ПРО = ЗА и БИОС = ЖИВОТ  т.е. за живота.

Дори официалната дефиниция на СЗО за пробиотиците като „Живи микроорганизми, които, приети в съответните количества, оказват здравословен ефект върху организма” го доказва. Макар и коректна, тази дефиниция не е достатъчно подробна, за да представи различните аспекти на употребата на пробиотиците и възможните области на приложение. Това се вижда ясно, когато трябва да се представят физиологичното действие на различни пробиотици и ефектите при патологични процеси, включително обмяна на веществата, инфекции, хронични заболявания и алергии.

Два основни признака, съгласно дефиницията, се отчитат като най-важни:

1. (1) Пробиотичните препарати да съдържат живи микроорганизми;
2. (2) Желаните ефекти са свързани с количеството, което се приема.

Пробиотиците са невидимите помощници за нашето чревно здраве и оттам за общо здраве и физиологичен баланс в различни органи и системи. Не случайно Хипократ е казал, че всички болести започват от храносмилателната система. Днес благодарение на напредъка в медицината, биологията, и други природни науки, ние знаем много повече за всички онези процеси, които се осъществяват в отделните органи и системи, благодарение на които сме здрави и жизнени. Затова днес учените се стремят да разкрият молекулните механизми на полезно действие на различни микроорганизми, причислени към групата на пробиотиците.

Въз основа на така формираната концепция са били разработени като пробиотици значителен брой добри бактерии. Някои от тях са добавки към храната на хора и животни, други са включени в готови пробиотични формули (продавани като добавки или медицински изделия) за лечение/профилактика на различни заболявания, за преодоляване на различни физиологични нарушения и синдроми.

Понастоящем различен брой бактериални щамове от различни родове са разработени като пробиотици, например: Lactobacillus - 23; Bifidobacterium - 5, Echerischia coli - 2 и по един щам Bacillus, Streptococcus, Enterococcus, Lactococcus. В допълнение признат за пробиотик е щам дрожди Saccharomyces boulardii (Sandеrs, 2007). Списъкът им се увеличава ежегодно и дори и за специалистите в тази област е трудно да ги следят и познават. А какво остава за обикновения потребител, загрижен за своето здраве? В момента на нашия пазар има над 150 пробиотични продукта.

КАК да си изберем добър пробиотик? Кога се налага да се приема и колко дълго?

Това са смо част от въпросите, които си задава всеки един от нас, когато има проблем с чревното здраве, като начало.

НА ПЪРВО МЯСТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ, ЧЕ ПРОБИОТИЦИТЕ НЕ СА ПАНАЦЕЯ! Те обикновено НЕ ЛЕКУВАТ ДИРЕКТНО ДАДЕНО ЗАБОЛЯВАНЕ – но могат да подпомогнат успешно за решаването на даден здравословен проблем или да облекчат/намалят конкретни странични последствия и ефекти при дадено заболяване. Например приемайки антибиотици, за да излекуваме бактериална/гъбична инфекция, ние несъзнателно увреждаме нашия чревен микробиом. И тогава на помощ идва пробиотикът който ни е препоръчан от специалист, лекаря или от близки.

Нека си помогнем сами, когато се налага да вземем пробиотик.  НЕ е трудно да изберем, защото:

ДОБРИЯТ пробиотик е необходимо:

1. да съдържа нужната висока доза активни живи полезни бактерии. Най-често те са в лиофилизирана форма (т.е. изсушени под вакуум при ниска температура, със специални технологии, гарантиращи тяхната жизненост при попадане в чревния тракт) и при приема се „съживяват“ и започват бързо да действат, поправяйки вредите от конкретен проблем.

2. да има добре подбран състав, от конкретни щамове (това е разновидност на даден микробен вид), които да притежават потенциал да окажат полезен ефект. Веднага ще посочим един пример. Има много инженери, но само един е изобретил дадена машина. Има много спортисти, но само единици поставят световен рекорд. Същото е и с микробите. В рамките на вида има щамове, които могат да произвеждат активни метаболити и да изместват патогените, други могат успешно да оцеляват в условията на висока стомашна киселиност, трети произвеждат витамини или подпомагат храносмилателните процеси. Така всеки производител трябва да подбере щамове, които доказано притежават някое от тези или други полезни свойства. Най-добре тези данни да са не само научно, но и клинично доказани.

Независимо от множеството научни доказателства, концепцията за пробиотиците и техните ползи не се приема еднозначно от изследователите в тази област. Върви активна дискусия за положителните ефекти, които пробиотиците трябва да предизвикват. Например групата на Кауфман (Kaufmann Р. 1997) дефинират 8 постулата, свързани с оценката на пробиотиците, по-важни от които са:

• Всеки индивид си има собствена бактериална флора в чревния тракт, а повечето от видовете, обитаващи чревния тракт, се култивират трудно in vitro, така че е трудно да бъдат идентифицирани;

• Микрофлората на ГИТ е много комплексна;

• Взаимоотношенията между собствената микробиота и приетите външни пробиотици не са изучени достатъчно и следователно не може да се повлияват с универсален подход;

• Липсва научно обяснение на много от ефектите на пробиотиците, докладвани до момента;

• Ефективността на пробиотиците зависи от много фактори: техния състав, състоянието на микрофлората на организма, възрастовата, половата и видовата му принадлежност, условията на живот и др.

Всеки пробиотичен продукт на пазара изписва състава от щамове, които са включени в него. Пробиотичните щамове обикновено се наименоват с бинарна номенклатура, по начин, използван в таксономията на микроорганизмите, т.е. по род и вид и съответно щам- специфично буквено-цифрово обозначение (World Gastroenterology Organisation: Practice Guideline Probiotics and Prebiotics, 2008). В научната общност е договорена международна номенклатура за микроорганизми както следва, Lactobacillus casei DN-114 001 или Lactobacillus rhamnosus GG

Номенклатура на микроорганизмите с примери за пробиотици

Маркетингът и търговското наименование не са регулирани и компаниите могат да наименоват пробиотиците и техните продукти, както те искат например LGG за  Lactobacillus rhamnosus щам GG

Кои пробиотици са подходящи за деца?

Всеки пробиотик съдържа различни полезни бактерии. Много е важно те да бъдат подбрани правилно. Водещите организации в областта на гастроентерологията са направили обстоен преглед на предлаганите пробиотични добавки, за да направят своите препоръки. Вижте ги.