Снимка: http://www.liciaronzulli.com/

Кърмата идва естествено с раждането. Изборът да кърмиш или не, е по желание. Да си работеща жена и кърмачка е предизвикателство, което заслужава подкрепа.

Преди около две години ми се случи най-хубавото нещо – след дълго отлагане родих сина си и затова нямах съмнения по решението си да кърмя. След първите месеци на майчинство, „ме засърбяха пръстите“ за работа. Премерих служебния костюм, извиках цялата си вътрешна увереност, за да изглежда; „нормална“ и заредих камерата с кърма.

Година и половина по-късно научих няколко важни урока. Първият – да бъда креативна в отговора на въпроса: „Как ще кърмите/отглеждате детето си, докато сте на работа?“. Вторият – имам права и има въпроси и ангажименти, които мога да откажа. Трето – нищо не може да се сравни с тревогата, когато си далече от детето, и с радостта да накърмиш и гушнеш бебето в края на деня.

Не(възможният) баланс между майчинство и работа не е „женска“ работа. Той е въпрос на успешна инвестиция в бъдещето и избор. “Равенството между половете не е само морално право. Това е изключително мощен стимул за развитие“, казва Щефан Льофвен, министър-председател на Швеция. Майчинството и кърменето в частност доказано не ни правят по-глупави, а напротив – по-изобретателни и ефективни. Затова и

майките са също толкова способни служители, 

колкото останалите, но имат нужда от малко усамотение в офиса.

Успешните кърмачки са най-добрите посланици на идеята, че подборът на персонал не бива да се основава на физическото състояние (кърмене), а на професионалните качества. Затова срокът на изключително майчинство трябва да е гарантиран, а изборът кога да се върнем на работа – личен. Балансът между семейството и кариерата би бил по-възможен, когато има условия за избор – да бъдеш работеща майка с осигурени условия за кърмене/отглеждане на дете или да се посветиш на детето си при достойна социална защита.

Мисията кърмачка е (не)възможна

Италианката Личия Ранцули от Европейската народна партия е лицето на кърмачките в Европейския парламент (EП). Тя е втори мандат депутат и стана медийна звезда, когато през 2010 г. се завърна в пленарната зала месец след раждането на дъщеря си Витория. Ранцули не е типичната еманципирана жена – тя поиска майките да имат право на избор – да работят или да останат вкъщи, без да са принудени да правят икономически или социални компромиси или да бъдат обект на дискриминация. Положителният пример на Ранцули не е прецедент в ЕП, но стана най-известният. През 2009 г. френската евродепутатка Рашида Дати се върна на работа пет дни след раждането, а датчанката Хилтруд Бреъер е кърмила редовно бебето си по време на заседания през миналия мандат.

Едва ли тези успешни майки са доволни от това, че през юли Европейската комисията оттегли проекта на Директивата относно отпуска по майчинство, по който от 2008 г. държавите-членки не могат да се споразумеят. Накратко вече 7-а година европейските страни не успяват да постигнат съгласие по увеличаването на платения отпуск по майчинство от 14 до 18 седмици. Не мина и предложението минималното майчинство в ЕС да е на пълна заплата. Отпор среща и инициативата на Комисията за подобряване на защитата за кърмачките. Липсата на решение по казуса дори на европейско ниво е показателно, че „цената“ на майчинството е спорна. Но в условия на несигурно възстановяване от икономическа криза, решението е трудно, когато няма един отговор на въпроса колко струва майчинството в бизнеса и за държавните бюджети.

В реалния свят кърменето се съчетава с работата не заради социалните улеснения. Да кърмиш е естествено. Моята най-добра приятелка се върна на работа след 6-ия месец и на двете си деца, но ги кърми почти до 2-годишната им възраст. Кърменето рано сутрин, нощем и вечер са най-хубавите моменти от деня, каза тя. Една от най-успешните жени, които познавам, е взела изпитите си за висок пост в евроинституциите, и е започнала работа, докато синът й е бил кърмаче. Тя е продължила да кърми до 3-годишната възраст на малкия. Когато ги попитах как това е възможно, и двете ми казаха: „Просто го правих. Не е нищо особено“.

Напоследък и в България все по-често се говори за въвеждане на добри практики, които да направят кариерата възможна, дори и когато кърмиш. Страната ни предлага разумно дълго платено майчинство, но жените остават най-уязвими на бедност и при безработица. Затова и тяхното връщане на работа е важно, за да се развива икономиката и да има бъдеще за всички. Жените в майчинство или без работа струват повече на държавата, отколкото тези, които работят на гъвкаво работно време или наемат детегледачка. Да, трудно е, но мисията да кърмиш и работиш ще стане възможна, когато майчинството отново стане естествено състояние, а не се възприема като пречка пред професионалната реализация. Момичетата стават жени, когато осъзнаят, че „мамо“ струва повече от всички извънредни часове в офиса.

ВАЖНО!

При неспазване на Кодекса на труда се сезира Инспекцията по труда 

В случай на дискриминация, се обръщайте към Комисията за защита от дискриминация