Меню

Рубрики

Спи ли бебето нощем – откъс от книгата Бебе Made in France”

Спи ли бебето нощем – откъс от книгата Бебе Made in France”

Откъс от книгата на Памела Дракърман – „Бебе Made in France

„ПРАВИ ЛИ СИ НОЩИТЕ?“

 

Няколко седмици след като се прибрахме с Бийн у дома, съседите в нашия малък двор започнаха да ме питат: „Прави ли си нощите?“ (Elle fait ses nuits?) Тогава за първи път чух френския израз за „Спи ли през цялата нощ?“.

Скоро въпросът започна да ме дразни. Разбира се, че „не си прави нощите“. Тя е само на два месеца, после на три, после на четири. Всеки знае, че малките бебета нямат добър сън. Познавах няколко американци, които по силата на чистия късмет имаха бебета на същата възраст, които заспиваха в 21 ч и се събуждаха в 7. Но повечето родители, които познавах, не спяха по цяла нощ, поне докато децата им не навършеха годинка. Познавам даже четиригодишни, които току нахлуват в спалнята на родителите си.

Англоговорещите ми познати бяха наясно с това. Те ме питаха: „Как спи тя?“. И това не беше за да си набавят информация, а за да дадат шанс на изтощения родител да си излее мъката. За нас бебетата автоматично се асоциират с лишение от сън. Заглавие в британския „Дейли Мейл“ обявяваше, че „Родителите на новородени изпускат средно шест месеца сън през първите две години от живота на детето си“. Това е част от изследване, поръчано от компания производител на матраци. Статията звучеше достоверно на читателите. „За съжаление е вярно“, гласеше един от коментарите. „Нашата дъщеря е на годинка и досега не е спала нито една цяла нощ. Ако успеем да поспим четири часа наведнъж, се смятаме за късметлии.“ Анкета на американската Национална фондация по съня установява, че 46% от пеленачетата се будят през нощта, но само 1% от родителите смятат, че детето им има проблем със съня. На пижамка за новородено, която видях в един магазин, имаше надпис: „Партито е довечера към 3.00 в моята кошара“.

Англоговорещите ми приятели смятаха, че децата им имат специфични нужди от сън, към които те трябва да се приспособят. Веднъж се разхождах из Париж с моя приятелка англичанка, когато невръстният ѝ син се изкатери в ръцете ѝ, намъкна се под блузата ѝ, засмука я и заспа. Приятелката ми беше притеснена от това, че съм станала свидетелка на ритуала, но ми прошепна, че той заспива само по този начин. Тя го държа на ръце в тази поза в следващите четиресет и пет минути.

Със Саймън изпробвахме всякакви стратегии за приспиване. Държахме Бийн на светло през целия ден и на тъмно през нощта. Къпехме я по едно и също време всяка вечер и се опитвахме да разтегляме времето между храненията. Няколко дни не ядях почти нищо друго освен крекери със сирене бри, понеже някой ми беше казал, че мазната храна сгъстява млякото. Една нюйоркчанка ме уведоми, че трябва да издаваме протяжни съскащи звуци, за да имитираме звуците от утробата. Съскахме с часове.

Нищо не помагаше. На три месеца Бийн продължаваше да се буди по няколко пъти на нощ. Имахме продължителни ритуали, в които я кърмех, докато заспи, после я държах петнайсетина минути, за да не се събуди, когато я слагам обратно в кошарката. Дългосрочните представи на Саймън за света внезапно започнаха да изглеждат като проклятие – той изпадна в нощна депресия, за която смяташе, че ще продължи вечно.

Докато моята склонност да не виждам по-надалеч от носа си изведнъж започна да изглежда като брилянтно еволюционно решение. Аз не се чудех дали това ще продължи шест месеца (продължи, и още как); аз просто живеех нощ за нощ.

Беше донякъде утешително, че очаквахме тъкмо това. За родителите на бебе се предполага да са вечно недоспали. Почти всички англичани и американци, които познавах, казваха, че децата им са започнали да спят по цяла нощ чак към девет месеца или годинка. Кристин, британска адвокатка в Париж, ми каза, че шестнайсетмесечното ѝ дете спи през цялата нощ, „имам предвид, става един-два пъти – уточни тя, – но само за по пет минути.“

Намирах истинска утеха в разказите на хора, които бяха по-зле от нас. Не беше трудно да попаднем на такива. Братовчедка ми, която спеше с десетмесечната си рожба, не се връщаше на работа като учителка донякъде защото кърмеше детето през по-голямата част от нощта. Започнах често да ѝ звъня и да я питам: „Как спа той?“.

Най-лошата история беше на Алисън, приятелка на приятелка от Вашингтон, със седеммесечно бебе. Алисън ми каза, че през първите шест месеца кърмела сина си на всеки два часа през цялото денонощие. На седмия месец той започнал да спи по четири часа. Алисън – маркетинг експерт с диплома от Бръшлянената лига – се беше примирила с изтощението и с това, че кариерата ѝ е в застой. Казваше, че няма друг избор, освен да обслужва особената схема на спане на сина си.

Алтернативата на тези нощни бдения беше „да приучиш бебето си към нощен сън“, което предполагаше да го оставиш да „се нареве“. И за това изчетох доста. Прилагаше се при деца на поне шест-седем месеца. Алисън ми каза, че една вечер го пробвала, но се отказала, защото ѝ се сторило много жестоко. Онлайн дискусиите по този въпрос бързо се превръщаха в караница, като повечето участници определяха метода в най-мекия случай като егоистичен, а в най-лошия като травмиращ. „Да оставям бебето да се нареве е метод, който ме отвращава“, декларираше една майка в babble.com. „Ако искаш да спиш през нощта – недей да имаш деца. Осинови си тригодишно“, добавяше друга.

Въпреки че този вид приучване към нощен сън звучеше противно, със Саймън на теория по-скоро го одобрявахме. Но смятахме, че Бийн е твърде малка за нещо толкова милитаристично. Както повечето си приятели англофони, смятахме, че Бийн се буди нощем, понеже е гладна или защото иска нещо от нас, или понеже бебетата така си правят. Тя беше толкова малка.

Така че ѝ прощавахме. Говорих за спането и с французи – наши съседи, познати от работата или приятели на приятелите. Всички те твърдяха, че децата им са започнали да спят значително по-скоро. Самия каза, че дъщеря ѝ, която сега беше на две, започнала „да си прави нощите“ на шест седмици, беше си записала точната дата. Стефани, слабичка данъчна инспекторка, която живееше до нас, изглеждаше засрамена, когато я попитах кога синът ѝ, Нино, е започнал „да си прави нощите“.

„Късно, много късно… Започна през ноември, което ще рече… на четири месеца! За мен си е късно“. Някои френски истории звучаха прекалено хубаво, за да са верни. Александра, която работеше в детска градина и живееше в предградията, каза, че и двете ѝ дъщери са започнали да спят по цяла нощ веднага след раждането. „Още в болницата те се будеха за шишето в шест.“

Много от тези френски деца бяха на биберон или на смесено хранене от кърма и адаптирано мляко. Но това не изглеждаше толкова съществено. Кърмените френски бебета също започваха отрано да си правят нощите. Някои френски майки казваха, че се върнали на работа, щом спрели да кърмят, което ставало около третия месец. Но до този момент бебетата им вече си спели по цяла нощ.

Отначало си мислех, че аз случайно се натъквам на щастливците, чиито бебета спят, но постепенно доказателствата, че във Франция целонощното бебешко спане е норма, а не изключение, взеха връх. Точно както в американските източници е пълно с истории за неспящи бебета, така във френските е пълно с чудесно спящи бебета. Съседите внезапно спряха да ми изглеждат противни. Разбрах, че не се опитваха да се заяждат с мен, а наистина бяха убедени, че двумесечното бебе е напълно в състояние „да си направи нощите“.

Френските родители не очакват бебетата им да спят по цяла нощ веднага след раждането, но в момента, в който безсънните нощи започват да стават непоносими – някъде на втория или третия месец – нещата обикновено се оправяха. „Някои бебета започват да ги правят на шест седмици, на други им трябват четири месеца, за да намерят своя ритъм“, твърдеше статия в списание Mamman!, озаглавена Le sommeil, le reve et l’enfant (Сънят, сънищата и детето). В един бестселър пътеводител се казваше, че между три и шест месеца „бебето ще започне да спи по цяла нощ, без да се буди 8 или 9 часа поне. Родителите най-сетне ще преоткрият радостта от непрекъснатия нощен сън“.

Разбира се, имаше и изключения. Затова французите издават книги за добрия бебешки сън и разполагат с педиатри специалисти по въпроса. Някои бебета, които на два месеца вече спят като хората, след още няколко започват да се будят нощем. Чух за френски бебета, на които им отнемало цяла година да се научат да спят непробудно. Но истината е, че за годините, прекарани във Франция, не съм виждала такива.

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook