Когато чуят идеята за четене от самото раждане, повечето родители вдигат ръце и решават, че това е поредната модна тенденция. Не е ли налудничаво да четеш на новородено, знаейки, че няма да проумее и дума? Екстравагантната на пръв поглед идея има своето логично обяснение – тя цели възпитаването на бъдещите читатели в любов към книгата и е свързана тясно с превръщането на децата в успешни възрастни чрез изграждането на добра функционална грамотност.

Преди да говорим за възпитаване на читателски навици и умения, трябва да сме наясно защо е важно децата да обичат книгите и как родителите да ги включат по естествен и безболезнен начин в живота им. Умението за четене като основен елемент на грамотността е най-важната предпоставка и гаранция за високо качество на живот в бъдеще. То е абсолютно необходимо условие за функционалната грамотност на децата и дори те да са гениални математици от малки, пак ще се нуждаят от умения да четат с разбиране, да отсяват важно от маловажно и да правят обобщение на събраната информация.

В миналото са се срещали професии, за които високата грамотност не е била необходима, но днес подобни дейности почти не съществуват. Доклад на европейските експерти по грамотността показва, че един на всеки пет възрастни и един на всеки пет 15-годишни европейци е функционално неграмотен и среща затруднения с четенето, писането, възприемането на информация и съставянето на правилна преценка. Функционално неграмотният индивид обикновено живее в периферията на обществото, не може да се интегрира добре и в тази група попадат не само хора от малцинствата.

Това обаче е само едната част от картината, която трябва да бъде нарисувана, преди да отглеждаме деца-читатели. Другата част засяга света, в който живеем. Според доклад на ИФЛА[1]^,[2], през 2010 г. количеството на предаваната информация в световен мащаб за първи път надхвърля 1 зетабайт. Трафикът в интернет също расте с нечувани темпове, а дигиталното съдържание, създадено през 2011 г., е няколко милиона пъти повече от всички написани някога книги. В тази високотехнологична среда малки и големи са изправени пред сериозни предизвикателства. От една страна, човешкият мозък не се е променил и капацитетът му за обработка и възприемане на информация е такъв, какъвто е бил и преди векове. От друга страна, огромният обем от информация изисква притежаването на още по-добри умения за четене с разбиране, анализ и оценка на предоставените данни.

Четене още от раждането

За да могат да се справят децата с предизвикателството на променящия се свят, те трябва да умеят да четат с разбиране. Това се постига единствено ако книгите са станали естествена част от живота им, много преди тръгването на училище. Често срещана заблуда сред европейците е, че грамотността е работа на образователната система и само учителите са длъжни да превърнат децата в грамотни личности. Друга често срещана заблуда е твърдението, че на децата няма смисъл да се чете и говори, докато не започнат да разбират, т.е. след навършването на 1 – 1 ½ години.

В действителност отглеждането на читателите се случва най-напред в семейството, още от раждането. Невръстните бебета започват да асоциират книгите с нещо приятно, когато родителите им четат, а те са се сгушили на сигурно място в прегръдките на мама. Тази асоциация оставя трайни следи у малкия човек и по-късно го провокира да реагира позитивно на четенето. И макар подобна връзка между родителите и децата, свързана с книгите, да може да се изгражда и развива и в по-късна възраст, важно е да не се пропуска периодът от раждането на детето до навършването на първата му годинка. Тъкмо в този период от своето развитие бебешкият мозък търпи бурни промени. Редица международни изследвания доказват, че още от раждането си бебетата започват да усвояват граматичните правила и да трупат речников запас, колкото и невероятно да звучи. Чутото се отлага на подсъзнателно ниво и помага на малките бебета да свързват думите с предметите от заобикалящия ги свят, напредвайки в развитието си изненадващо бързо. Затова най-добрата инвестиция, която всеки родител може да направи, е да чете на детето си още от раждането поне по 15 минути дневно, както споделя посланикът на ЮНЕСКО по въпросите на грамотността – принцеса Лаурентин ван Оранйе[3].

И ако прочетеното дотук все още не ви е убедило във важността на четенето от самото раждане, вижте какво казва един от най-влиятелните американски библиотекари - Джеймс ЛаРу:  „най-точната прогноза за това дали ще живееш дълго, дали ще си здрав като дете, дали ще отидеш в затвора или ще бъдеш свободен, какво образование ще получиш и колко богат ще бъдеш, може да се определи от четивните умения в четвърти клас. Т.е. всички отговори зависят от уменията на десетгодишните да четат. Най-интересното обаче е, че най-добрата прогноза за четивните умения идва от готовността да се научиш да четеш, когато си на пет години.“[4] В подкрепа на тезата на г-н ЛаРу работи и международно изследване, проведено в продължение на 20 години в 27 държави. Според него, ако в дома на дете на възраст между 0 и 5 години има 500 книги, които възрастните са прочели на своя малчуган, няма никакво значение колко богати са родителите или какво образование имат – дори и да са по-бедни и с по-ниско образование, детето показва резултати като на връстник с двама родители – висшисти.

Как да отгледаме деца-читатели?

Отглеждането на истински читатели, макар и на пръв поглед лесно занимание, се оказва голямо предизвикателство за родителите. То обаче е и едно от най-важните условия за изграждането на грамотни и успешни личности. Ако на вас и на вашето дете предстои да навлезете в света на книгите, не се тревожете. Запомнете няколко прости правила, които ще облекчат усилията ви и ще ви помогнат да направите добра инвестиция в бъдещето на вашето отроче:

Четете на детето си от раждането.
То трябва да е заобиколено от словото , което чува от членовете на семейството, не от телевизора.

Не се страхувайте от приказките!
Те са изключително важни за правилното психическо развитие на децата. Богатството на езика е съсредоточено в тях – те съдържат 50% повече рядко употребявани в ежедневието думи от праймтайм телевизията. Търсете възможно най-неадаптираните версии на класическите детски приказки – децата никога не виждат картините по-страшни от онези, които съзнанието им може да приеме и да преработи по безопасен начин.

Давайте личен пример!
Ако искате да убедите детето, че е важно да се чете, но в дома ви няма книги, то няма да ви повярва. Същото важи и ако малчуганът никога не ви вижда с книга в ръка.

Никога не натрапвайте своите детски книги на детето.
Опитайте да му предложите любимите ви книжки, но ако то ги отхвърли, не се разочаровайте прекалено много. Днешните деца живеят в друг свят и не са обременени от сантименталните чувства, които ви обземат при спомените за детството.

Давайте възможност на малчуганите сами да избират своите книги.
Подкрепяйте ги, като ги водите в библиотека или книжарница, но се стремете да потискате чувствата си да влияете върху избора на четива на своето дете. Малките съвсем интуитивно усещат коя книга е подходяща за интересите и настроенията им във всеки един момент. Внимавайте да не вдигнете летвата прекалено много, защото по-сложните и неразбираеми текстове могат да откажат децата от четенето завинаги.

Не се страхувайте от съвременните детски книги
– те до голяма степен приличат на вашите деца. Носят в себе си същите послания като книгите от вашето детство, но говорят на разбираем за децата език. Модерните детски книги са съобразени с изискванията на съвременната детско-юношеска литература не само като текст, но и като оформление, илюстрация, шрифтове. Те следват новите норми в книжовния език и се променят с него, а това ги прави по-достъпни, интересни и разбираеми за голяма част от децата.

Не забравяйте, че основната цел на детската литература е да дава отговори и да обяснява заобикалящия ни свят.
Независимо по какъв начин е поднесена информацията в книгата (комикс, графичен роман, извадка от дневник или на жаргонен език), едно е важно: посланието, което книгата носи, трябва да дава отговори на детските въпроси.

Как да подбирате подходящи четива в морето от детски книги?

Когато се озоват в библиотека или в книжарница, родителите често не знаят какво да изберат и посягат към онези четива, които самите те познават. Решението на този проблем е сравнително просто: изпаднете ли в подобна ситуация, потърсете съветите на специалистите. Библиотекарите например успешно могат да насочат децата и техните родители към подходящи за съответната възраст четива. В специализираните сайтове за книги като Detskiknigi.com и блоговете също може да бъде открита допълнителна информацията за дадени четива, генерирана след прочит на съответната книга. Тези съвети са ценни, защото не само отразяват лично мнение, но подпомагат родителите в изграждането на представа дали дадено четиво отговаря на интересите на техния мъник. Добра идея е да се търси мнението на връстниците на децата – мнозина ще бъдат изненадани колко добри предложения ще получат. Заглавията, номинирани в награда „Бисерче вълшебно“[5], могат да служат като пътеводител в океана от съвременна детско-юношеска литература. И не на последно място, родителите никога не трябва да се доверяват на препоръките на свои познати, които отдавна не четат детски книги и разчитат на спомените си.

Авторката е Главен редактор на сайта Detskiknigi.com, както и председател на фондация за насърчаване на четенето „Детски книги“.