Меню

Емоционалната интелигентност ни прави мъдри

Емоционалната интелигентност ни прави мъдри

Емоционалната интелигентност е способността на човек да откликва емоционално адекватно на различните социални ситуации; или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, тези на друг човек или група хора.

Определено емоционалната интелигентност (ЕИ) е важен аспект от нашата личност и тя се развива още от най-ранна възраст.
 

Умни, но емоционално неадекватни – и обратното

Няма правопропорционална зависимост между коефициента на интелигентност (IQ) и нивото на ЕИ.
Има хора с невисоко ниво на интелигентност (на границата средно към ниско), но определено с доста по-високо ниво на ЕИ. Може да са с незавършено средно образование, но те откликват емоционално адекватно на социалната ситуация, ясно и точно дефинират своите емоции (с простички и ясни думи!), наясно са със своите потребности, приемат различията на хората около тях и следват техните си вътрешни правила за хармоничен вътрешен живот.

Поведението на такива хора е адекватно на ситуацията – състрадателни са към болката на другия, другият човек ги усеща; неподправени са в емоциите си, спонтанни, с уважение към себе си и другите около тях; откликват и в поведенчески план. С такива хора се общува много лесно, приятно и са търсени за приятели.

И обратно – има хора, които са с много висок IQ-коефициент, но не знаят как да се държат с човек, който проявява радостта си, как да го поздравят; или с човек, който преживява загуба, тъга – често се държат неадекватно. Може например, да започнат да се заяждат с човек за дреболии, да станат много взискателни, изискващи и да предизвикват конфликт; или да са много цинични, груби; или да станат много гневни, недоволни и претенциозни – т.е. в повечето случаи – неадекватен емоционален и поведенчески отговор.

В обществото битува разбирането „Ами, той е толкова гениален и това е част от неговата гениалност…“ Аз смятам че това е ниска ЕИ; и е нещо, върху което може да се работи, за да се повиши. Един курс от психологически консултации и участие в групи за развиване на ЕИ биха помогнали.
 

Най-важният период за формиране на ЕИ е детството

Детството определено е много важен период за развитието и повишаването на ЕИ. Възрастните хора са отговорни за адекватното възприятие на социалните ситуации от децата. Ние ги учим как да разпознават своите емоции. В практиката си се натъквам по-скоро на проблема за неадекватни модели на поведение при възрастните, които те предават на децата си. И своето поведение те са научили от своите собствени родители. Това е препредаване от поколение на поколение на недотам добри модели на общуване с другите около нас.

Но това, въпреки всичко, не е правило. Днес има много повече информация по темата, убедена съм че делът на мислещите и търсещи родители днес е много по-голям и те ограмотяват едновременно и себе си, и децата си в тази фина материя на разпознаване на собствените емоции, уважение към себе си, уважение и приемане на мнението на другите, да са емпатични и адекватни на социалната ситуация, в която се намират.
 

Последствията от слабо развитата или компрометирана ЕИ

Много конфликтни ситуации, много вина, много гняв, много „предъвкване“ на неприятни за личността ситуации, „замръзване“ с години в определени негативни емоции и последващи взаимоотношения; ниско самочувствие, като резултат от себенеуважение… много пропуснати мигове на радост и щастливо преживяване, заради затъването с дни и месеци, че и години в модела „защо-сега-така-на-мен-ми-се-случи…“, „все-на-мен-се-пада-да-върша-….“, „как-можах-да-кажа-това…“…. Емоционално интелигентните хора успяват да преминат през позитивните и негативните ситуации с адекватен емоционален отклик – чувство, емоция, поведение и то съразмерно проявени във времето.
 

Преимуществата на хората с висока ЕИ

Те са много. Да можеш трезво да оцениш конкретната ситуация и да запазиш емоционалния си баланс, самоуважението. Да не се чувстваш наранен от несъгласието или негативния отклик към теб самия. Да можеш да контролираш настроенията си. Да можеш да си съпричастен към емоциите на близките си, да си топъл и съчувстващ в тъжна ситуация, без тя да те погълне и завлече и теб в депресивното море… Всъщност ЕИ е един от аспектите на мъдростта. Пак подчертавам – тя няма нищо общо с познанията, които имаш по физика, философия, езици, математика и т.н, нито с научните степени. Човек може да е невероятен специалист, гений – и същевременно да е с много нисък коефицент на ЕИ. Има много такива примери в историята; в ежедневието ни.
 

Как да помогнем на децата да са емоционално интелигентни?

Личния пример на хората, които обгрижват детето, е много важен. Смятам, че семейството е с най-голяма тежест (държа да уточня – семейството са всички тези хора, които са значими за живота и развитието и функционирането на отделната личност, това не са само биологичните роднини – майка баща, баба, дядо, брат, сестра; а и съседи, роднини, колеги дори). Всички хора, които са в ежедневен контакт с тях – най-много – на първо място човекът, който се грижи за детето и прекарва най-дълго време с него. Ако този възрастен човек е с високо ниво на ЕИ, то той с поведението си ежедневно развива и ЕИ на детето.

След това идва детската градина (няма значение дали е частна или държавна, от значение е какви са педагозите в градината, осъзнати ли са за тези фини и значими процеси на промяна в децата в тази крехка възраст). После идва училището (там все повече се засилва влиянието на приятелския кръг на връстниците и нормата на общуване в групата, към която детето иска да принадлежи; учителите). След това идват колегите, партньорът в живота... ЕИ се развива непрекъснато, няма възрастови граници, които да я спират.
 

Факторите от средата на децата, които влияят на ЕИ

Факторите – семейство, приятелска среда, изкуството във всичките му форми, педагозите в училището, медиите, рекламите. Няма как да пренебрегнем съвременния киберсвят на децата – игри, чат, филми, клипове, музика…

 

С Мария Джонгова разговаря нашата авторка Мирослава Делчева-Пепелджийска

Още по темата

Харесай ни във Facebook