Хомеопатията е алтернативен метод за лечение, който комбинира познанията на съвременната медицина, психологията и холистичният подход за възприемане на човека като цялостна личност, съставена от тяло, ум, емоции и дух.

Корените на хомеопатията откриваме още в Древна Гърция, когато Хипократ казва, че има два подхода за лекуване – с подобното на болестта средство или с противоположното. По-късно в началото на 19 век, немският лекар Самуел Ханеман, който за времето си има широки познания по химия, ботаника и др. и напредничаво мислене, формулира основните закони и принципи в хомеопатията, както и прави доказвания на много хомеопатични лекарства.

Неговите последователи са привържениците на класическата хомеопатия и спазват препоръките му при интервю с пациента, предписване и приготвяне на лекарствата и методи на доказвания. Основен принцип е „similia similibus curantur – подобното се лекува с подобно“, което означава, че ако едно вещество, дадено на здрав човек предизвиква определени симптоми, подобни на тези при болестно състояние, то може да ги излекува.

Класическите хомеопати обикновено избират едно лекарство според индивидуалните особености на пациента, което определят след подробно интервю както на физическите симптоми, минали заболявания и фамилна анамнеза, така и на личностните характеристики, навиците и психо-емоционалното състояние. Това лекарство, което покрива най-пълно съвкупността от симптоми за момента, се нарича “конституционално” и се използва за лечение на хроничната болест на пациента. При остри и спешни състояния като настинки, травми и пр. обикновено се подбират други лекарства, които отговарят на острата картина.

Хомеопатията често се бърка с фитотерапията – лечението с растения, тъй като много от лекарствата са с растителен произход, но между двете има съществени различия. Други източни субстанции са различни минерали и животински продукти. Крайните лекарства се получават след редица разреждания с дестилирана вода и енергитизиране на разтвора, чрез механично разтръскване. Най-използваните скали на разреждане са десетична /D=1:10/, стотична /C=1:100/ и хилядна /M=1:1000/. Например Шуслеровите соли, които представляват хомеопатично приготвени основните минерали за човешкото тяло, са в концентрация 12D. Цифрата 12 показва колко пъти е направено разреждане 1:10.

Хомеопатията в България започва да набира популярност едва след 1989г. За сравнение, лечението с хомеопатия е много по-предпочитано в Европа, както и в Индия. Повече от 50% от възрастните и децата в Европа използват комплементарни и алтернативни методи на лечение, сочи проучване, направено в 29 страни за период от 10 години - виж повече за проучването тук. В Индия се предпочита да се използва хомеопатия и традиционна индийска медицина – аюрведа за хронични състояния и не тежки остри, докато т.нар. западна медицина се използва само при нужда – за тежки и спешни случаи.

Наричат хомеопатията „нежната медицина“, тъй като при разреждането на изходната субстанция многократно се намаляват вредните и нежелани странични реакции, същевременно с това лечебната сила остава. Въпреки че се смята за безопасна терапия дори за деца и бременни, е важно да се посещава специалист завършил обучение по хомеопатия, тъй като освен за някои спешни случаи, са необходими много познания и опит, за да се даде най-подходящото за конкретния пациент средство. Рискът от самолечението с хомеопатия е след приемане на много препарати и чест прием, да се промени картината от симптоми, те да станат неясни, което в последствие многократно усложнява лечението и намирането на подходящо лекарство.

Според Георгос Витулкас, известен хомеопат, получил Алтернативна Нобелова награда, определението за здраве гласи – „липса на болка на физическо ниво и в резултат достигане на състояние на благополучие, липса на страсти на емоционално ниво и в резултат състояние на мир, спокойствие и ведрина и освободеност от себичност на умствено ниво и в резултат единение с Истината. Измерител на здравето е способността на човека да твори, това са всички действия, които водят до постоянно и безусловно щастие“.

Мисля, че за всички е ясно, че за да запазим здравето, щастието и благополучието си е необходима комбинация от фактори като здравословен начин на хранене и живот, двигателна активност, позитивно мислене и справяне с емоционалните състояния и събития в живота и много други неща, които да интегрираме, за да сме цялостни личности. За целта, когато имаме нужда от помощ и подкрепа по същия начин е необходимо да намерим цялостен и интегративен подход, или комбинация от такива, която да резонира на нашата честота за момента, за да има максимална полза.