Меню

„Мила моя мамо...“

„Мила моя мамо...“

Март е едновременно месец на българската достолепна история, на пролетта, мартеницата и жената. Празнуват нашите майки, баби и сестри. Настъпва време на равносметка, уважение и признателност. На убеждаване в силната връзка между родител и дете. Отношенията понякога са сложни, случва се да липсва разбирателство, но това не бива да ни дава повод за съмнения.

След „Сирни заговезни“ и „8-ми март“, напрежението след населението като че ли намаля. Настъпи време на смирение, толерантност и опрощение. Поне за малко. Всеки си даде равносметка за някои лични отношения. Може би всеки върна лентата назад и се запита дали е сгрешил по някакъв начин спрямо близък човек, дали е прекалил в ескалиращ момент, дали е прекрачил границата, дали е обидил, накърнил, наранил.

Но изводът е, че няма как да се мине без подобни моменти. Всички сме хора и всички бъркаме. И дори да сме пренебрегнали или омаловажили отношенията си с някого, то не означава, че наистина го мислим така. Ето, да речем, споровете в семейството не са рядко срещано явление. Колко пъти сме се карали с родителите си? Колко пъти сме се карали с децата си? Много? А нормално ли е? Разбира се, че е. Разликата в поколенията е достатъчна, за да създаде понякога пречки в комуникацията и разминавания във възгледите. А и това са хората, които споделят живота ни, във всеки един миг. Осмислят го. Твърде близки са ни, за да се държим неестествено. Именно пред тях изпускаме емоциите си наяве, независимо дали после ще ни е криво или ще се чувстваме по-освободени.

Всяка майка е крещяла на детето си. Държала се е импулсивно, смятала е, че е права, търсела е начин да предпази сина или дъщеря си. Типична черта на майчинския инстинкт. Но не винаги е успешно. Защото не винаги има една гледна точка. Понякога децата трябва да изживеят сами определени мигове, за да ги разберат, осмислят, преосмислят. Не всеки път се получава с критика, забележки, натяквания или наказания. Наблюдаването и контролът със сигурност са важни и полезни, но не бива да преминават в задушаване. Защото тогава страницата се обръща, оформя се почеркът „напук“ и добри резултати по-трудно се постигат. Даже последствията са повече. Мили майки, учете децата си на ценните житейски уроци, не ги глезете прекалено, но пораснат ли, дайте им малко повече самостоятелност, за да имат възможността свободно да правят грешки, да ги поправят, да срещат трудности, да използват собствените си постъпки като опит и урок, да търсят, намират, получават и губят. Така най-бързо ще се научат да поемат отговорност, да оценяват, да мислят смело и същевременно предпазливо. Ще оправдаят доверието ви, а вие ще бъдете по-доволни и спокойни.   

Точно сега е времето за размисъл. Да, ако гледаме буквално, тази година денят за въпросното начинание ще бъде на 25-ти март, но за емоциите е в този момент – след цветята, прошките, милите думи, показаната, изказаната, непоказаната и неизказаната обич. Тук е идеалният момент за едно голямо „Благодаря!“. За най-добрите деца! Които са най-голямото богатство на една майка. Които са подкрепа. Които на всеки осми март носят цветя, изричат мили думи, стараят се да бъдат примерни и да покажат любовта си.

Със сигурност всички майки помнят или тепърва ще виждат как още в края на февруари десетки фотографи идват в училищата, за да снимат първолаците за 8-ми март. А после те носят картички с мили пожелание и разбира се - озъбена снимка. Изненада!!! Следват прегръдки, насълзени очи и най-искрени признания, че по-хубав подарък от това НЯМА! Колко дребен жест, но значещ толкова много...

Мина денят на жената, но този на майката е без дата. Никога не си твърде стар, прекалено млад или леко смешен за мелодията на „Мила моя мамо...“. Песен, неподвластна на възрастта, времето и омразата. Песен, способна да осмисли всичко. Песен, която всяка майка е пяла на детето си и която е в репертоарът й със задължителни детски текстове. А всяка една дума е като лекарство. Може да заличи и най-голямата болка.

Осми март е просто поредният ден, в който всяка майка е горда с детето си. Малко или пораснало, то винаги е готово да ви запее:

Мила моя мамо
сладка и добричка
как да кажа мамо колко те обичам.

Цели нощи зная
ти над мен си бдяла
в тая топла стая песни си ми пяла.

Ти си ме учила
думи да говоря
ти си ми закрила, ти си ми опора.

   

 

Ако искате вашият син или дъщеря да прочете това – предложете му тийн версията в блога на автора!

Още по темата

  • Детето от 6-ия месец и първите 5 години.

    Колко бързо отминаха първите 6 месеца, нали? Сякаш беше вчера, когато държахте в обятията си онова крехко мъниче, с полупрозрачна кожа. Ето че вече стигнахте половината на...

  • Детската площадка в моя живот

    Имах безгрижно детство. Спомням си хиляди моменти от него. Понякога ми се иска да ги върна, просто ей така, за да им се насладя отново. Дали са ми безгрижие, детска...

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил


 

Харесай ни във Facebook