Меню

Емоционалната интелигентност подлежи на тренинг

Емоционалната интелигентност подлежи на тренинг

За термина емоционална интелигентност (ЕИ) се говори все повече напоследък. Понятието е въведено от Даниъл Голман, след развитието на психологията и въобще познанието за устройството на човешкия мозък. В своята книга Голмън описва нашироко, че макар интелигентността да е вродена, частта от нея, която управлява емоциите всъщност се развива през целия живот и най-вече през детството. Емоциите са поставени в центъра на жизнените ни способности и уменията да се справяме с тях ни помагат да съхраним връзките си, да сме успешни в работата си и подхранват здравето и благополучието ни.

По темата разговаряме с Ани Коцева, психолог и психотерапевт.

Ани Коцева  има професионален опит като експерт в различни сфери на психологията: трудова и организационна, детска, училищна, семейна и репродуктивна. Практикува психотерапия и психологическо консултиране като частна практика и е консултант по проекти, свързани с  репродуктивно здраве, адаптивни и поведенчески проблеми на деца в частни детски центрове и в домове за деца, лишени от родителски грижи. Участва в обучителни проекти за персонала, работещ с децата. В психотерапевтичната си практика използва различни методи и средства: анализ на личен материал на клиента – работа със сънища и фрагменти от личната история и настоящето на човека, а също на рисунки и приказки. Има опит с метода „Sandplay”, игра с пясък и образи. Член е на Дружеството на психолозите в България и Българско общество по аналитична психология „К.Г.Юнг”.
 

Какво означава за вас емоционална интелигентност (ЕИ)?

Интелигетността е понятие, върху което много се е говорило и спорило. В първоначалният вариант се е смятало, че интелигентен човек е този, който добре се справя с решаването на определени проблеми. За измерване на интелигентността са се използвали различни въпросници, които в масовия си вариант съдържат предимно рационални задачи за решаване.

Животът в общност обаче има свои правила, които освен рашаването на определени задачи, изискват от отделните индивиди и умения за взаимодействие помежду им , за  да може да се използва ефективно потенциала на всеки за постигане на общата цел – благоденствието на общността. Изследвайки социалните феномени, в последните десетилетия се стига до обособяване на понятието „емоционалната интелигентност”,  като част от вариациите на интелигетността, проявена в социални ситуации.

Да бъдем емоционално интелигентни определено е придизвикателство за нас – съвременните  хора, израстнали в предимно рационален свят с мотото, „Стегни се” и „Бъди по-сериозен”. Така, е защото този тип интелигентност предполага  умението да разпознаваме как се чувстваме в момента, да познаваме отделните емоционални състояния и да ги назоваваме, за да можем да ги управляваме успешно. А от друга страна – да имаме достатъчно добре развити сетива, за да „усетим” емоцията, проявена от отсрещните хора в общуването,  да отговорим адекватно и намерим „общ език” с тях. Защото емоционалното общуване е универсаления език, гарантиращ  разбирателство.


Важно ли е да сме емоционално интелигентни? А децата?

Относно важността на емоционалната интелигентност мога да кажа, че постъпките ни, поддържането на мотивацията ни за справяне с определена ситуация, както и поддържането на приятелски контакти зависят от развитието на емоционалната ни интелигентност. Особено важна е тя и за хората на лидерски позиции, които управляват големи групи от хора. Без проява на висока емоционална интелигентност много от начинанията ни, в които се нуждаем от споделяне на ресурси, от помощ и подкрепа са изложени на опастност от провал.

За децата също не е без значение да проявяват ЕИ. Затова обаче е необходимо възрастните около тях да са наясно със собствените си емоции и да ги управляват успешно. Този вид комуникация между родители – деца (през емоциите) може да спести множество неблагоприятни моменти в общуването помежду им.


От вашата практика съгласни ли сте, че най-важния период за формиране на ЕИ е детството?

Моят опит като специалист показва, че емоционалната интелигентност подлежи на тренинг. Колкото по-ниска е възрастта на човека, толкова по-лесно е да се възпита и развие тя. Затова от голяма важност е детето от най-рано да бъде приучавано да разпознава своите емоции и да ги назовава.
 

Какви са последствията от слабо развитата или компроментирана ЕИ?

За съжаление, наблюдават се и подобни случаи на хора със слабо развита или компрометирана ЕИ. В зависимост от нивото на развитие, последствията за тях може да са различни. Ако са с относително висок коефициент на IQ, те могат да са сравнително добре приспособени в обществото, да имат работа със съответния социален статус, да създадат семейства и отгледат деца. Биха имали затруднения в създаването на близки приятелски връзки и може би другите хора биха ги определяли като особняци, дистанцирани и студени личности. Други е възможно да се превърнат в аутсайдери и да не могат да се приспособят към нито една социална група. Неслучайно ниската или нулева ЕИ е един от симптомите при някои психични заболявания.
 

А какви са преимуществата на хората с висока ЕИ?

Нагласата за развитие на ЕИ помага на индивида да бъде по-осъзнат, успешен  и свободен в изразявенето на потребностите, уменията и талантите си в обкръжението си и света навън. По-просто казано, високата ЕИ помага на индивида да се чувства по-щастлив в живота.
 

Кои са най-основните стъпки за подпомагане на децата да са емоционално интелигентни?

Обучението за развитие на ЕИ може да започне ваднага след като детето започне да общува чрез различни сигнали и движения, които подава на родителите. Родителите пък от своя страна са тези, който първоначално помагат на детето да „разпознава” как се чувства, като назовават емоцията, която то изразява.

Например, ако се е забавило преобуването и детето силно плаче, то родителят, сменяйки бельото може да му говори, като обясни, че то вероятно е ядосано от забавянето и това, че му е студено и неудобно с мокрите пелени. Не само обяснението е важно, както се вижда, но и назоваването на самата емоция.

Подобни примери могат да се дадат много. За ранното приучаване за разпознаване емоцията при другите е необходимо пред детето да се назовава това, което изпитват хората от обкръжението.

Например, мама е радостна, защото имахме един хубав ден в парка.


4. Осъзнаване на своите и чуждите емоции

В началото на своето развитие децата трудно разпознават усещанията си и предават недоволството си с плач, независимо какво го е причинило. С времето повечето родители се научават да разпознават причините за този плач и да откликват адекватно на нуждите на децата. Не по-малко важно е обаче да помогнат на децата си в процеса на своето израстване сами да разпознават емоциите си и да се справят с тях – важен етап от тяхното личностно, социално и емоционално развитие.


Как да помогнем на детето да опознае емоциите:

  1. като уважаваме чувствата на детето и ги приемаме сериозно, дори и когато поводът ни се струва маловажен:

 

 

  1. като назоваваме чувствата на детето и му помагаме да изгради представи за различните състояния:

 

  1. като сами осъзнаваме и говорим за своите емоции пред детето, показвайки му причинно-следствените връзки между отделни събития:

 

 

  1. като анализираме емоциите на трети лица, герои от приказки, филмчета и пр., насочвайки вниманието на детето към факта, че всички живи същества имат чувства и че чрез своите действия те карат другите да се чувстват добре или зле.
  2. Като използваме ролеви игри, разиграваме различни ситуации чрез кукли, играчки и други предмети, които помагат детето да наблюдава отстрани дадена ситуация и да намери най-доброто разрешение, което после да насложи върху личния си опит.

Основното в случая е да помогнем на детето да опознае емоциите си и да му признаем правото да ги изпитва и изразява, а постепенно и да изгради адекватна реакция към завладелите го чувства, вместо да ги потисне и отхвърли.


Изрази, които игнорират емоциите на детето:

„Момчетата не плачат.“

„Нищо ти няма, голяма работа!“

„Какво толкова е станало и защо ревеш за глупости?“

„Стига си се лигавил!“

С подобни изрази може и да тушираме „досадния“ рев и да не губим време за „дреболии“. Но рискуваме да отгледаме човек, който ще е неспособен да разпознава собствените си емоции и съответно да съчувства на другите.
 

Важно е да осъзнаем, че дори и най-незначителният повод в нашите очи може да е от огромно значение за детето от позицията на неговия опит и нужди.


Виж още в подраздел Модели на родителско поведение


За да прочетете какво още се случва през този период - първите 5 години, кликнете на линковете:


Кои са факторите от средата на децата, които оказват влияние на ЕИ?

Спокойната и любяща атмосфера в семейството и близкото обкръжение на детето, където се  насърчава споделянето и изразяването на емоциите, винаги е гаранция за израстването на индивид, който има отношение към собствените си чувства и се отнася с разбиране и уважение към тези на околните.

 


Снимка: pixabay.com

 

 

 

 

 

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Доброволно изтегляне на дигитален видео монитор Philips Avent (SCD620) 

Като предпазна мярка Philips доброволно изтегля и обезщетява притежателите на този модел. Прочети повече...

Харесай ни във Facebook