Как да се научат бързо да се обличат, къпят и хранят?

Мнозина от родителите се притесняват, че децата са бавни. И изискват от тях бързина. Не бива да налагаме ритъм на децата, несъобразен с възрастта им. Когато предупреждаваме петгодишния хлапак, че след пет минутки излизаме от къщи, не можем да очакваме, че той  ще разбере какво искаме да кажем. Децата, които още не са навършили 7 години, не могат да контролират усещането си за време. Дете на 4 или 5 години не е в състояние да усети колко продължава минутата. Препоръчително е да признаваме, че сме много доволни от малкия човек, защото е свършил нещо за минута, облякъл се е по-бързо, отколкото предишните дни. Детето не може да измери времето, за което става дума, но ще осъзнае, че е важно да си бърз и това ти дава много предимства.

А нима не знаем, че има и възрастни хора, които са по-бавни? Ако ние самите се обличаме по-бързо, пестейки времето, не можем да настояваме и детето ни да го прави. Ако го препираме, единственото, което ще постигнем, е да започнат да прехвърчат искри между нас. Ще затормозим малкия човек и той ще започне още повече да се бави. Испанската поговорка го казва много добре: „Обличам се бавно, защото много бързам“.

Затруднението на много родители е, че за да отидат навреме на работа, трябва първо да заведат детето на училище. Не бива да караме детето да бърза, защото ние ще закъснеем за работа. Още по-лошо е през две минути да му го повтаряме. Трябва да сме много последователни, за да може детето да разбере колко е важно да си точен, да не си губиш времето. Съветваме родителите да предупреждават малкото, че след пет минути трябва да излязат заедно и то трябва вече да е облечено. Ако след пет минути не е готово, една от възможностите е да го заплашим, че ще го изведем с нас несресано, необуто или по пижама. Казваме му, че трябва да отиде на училище и толкоз. След не повече от минута – защото ние не го наказваме, а само показваме колко е важно да бъде точно – се връщаме в стаята уж сме забравили нещо и казваме, че вече е време да тръгва на училище. Че ще излезем заедно. Целта е то да разбере, че няма да променим правилата, защото, видите ли, то не ги е спазило.

Лара и безкрайният душ

Родителите на Лара бяха притеснени, защото дъщеря им вземаше душ твърде бавно и вечно закъсняваше за училище. Те не знаеха как да се справят с това неприятно положение. Веднъж ù казаха, че тя се къпе бързо, но се е забавила три минути повече в сравнение с вчерашния ден. Бавната хитруша Лара се почувства горда от това постижение. На следващия ден помоли родителите си да измерят с хронометър времето за къпане и да преценят дали може да взима душ още по-бързо. Похвалата се превърна в стимул за Лара да подобри постижението си.

Да ги научим да подреждат нещата си

Редът у дома е приоритетен навик за развитието на детето. Поддържането на ред в стаята е нещо, което помага както на децата, така и на възрастните. Чувстваме се по-добре в нашето лично пространство, а и сме далеч по-спокойни. В подредената къща има повече хармония и спокойствие.

Обикновено хората казват, че редът е нещо субективно. Вярно е, че всеки организира живота си по свой начин, че има собствено виждане за подреден дом, за подредена маса. Да научим децата си да възприемат стандартния  ред, макар че всяко мнение трябва да бъде зачитано. Ние им даваме пример – ако видят подреден шкаф, по-лесно е да разберат как да подредят своя.

Да са ти подредени нещата, не означава да следваш някакъв външен модел, който да определя разпределението в стаята или подредбата на вещите. Става дума нещата да се слагат на място, където веднага ще ги намерим, когато са ни нужни. Някои хора твърдят, че им е по-лесно да си намират вещите в хаоса, отколкото в подредбата. Може и да е истина, но детето ни не се нуждае от хаос, а от ред. Той би му позволил добре да организира личното си пространство – вкъщи или навън, да бъде спокойно и сигурно.

Съществено за доброто развитие на детето е то да разполага с подредено пространство, защото, както вече споменахме, това ще му осигури спокойствие и сигурност, твърде важни за растежа и развитието му. Детето трябва да се научи да си подбира конкретни пространства за играчките и за дрехите, за да ги пази добре. Когато му поставим първите задачи, ще създадем представа за добре подредено бюро, почистено, без боклуци, които ще го разсейват и ще му пречат да учи.

Нищо страшно не се е случило обаче, ако един ден – дали от бързане, или заради нещо извънредно – нещата на детето останат насред стаята. Само ще му припомним, че това е изключение, че на следващия ден трябва да подреди всичко. Изискване и гъвкавост са двата фактора на доброто възпитание.
 

Как да ги убедим да изпълняват задълженията си, без да се сърдят?

Децата възприемат нещата стъпка по стъпка. Налага се да се простим с изискването да изпълняват няколко задължения наведнъж. Трябва да изчакаме да са наясно с отговорностите си, за да могат да поемат други. Важно e винаги да се съобразяваме  с възрастта – това вече го коментирахме.

Поставяме пред децата само такива отговорности, които са типични за тях, а не за другите членове на семейството. Трябва да се съсредоточим върху задълженията, съответстващи на личността, на домашния бит. Малкият човек да поддържа реда в стаята си, играчките, дрехите, да спазва хигиенните навици…

Ще ги въвеждаме в домашните  задължения постепенно, когато вече са подготвени за тях. За да се чувства детето сигурно, трябва да го помолим да ни помага и да не го товарим със задачи, които са му непосилни. Трябва да сме винаги до него, да го насочваме какво да прави, а после, малко по малко, да го оставим да го прави само, защото: „Вече го можеш много добре!” При многодетните семейства е препоръчително всяко дете да си има задача, но невинаги една и съща. Нужно е задачите да се променят, за да не отегчават малкия човек. И всеки у дома да има възможност да научи по малко от всичко.

Нещата са по-сложни при юношите. Родителите сме наясно, че в тази особена възраст всичко се променя. Това е хаотичен период за децата, те изоставят и работата, и задълженията си под въздействието на бунтарски настроения. Много юноши заявяват, че вече им е омръзнало да учат, че не желаят да поемат и други задачи. Това са настроения, които не бива да толери- раме. Трябва да бъдем твърди и да изискваме да изпълняват задълженията си. Но никога не бива да го правим, като се сърдим или критикуваме, а по познатия начин – отнемаме някаква привилегия, ако те отказват да поемат задачите, които сме им поставили.

Целите трябва да са много ясно определени, за да могат децата да разберат какво искаме от тях. Можем да използваме табло, в което да отбележим дните от седмицата и съответните цели: оправяш си леглото, почистваш банята след себе си, измиваш чиниите в кухнята. Не бива да поставяме повече от седем-осем цели, задължително съобразени с възрастта.

Пътят, по който действаме, е следният: всеки ден отбелязваме с плюс изпълнените задачи и с минус неизпълнените. На края на седмицата събираме плюсовете и минусите, а в края на месеца отчитаме резултата. Ще бъде интересно, ако предварително сме изчислили точките, които предполагаме, че детето може да набере. Например 200 точки.  Ако ги е натрупало, получава бонуси: отива на кино, излиза с приятели, хапваме семейно в предпочитан ресторант. Така не само поддържаме мотивацията, но постигаме и нещо друго – детето е наясно със задълженията си и ги изпълнява много стриктно. Това е начинът да избегнем многократните повторения, че всичко трябва да бъде свършено. То ще го осъзнае, като  изпълнява задълженията  си, а родителите ще го поздравят. Когато вече е поело инициативата от нас самите, можем да бъдем сигурни, че навиците  ще се затвърдят. При всички случаи таблото, за което вече стана дума, не бива да се използва твърде продължително. Не повече от месец-два. Защото мотивацията за играта ще изчезне.