Меню

Емоционалната интелигентност подлежи на тренинг

Емоционалната интелигентност подлежи на тренинг

За термина емоционална интелигентност (ЕИ) се говори все повече напоследък. Понятието е въведено от Даниъл Голман, след развитието на психологията и въобще познанието за устройството на човешкия мозък. В своята книга Голмън описва нашироко, че макар интелигентността да е вродена, частта от нея, която управлява емоциите всъщност се развива през целия живот и най-вече през детството. Емоциите са поставени в центъра на жизнените ни способности и уменията да се справяме с тях ни помагат да съхраним връзките си, да сме успешни в работата си и подхранват здравето и благополучието ни.

По темата разговаряме с Ани Коцева, психолог и психотерапевт.

Ани Коцева  има професионален опит като експерт в различни сфери на психологията: трудова и организационна, детска, училищна, семейна и репродуктивна. Практикува психотерапия и психологическо консултиране като частна практика и е консултант по проекти, свързани с  репродуктивно здраве, адаптивни и поведенчески проблеми на деца в частни детски центрове и в домове за деца, лишени от родителски грижи. Участва в обучителни проекти за персонала, работещ с децата. В психотерапевтичната си практика използва различни методи и средства: анализ на личен материал на клиента – работа със сънища и фрагменти от личната история и настоящето на човека, а също на рисунки и приказки. Има опит с метода „Sandplay”, игра с пясък и образи. Член е на Дружеството на психолозите в България и Българско общество по аналитична психология „К.Г.Юнг”.
 

Какво означава за вас емоционална интелигентност (ЕИ)?

Интелигетността е понятие, върху което много се е говорило и спорило. В първоначалният вариант се е смятало, че интелигентен човек е този, който добре се справя с решаването на определени проблеми. За измерване на интелигентността са се използвали различни въпросници, които в масовия си вариант съдържат предимно рационални задачи за решаване.

Животът в общност обаче има свои правила, които освен рашаването на определени задачи, изискват от отделните индивиди и умения за взаимодействие помежду им , за  да може да се използва ефективно потенциала на всеки за постигане на общата цел – благоденствието на общността. Изследвайки социалните феномени, в последните десетилетия се стига до обособяване на понятието „емоционалната интелигентност”,  като част от вариациите на интелигетността, проявена в социални ситуации.

Да бъдем емоционално интелигентни определено е придизвикателство за нас – съвременните  хора, израстнали в предимно рационален свят с мотото, „Стегни се” и „Бъди по-сериозен”. Така, е защото този тип интелигентност предполага  умението да разпознаваме как се чувстваме в момента, да познаваме отделните емоционални състояния и да ги назоваваме, за да можем да ги управляваме успешно. А от друга страна – да имаме достатъчно добре развити сетива, за да „усетим” емоцията, проявена от отсрещните хора в общуването,  да отговорим адекватно и намерим „общ език” с тях. Защото емоционалното общуване е универсаления език, гарантиращ  разбирателство.


Важно ли е да сме емоционално интелигентни? А децата?

Относно важността на емоционалната интелигентност мога да кажа, че постъпките ни, поддържането на мотивацията ни за справяне с определена ситуация, както и поддържането на приятелски контакти зависят от развитието на емоционалната ни интелигентност. Особено важна е тя и за хората на лидерски позиции, които управляват големи групи от хора. Без проява на висока емоционална интелигентност много от начинанията ни, в които се нуждаем от споделяне на ресурси, от помощ и подкрепа са изложени на опастност от провал.

За децата също не е без значение да проявяват ЕИ. Затова обаче е необходимо възрастните около тях да са наясно със собствените си емоции и да ги управляват успешно. Този вид комуникация между родители – деца (през емоциите) може да спести множество неблагоприятни моменти в общуването помежду им.


От вашата практика съгласни ли сте, че най-важния период за формиране на ЕИ е детството?

Моят опит като специалист показва, че емоционалната интелигентност подлежи на тренинг. Колкото по-ниска е възрастта на човека, толкова по-лесно е да се възпита и развие тя. Затова от голяма важност е детето от най-рано да бъде приучавано да разпознава своите емоции и да ги назовава.
 

Какви са последствията от слабо развитата или компроментирана ЕИ?

За съжаление, наблюдават се и подобни случаи на хора със слабо развита или компрометирана ЕИ. В зависимост от нивото на развитие, последствията за тях може да са различни. Ако са с относително висок коефициент на IQ, те могат да са сравнително добре приспособени в обществото, да имат работа със съответния социален статус, да създадат семейства и отгледат деца. Биха имали затруднения в създаването на близки приятелски връзки и може би другите хора биха ги определяли като особняци, дистанцирани и студени личности. Други е възможно да се превърнат в аутсайдери и да не могат да се приспособят към нито една социална група. Неслучайно ниската или нулева ЕИ е един от симптомите при някои психични заболявания.
 

А какви са преимуществата на хората с висока ЕИ?

Нагласата за развитие на ЕИ помага на индивида да бъде по-осъзнат, успешен  и свободен в изразявенето на потребностите, уменията и талантите си в обкръжението си и света навън. По-просто казано, високата ЕИ помага на индивида да се чувства по-щастлив в живота.
 

Кои са най-основните стъпки за подпомагане на децата да са емоционално интелигентни?

Обучението за развитие на ЕИ може да започне ваднага след като детето започне да общува чрез различни сигнали и движения, които подава на родителите. Родителите пък от своя страна са тези, който първоначално помагат на детето да „разпознава” как се чувства, като назовават емоцията, която то изразява.

Например, ако се е забавило преобуването и детето силно плаче, то родителят, сменяйки бельото може да му говори, като обясни, че то вероятно е ядосано от забавянето и това, че му е студено и неудобно с мокрите пелени. Не само обяснението е важно, както се вижда, но и назоваването на самата емоция.

Подобни примери могат да се дадат много. За ранното приучаване за разпознаване емоцията при другите е необходимо пред детето да се назовава това, което изпитват хората от обкръжението.

Например, мама е радостна, защото имахме един хубав ден в парка.


4. Осъзнаване на своите и чуждите емоции

В началото на своето развитие децата трудно разпознават усещанията си и предават недоволството си с плач, независимо какво го е причинило. С времето повечето родители се научават да разпознават причините за този плач и да откликват адекватно на нуждите на децата. Не по-малко важно е обаче да помогнат на децата си в процеса на своето израстване сами да разпознават емоциите си и да се справят с тях – важен етап от тяхното личностно, социално и емоционално развитие.


Как да помогнем на детето да опознае емоциите:

  1. като уважаваме чувствата на детето и ги приемаме сериозно, дори и когато поводът ни се струва маловажен:

 

 

  1. като назоваваме чувствата на детето и му помагаме да изгради представи за различните състояния:

 

  1. като сами осъзнаваме и говорим за своите емоции пред детето, показвайки му причинно-следствените връзки между отделни събития:

 

 

  1. като анализираме емоциите на трети лица, герои от приказки, филмчета и пр., насочвайки вниманието на детето към факта, че всички живи същества имат чувства и че чрез своите действия те карат другите да се чувстват добре или зле.
  2. Като използваме ролеви игри, разиграваме различни ситуации чрез кукли, играчки и други предмети, които помагат детето да наблюдава отстрани дадена ситуация и да намери най-доброто разрешение, което после да насложи върху личния си опит.

Основното в случая е да помогнем на детето да опознае емоциите си и да му признаем правото да ги изпитва и изразява, а постепенно и да изгради адекватна реакция към завладелите го чувства, вместо да ги потисне и отхвърли.


Изрази, които игнорират емоциите на детето:

„Момчетата не плачат.“

„Нищо ти няма, голяма работа!“

„Какво толкова е станало и защо ревеш за глупости?“

„Стига си се лигавил!“

С подобни изрази може и да тушираме „досадния“ рев и да не губим време за „дреболии“. Но рискуваме да отгледаме човек, който ще е неспособен да разпознава собствените си емоции и съответно да съчувства на другите.
 

Важно е да осъзнаем, че дори и най-незначителният повод в нашите очи може да е от огромно значение за детето от позицията на неговия опит и нужди.


Виж още в подраздел Модели на родителско поведение


За да прочетете какво още се случва през този период - първите 5 години, кликнете на линковете:


Кои са факторите от средата на децата, които оказват влияние на ЕИ?

Спокойната и любяща атмосфера в семейството и близкото обкръжение на детето, където се  насърчава споделянето и изразяването на емоциите, винаги е гаранция за израстването на индивид, който има отношение към собствените си чувства и се отнася с разбиране и уважение към тези на околните.

 


Снимка: pixabay.com

 

 

 

 

 

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook