Чували ли сте за дентософията? Според дентософията има връзка между зъбите, тялото и психиката на човека. Тудно е да повярваш, че метода на дентософията не само хармонизира позицията и здравината на зъбите, но изправя деформации на гръбнака и хармонизира психиката и гръбнака на човека. Апаратът, който се използва в дентософията, се нарича активатор. Той повлиява на дихателната функция, гълтателния рефлекс, фонетиката и дъвченето – а всички те са свързани с работата на главния мозък – или по-точно с начина, по който по невроните (неврологично) се предават импулси до неговата кора.  Основателят на метода е д-р Мишел Монто. В книгата си "Нашите зъби", на издателство Кибеа, той пише, че информация за психиката може да се вземе още от появяването на млечните и постоянните зъби. Обратно на нормалното до момента – при някои деца някои от горните зъби излизат първи, вместо първо да излязат долните – основата на "къщата". Монто намира връзка между това и фактори като образование, възпитание, хранене и начин на живот. Според него "твърде ранната интелектуализация на децата ги принуждава да влагат много енергия по-скоро в мисълта си, отколкото в тялото. Но ние знаем, че човек трябва да мине първо през ходенето, после през говоренето, за да стигне до мисленето. Детето има нужда от цялата тази енергия, за да изгради първо физическото си тяло и да стигне до ходенето. Ако мобилизиращите го сили действат по неадекватен начин, те отслабват детето и то няма физиологичното време да доведе психоемоционалната си система до зрялост. Физическите проявления ще бъдат различни болести на детето, като УНГ проблеми и нарушения при поникването на зъбите. За да уважим физиологията на детето, трябва да изчакаме появата на първите постоянни кътници, между шестата и седмата година, за да започнем интелектуалното обучение на четене и писане например."

Предлагаме ви избрани откъси от книгата.

Хронология на излизането на зъбите

Нека разгледаме получената информация от появяването на млечните и постоянните зъби. Обикновено долночелюстните зъби (основата) излизат преди горночелюстните зъби (пoкривната структура). Основите се появяват преди покрива. Това изглежда логично и физиологично.
Същевременно от няколко години това правило често се престъпва: някои от горночелюстните зъби излизат преди долночелюстните (като че ли слагаме керемидите, преди да поставим първия камък).
Този обратен ход на един естествен процес ни доведе до директната връзка на детето с фактори като образование, възпитание, хранене, начин на живот.
Твърде ранната свръхинтелектуализация на децата ги принуждава да влагат много енергия по-скоро в изграждането на мисълта си, отколкото на тялото си. Впрочем ние знаем, че човек трябва да мине първо през ходенето, после през говоренето, за да стигне до мисленето. Детето има нужда от цялата тази енергия, за да изгради първо физическото си тяло и да стигне до ходенето. Ако мобилизиращите го сили действат по неадекватен начин, те отслабват детето и то няма физиологичното време да доведе психоемоционалната си система до зрялост. Физическите проявления ще бъдат различни болести на детето, като УНГ проблеми и нарушения при поникването на зъбите.
За да уважим физиологията на детето, трябва да изчакаме появата на първите постоянни кътници, между шестата и седмата година, за да започнем интелектуалното обучение на четене и писане например.

Схема за никнене и падане на зъбите

1. Временни зъби

Някои млечни зъби излизат и (или) падат със закъснение. Тази констатация трябва да се свърже с възпитанието – и като последствие с храненето – те задържат в детето емоционалната незрялост на „бебе“ и същевременно издигат на пиедестал интелектуалните му способности. Детето става миниатюрен възрастен.
Появилите се със закъснение зъби ще бъдат и късно подменени. Този знак е един вик на тялото в отговор на преждевременната свръхинтелектуализация. Емоционалната незрялост на този етап позволява да се види в зародиш липсата на пълноценно развитие на възрастния.

2. Постоянни  зъби

Физиологичната хронология на появяване на постоянните зъби често е нарушена, случва се дори някои зъби да не еволюират.
Постоянните кучешки зъби, например, трябва да се появят след предкътниците към тринадесетгодишна възраст. Често обаче отбелязваме наличие на тези кучешки зъби преди предкътниците. Впрочем кучешките зъби са знак за зрялост на сексуалните органи, а предкътниците сигнализират за емоционална зрялост. Когато се положат основите на сексуалността, без да са съзрели чувствата, се създава феноменът „жената-дете“, „Лолита“, или „пуберите“ с психика на шестгодишно дете. Това са продуктите на „интелектуализацията“.
За да се бори срещу света на възрастните, в който е хвърлено детето, и за да запази нещичко от детството възможно най-дълго, неговите постоянни зъби биха могли да забавят поникването си. Така детето несъзнателно забавя преминаването в следващия физиологичен стадий, за да продължи предишният етап, от който не се е възползвало изцяло. Но не всеки го постига. Ето изводите от едно проучване, направено преди няколко години.

3. Ранен пубертет

Ранният пубертет при момичетата в Съединените щати е един все по-разпространен феномен, чиито причини остават все още доста мистериозни, но според някои специалисти той поставя „сериозен проблем за общественото здраве“.
Повече от една четвърт от чернокожите момиченца в Съединените щати и 7% от белите показват признаци на пубертет още от седемгодишна възраст – според едно проучване, ръководено от д-р Марша Херман-Гидънс и проведено през 1997 г. сред 17000 американки на възраст от 3 до 12 години.
На 9 години почти една трета от белите (32%) и 62% от чернокожите имат гърди и окосмяване, т.е. две години преждевременно. Последиците от тази еволюция, започнала през 60-те години, далеч не са безобидни. Някои проучвания подчертават, че преждевременният пубертет може да доведе „до депресии, агресивност, изолация и дори самоубийство“.
Ако това проучване се беше разпростряло и върху устата, щеше да отбележи наличието на кучешки зъби. Интересно е да подчертаем, че тук отново се объркват причините и следствията. Установяват се физически промени в тялото на децата, измененията били причина за техния дискомфорт, като самият той бил следствие.

Базирайки се върху всичко, което беше развито в тази книга, ние можем да предложим друга теория. Психоемоционалното функциониране на тези деца води до дискомфорт на психично ниво и това е съпътствано от проявления на физическо ниво. Гърдите, окосмяването и кучешките зъби са само следствието и в никакъв случай причината за усложнения начин на функциониране.

V. Детето учи родителите си

Универсалната азбука позволява да се разбере функционирането на детето чрез устата му. Тя проследява съвсем точно миналия и сегашния му живот. Вече видяхме, че отношенията с майката и с бащата са „записани“ в устната кухина. Следователно можем да отбележим съответните роли на родителите и влиянието на техния живот във възпитанието на детето. Животът на детето е плод на всички фактори от околната среда или епигенетични и особено на полученото възпитание. Той е превод на преживяното от родителите чрез това възпитание. Следователно, детето разкрива чрез ъгълчетата на устата начина на поведение на своите родители.
Така детето предлага един неоценим подарък, който помага на възрастните да се научат да „четат“ по устата.

Детето ИЗДИГА СЪЗНАНИЕТО на родителите си, като им дава възможност да ВИДЯТ, тоест, да осъществят връзката между дисхармонията в своята уста и тази на детето си, както и да ДЕ ЙСТВАТ – другояче казано, да поемат по пътя на промяната. Само тогава родителите биха могли да променят възпитанието на детето си, защото ще са напреднали достатъчно в собствения си живот, изоставяйки старите убеждения, които са ги задържали в дестабилизиращ начин на функциониране. Всички онези – родители и деца, които са се включили – в носенето на активатор и в цялостното лечение, са видели устата си да се хармонизира. Но детето се явява първопричината на пробуждането.
Именно затова е необходимо възрастните да научат този „език“.

Детето УЧИ родителите си, а те на свой ред ГО ВЪЗПИТАВАТ.

VІ. Заключение

Тази четвърта глава ви даде възможност да откриете един различен прочит на устата. Съществуват някои практици от други специалности, които постигат същите резултати чрез наблюдение на която и да било друга част от тялото.
Всичко това ни отвежда просто до допълнително диагностично средство и ни потвърждава, че в безкрайно малкото (един зъб) се вижда и безкрайно голямото (човекът в неговата цялост). Всичко е във всичко.
Сега стигаме до един важен етап: какво да направим, за да разрешим натрупаните конфликти от миналото, които изковават нашия темперамент.
Дентософията ни дава тази възможност.
Ако устата ни позволява да визуализираме нашите блокажи и ако тя започва да се променя, според моя опит това означава, че сме разрешили конфликтите, заровени в самите дълбини, без да имаме нужда да ги изведем до интелектуалното съзнание. Миналото вече си е заминало. Единствено настоящият момент има значение и само той ни води по пътя, който сме извървели и който ни остава да изминем.

Дентософията е терапията, която доказва връзката между хармонията в устната кухина, баланса в човека и по-общо – баланса в света, тъй като съвременният свят е изграден от мислите и действията на днешните човешки същества.

Надявам се, че връзката между баланса в устата и в човека ви е станала по-ясна. Остава да открием връзката със света.
Като показваме близките взаимоотношения между човека в неговата цялост и неговата уста, и като знаем, че равновесието в света се крепи на действията на хората, можем да установим логически връзките между дисбаланса в устата и функционирането на света.
Отначало обмислях да включа отношението на устата със света в този труд, но забелязах, че това вероятно би било труднодостъпно. Ето защо ще бъде обект на друга книга.