пред очичките си, разглежда ги с любопитство, опитва ги на вкус. Не го спирайте. Освен, че ще му трябват, за да чеше венците си, поставянето им в устата е знак, че е усвоило умението да постига каквото си е наумило! Тъй като вече е по-стабилно във всички позиции – и по гръб, и по корем, то усъвършенства откривателските си движения с всеки изминал ден!
Променя се и периметъра на зрение - вижда предмети на разстояние 30–40 см по срединната линия, при това надясно и наляво от нея, проследява предмети на повече от 180º и ги наблюдава с интерес. Отначало проследяването е автоматично. Детето не може само׳ да откъсне поглед от движещия се предмет и това е известно като „рефлекс на автоматичното зрително проследяване“. Движенията на очите му са координирани, а цветът им вече е определен.
Комуникацията с възрастните трае много по-дълго. То следи заобикалящите го с поглед и много внимателно ги наблюдава. Наслаждава се на собствения си глас, а плачът му започва да изразява емоцията му – на гняв, болка, скука, призив за внимание...
Детето е барометър за настроенията у дома и реагира спонтанно на чувствата и настроенията на околните. Ако майката е тревожна, то е неспокойно. Ако някой повиши тон – то започва да плаче. Това е така, защото близките лица вече се разпознават, предпочитат и емоционално се отразяват. С движения на тялото си детето подсказва на възрастните, че иска да бъде взето на ръце. Емоционалното изразяване на радостта има свои видими белези. Някои деца още от раждането си изглеждат щастливи, весели и неспособни на отчаяние. Всъщност всички се раждаме с предразположение да изпитваме радост и това е свързано както със сетивните удоволствия, така и със задоволяване на основните физиологични потребности. Добре гледаното и обичано дете е радостно. То бързо спира да плаче, когато му говорите нежно и го прегърнете. Добре е да го назовавате по име. Изберете умалително име, което е благозвучно. Помнете, че това обръщение ще остане за целия последващ живот (или поне до пубертета). Не използвайте „бебчо“, „зайо“ или други подобни обръщения. Детето си има име и е време да се идентифицира с него.
Третият месец е критичен за т.н. емоционален контрол. Детето открива, че когато плаче, възрастните удовлетворяват определена негова потребност. Изгражда се модел на поведение, който се подкрепя по пътя на условните рефлекси: когато плача – има резултат! Ще плача, за да постигна своето. Първата част от сагата „манипулирай родителя“ е започнала!
Възприемането на стабилен дневен режим започва да играе важна роля в битието му. Създаденият физически и психичен комфорт по време на сън, бодърстване, хранене и разходка са предпоставка за добро настроение. И никога не го оставяйте само, когато е будно. Моторните му умения се усъвършенстват с всеки изминал час и движенията стават все по-умели и бързи.
Автор: доц. Диана Димитрова