Тревожи ли ви вероятността детето ви да настине? А минавала ли е през съзнанието ви ужасяващата мисъл дали съседчето не е по-умно от вашето дребосъче? Добре известна е фразата, че майката е за това – да се притеснява. И като че ли така всичко става ясно и приемливо – да, но не съвсем. Прекалената тревожност не води до нищо добро. Да не забравяме, че има и обстоятелства, които просто трябва да приемем по простата причина, че не може да променим. Какви са границите, в които майчината тревога е полезна и кога тя започва да вреди, ще разберем като проследим типичните и най-често срещани случаи на притеснение и страх за детето.
 

„Ще заразиш детето ми!”

Тази майка, вечно „патрулира” в търсене на вируси и настинки, които биха достигнали детето й. Когато сте около нея нито за миг не може да се отърсите от паническото усещане, че ако вашето дете кихне – абсолютно ужасна постъпка от негова страна – вие веднага ще бъдете наградена с погледа „Излагаш моето дете на огромен риск!”.

Справка с реалността: Факт е, че малките деца прекарват различни форми на настинка поне 6 пъти годишно. Така, по всяко време, приблизително 10-15% от връстниците на детето ви са в състояние да го заразят. Освен това не е възможно да определите точно „виновника”, тъй като настинките са заразни няколко дена преди да се проявят симптомите им и от два до десет дена след като вече няма признаци за болест. Дори лекар трудно би определил кога точно настинката вече не е заразна.

Така че, освен ако не държите да отгледате детето си под похлупак, то ще прекарва настинки – и то много. И това не е страшно. В повечето случаи настинката не нищо по-сериозно от досадно неудобство за вас и детето ви. Кое е правилното поведение в подобни случаи? Добре е детето да е изолирано вкъщи докато премине температурата и усещането за отпадналост. След това позволете ежедневието на детето да протича както обикновено.

„В нормата ли сме?” или „Според графика ли сме?”

Честа причина за тревога, особено при младите майки, е задължителния въпрос: „”Нормално” ли е моето дете?”. Поредицата от самоизтезания е почти безкрайна: „Защо още не говори?”, „Кога ще проходи?”, „Не е ли много слабо?”, „Защо не е спокойно като другите деца?”.... Разбира се, най-верният еталон за сравнение е детето на съседката или приятелката. И когато тя ви каже, че нейното артистично дете е припявало в един глас с уредбата на годинка и половина, съвсем в реда на нещата е да повярвате и дори да се притесните. 

Справка с реалността: Всяко дете е строго индивидуално и в развитието си, и в уменията си – може да ви звучи като отбягване на конкретен отговор, но истината е такава. Вярно е, че има определени норми и таблици, но тяхната цел е само очертаване на ориентировъчни рамки. Никой не може да ви каже кога точно трябва да проговори вашето дете или кога трябва вече да тича на детската площадка, а това съвсем не означава, че има нещо нередно или „съмнително”. Ценете уникалността на собственото си дете и си спестете ненужните и неоснователни сравнения.

Вроден аристократизъм

„Не пипай там, ще се изцапаш!”, „Внимавай как се храниш!”, „Тези дрехи не са за игра!” – това са само част от напътствията, които настояващата за правилен етикет и добри обноски майка дава на детето си. Никога няма да видите нейният възпитаник с ожулени колене и измачкани дрехи, а маниерите му на хранене ще ви възхитят, предвид крехката му възраст.

Справка с реалността:  Няма нищо лошо в изрядното поведение, но определено има защо то да се очаква от възрастните, а не от децата. За тях всичко, което виждат е ново и интересно и ако не им позволите да го приближат само защото може да се изцапат, вие просто не им позволявате да бъдат деца. Така или иначе, вашите правила ще бъдат нарушавани, а упорството в налагането им ще доведе до излишни и за вас, и за малчугана, отрицателни емоции. Не може да отречете, че няма по-забавна гледка от доволно омазан дребосък, сътворил чудеса в кухнята по време не особено аристократичен обяд.
 

Фобия от детегладачки

“Никога нямам време за себе си,” ви казва тази майка (и го повтаря неуморно на точен интервал). И вие се съгласявате, съдейки по отнесения и изморен външен вид – очевидно тя не може да си позволи почивка. Няма време за фитнес или вечеря насаме със съпруга си или просто време за самата себе си. И така, влизайки в положението й, вие препоръчвате най-добрата детегладачка, на която сте попадали. Тя отговаря с подчертан акцент в погледа казващ: „Но аз обичам детето си!” и заявява: „Никой не може да се грижи за детето ми по-добре от мен!”.

Справка с реалността: Много майки изпитват огромна вина дори само при мисълта, че се нуждаят от помощ в грижата за детето им. А ако пък става въпрос за работеща майка вината е почти непосилна. Всеки свободен момент е задължително и неуспоримо посветен на детето. Проблемът е, че една преуморена майка няма как да бъде във вихъра на играта и да зарадва детето си по най-добрия начин, на който е способна. Всеки родител (и всеки брак) може да има само полза от кратка почивка без децата. Това „презарежда” батериите и освежава домашната атмосфера. Когато се грижите за себе си, вие сте в състояние да се погрижите и децата си и то далеч по-добре. Дори и да не работите, предоставяйки от време на време грижата за децата на някой друг, вие учите дребосъците, че добро отношение и сигурност могат да получат и от други хора, не само от самите вас. Това олеснява общуването им с останалия извън пределите на дома свят. Освен това има и още един бонус – когато се приберете вкъщи не само вие ще се зарадвате на децата повече, но и самите те ви оценят значително.

Мания за знания

Не може да не сте я срещали. Тази майка винаги има мнение по всеки въпрос, прочела е цялата налична литература, третираща отглеждането на детето, и жадно попива всяко ново мнение и съвет. Когато обаче стане въпрос за действие никога не е сигурна в себе си и постоянно се притеснява дали е запомнила правилно чутото и прочетеното. Усещането е като ежедневен изпит – знаеш, че си прочел или чул какъв е отговора, но той просто отказва да „изплува” в съзнанието когато ти трябва, а ти трябва често когато става въпрос за малко дете. 

Справка с реалността: Практически е невъзможно да знаете и освен това да помните цялата тази информация. Не само, че е малко вероятно енциклопедичните знания да ви помогнат, но е почти сигурно, че често ще ви объркват. Силата на майчинският инстинкт е пословична и е добре и вие да повярвате в нея. Освен това, дори и да успявате да отглеждате детето си „по книга”, замислете се доколко то се чувства щастливо на фона всички тези правила и режими. Ежедневният страх от грешка или „слаба оценка” за майчинство вреди не само на вас, но и на детето ви. Бъдете сигурни, че дори авторите на „настолните” книги за родители не спазват собствените си правила постоянно.

Мама на Айнщайн

Тя пуска Моцарт на бебето си, прави личен имейл на 2-годишното си дете и прекарва свободното си време водейки или взимайки детето си от уроци по карате, рисуване, футбол, пиано балет и още нещо. След като прекарате най-много час в присъствието на нейният френскоговорящ вундеркинд и първокласен тенесист, вероятно ще се откажете от тайната си надежда, че вашето дете всъщност получава едно наистина добро образование (все пак най-гениални дейности на дъщеря ви включват игра на Барби или декориране на обувките й с вашия лак за нокти).

Справка с реалността: Няма никакво доказателство, че пренатоварвайки детето  с информация и дейности, със сигурност ще се повиши интелигентността му. Съвременните родители вярват, че колкото повече учи детето като малко, толкова по-конкурентноспособно ще бъде в университета или по-късно в професията си. Подобна нагласа причинява повече вреда, отколкото полза.

Упоритото настояване детето да чете и да запаметява всяка нова информация, без оглед на личните му интереси и предпочитания е като бомба със закъснител. Всичко може да свърши с категоричния отказ на детето да чете или да учи каквото и да било. Изследванията сочат, че най-големи индивидуални и професионални успехи постигат деца, които имат основана на любов и разбиране връзка с родителите си, а не тези, които не са имали време за игра от прекалено учене и родителски амбиции. Отношенията, не активната дейност, лежат в оновата на добрия живот.

Никой не твърди, че ранното стимулиране на детския интелект не е важно, но детето не се нуждае наистина от натоварен и задължаващ график. По-добре му прочетете приказка, рисувайте или танцувайте с него и му позволете да се развива според нагласата му.
 

„Тихо, детето говори!”

Вие говорите с майката, но тя не ви слуша. 2-годишната ú дъщеря ви е прекъснала – отново – с поредното си откритие („Този морков е оранжев!”). Вместо да обясни, че прекъсването на разговор между възрастни е грубо, майката е очарована от прозрението на детето и влага цялата си енергия в това ( „Да, скъпа, оранжев е! Можеш ли да ми кажеш кое друго е с такъв цвят?”).  Вие в това време сте „на изчакване”.  

Справка с реалността: Нормално е детето на тази възраст да прекъсва чужди разговори, възхитено от собствените си наблюдения. Добрите обноски са един нищо неозначаващ за малките деца израз, които все още не са в състояние да възприемат чужда гледна точка. Но вие не правите никаква услуга на детето си като поощрявате грубото му поведение. Запознайте детет си с думичката „извинете” и го насърчавайте всеки път когато я използва преди да ви залее с поток от думи. Самите вие демонстрирайте добри умения за изслушване на събеседника (например когато детето е посредата на историята на „Феноменалните” не скачайте да измиете чиниите точно в този момент).

Когато водите важен разговор обяснете на дребосъка, че съжалявате, но наистина трябва да довършите разговора си и през това време той може да си поиграе. Осигурете занимание на детето и оценете търпението му.
 

Враг на сладкото

Тази майка налага строга забрана за наличието на какъвто е да е намек за сладкиш в детското меню. Никакви сладки, бонбони или сладолед. Идеята й за „заплаха” е комбинацията от кисело мляко и конфитюр.

Справка с реалността: Прекаляването с нехранителните „захарни” калории не е мъдър ход, но и абсолютната им забрана не е правилният отговор. Подобно ограничение може да бъде бомба със закъснител – вместо детето ви да посяга към сладкишите от време на време и умерено (както би било при нормални условия) може да го превърнете във вманиачено на тема „нещо сладичко” малко човече. В този ред на мисли, подобна е схемата и при злоядите деца, неуморно „преследвани” от разтревожените им майки с пакетчета солети или нещо друго за хапване – детето просто отказва да я яде, вече на психическа основа.