Откъс от книгата "Моето дете. От 3 до 6 години" на Ан Бакюс

Тази книга е дарение по програмата „Рекламирай с кауза“ на фондация „Дневникът на мама и татко“.

Какво се променя?

След стабилността, характерна за тригодишното дете, то отново преминава през труден период на нарушено равновесие, по време на който се нуждае едновременно от твърдост и сигурност. Детето е срамежливо и нетърпимо навън, но често пъти е неукротимо, неуморимо у дома. Приближавайки към петата си годишнина, то задълбочава чертите, с които се е характеризирало около четирите си години, и усвоява още повече умения, които трупа през цялата тази година.

Физическо развитие

Четиригодишното дете обикновено тежи между 14,5 и 18 кг и е високо между 97,5 и 104 см. Но това са средни показатели – момиченцата са по-скоро в долната граница или под нея, а момченцата са над горната граница. Ръцете стават по-сръчни, започват по-умело да си служат с ножиците. Детето започва да реже в права линия. Рисунките му са с все по-разпознаваеми хора – появяват се глава, тяло, появяват се ръце и крака. Съумява да изписва правилно името си с главни букви и да разпознава тези букви, когато ги види някъде. Към четири години и половина рисунките му стават още по-прецизни – човеците вече си имат длани, стъпала, коси, очи и уши. Когато му поискат, детето рисува и семейството си, но не се съобразява с ръстта на членовете му, а с тяхното значение, с тежестта им в семейната общност. Кучето, както и котката също не са забравени. Четиригодишното дете има огромна нужда да изразходва физическата си енергия – да галопира като конче, да скача, да се катери по дърветата, да се премята, бързо да кара колело, да тича. Впрочем едно от любимите му занимания е играта на гоненица. То слиза по стълбите самò, редувайки краката си. С течение на месеците става и много добър пешеходец. Голямо удоволствие за него е да се разхожда в парка или гората заедно със своето семейство. Стига да има какво да го заинтригува, е способно да върви километри наред. Става много по-умело и в играта с топка – вече може да я хвърля в правилната посока и често пъти да я хваща.

„Шумната възраст“ и личността на детето

Бъбриво и с богато въображение, четиригодишното дете си измисля пъстри, невероятни истории
и понякога се учудва, че възрастните не ги приемат за истина. Представя се за централния герой в съчинените от него приключения, прави се на интересно и явно се гордее с постиженията си. Понякога, когато види, че хуморът му е шумен, пресилен и даже глуповат, ни се иска да кажем, че се намира в „глупавата възраст”... Смее се на неприличните думи, които без капка притеснение изрича, на пакостите, на измислиците си. Обича да се смее, но по-често хленчи, ако майка му или баща му не удовлетворят нестихващите му претенции. Най-добре е в този период от развитието на детето да не реагирате, или да се смеете заедно с него, тъй като, ако усети, че сте шокирани от държанието му, ще продължи с все сила с неуместните си прояви. В тази, по правило „шумна възраст“, както и две години по-рано, детето изглежда раздразнително, авторитарно и трудно управляемо. Понякога у него се появяват признаци на вътрешно напрежение – мълчи, гризе си ноктите, сънува кошмари, пелтечи, сдобива се и с някакъв тик. Тези, донякъде парадоксални, черти свидетелстват, че детето преминава през много важен и труден психологически етап, който може да доведе и до нов тип равновесие – момченцето ви например да осъзнае, че е самостоятелно човешко същество, което е хем еднакво, хем различно от останалите свои връстници.Четиригодишното дете вече е наясно със своите права, но все още е безсилно да накара другите да ги спазват. По това време се връща и агресията му – често се нахвърля да се бие или да рита. Ту ревниво, ту обичливо, понякога става жертва на предишните си страхове от животни, от различни персонажи, от отсъствието на майка си и др. Вече не се тревожи дали го харесват, не е толкова послушно и не уважава чуждата собственост. Но за сметка на това осъзнава какво е негово (семейството, играчките, новите дрехи) и се хвали със своите притежания. Интересува се от собственото си развитие, от тялото, от пъпа си, и се пита как бебето излиза от корема на майката. Проявява любопитство към интимността, демонстрирана от другите и по природа е воайор.

Всекидневието на детето

Четиригодишното дете понякога има нужда да му помогнат да направи разлика между реалните и
въображаемите неща. Между това, което му принадлежи, и това, което не му принадлежи. С удоволствие отнася вкъщи взетите от него чужди вещи, въпреки че не е сигурно, че са му ги дали. Макар да няма голям апетит, яде достатъчно, за да не го карат да консумира още и още. Има ясно изразени предпочитания към определени храни. Споделя семейната трапеза, но все още му е трудно да седи пред нея дълго време и да не прекъсва другите, когато разговарят. Денем и все по-често нощем, без придружител, ходи до тоалетната, когато почувства, че има нужда. Така че няма никаква необходимост да го придружавате – по-добре затвърдявайте опитите му само да се справя. Същото важи и за къпането – детето, което се е научило да се мие, да се плакне и да се бърше, много успешно го прави. Ако подредим връхните му дрехи правилно, се облича, без да му помагат; закопчава само леснодостъпните копчета. На тази възраст повечето деца съумяват да си вържат връзките на обувките.

Трудните нощи

Много четиригодишни момченца и момиченца вече не спят следобед, но от своя страна следобед-
ният сън зависи от това колко часа са спали през нощта. Така ритуалите преди лягане, за които
подробно говорихме в главата „Детската градина и детето“ отново придобиват значение. Повече-
то деца, с изключение на онези, които стават, за да идат в тоалетната, или в родителското легло,
спят през цялята нощ. Често пъти обаче сънищата им са ужасяващи – детето може да се събуди, плачейки или крещейки. С течение на времето успява да разкаже за кошмарите си.

Големият напредък

Разбирането за време и начинът, по който детето се изразява, бележат голям напредък. Малкото
момченце и малкото момиченце започват с лекота да си служат с минало, сегашно и бъдеще време.
Обогатяват речника си с множество изрази, свързани с понятието „време”. Постепенно започват да
се ориентират в сезоните, месеците, в дните от седмицата. В общи линии, знаят каква е поредност-
та на събитията през деня. Ориентират се по-добре в пространството и в квартала – научили са от къде да минат, за да отидат до хлебопекарницата или до детската градина, на кое място да спрат, да се огледат и пресекат и др. Кратките думички, каквито са предлозите „пред“, „зад“, „до“, „в средата“, „близо до“, „над“ и др. по принцип са разбираеми за тях и ги използват правилно. Речникът на четиригодишното дете се е обогатил неимоверно много (речниковият му фонд се състои от средно 1500 думи и непрестанно пита за понятията, чийто смисъл още не познава). Това, разбира се, не означава, че не прави многобройни граматически грешки, когато произнася окончанията на съществителните и спряга глаголите. На тази възраст децата налучкват множественото число и женския род, много бърборят, задават много въпроси и съставят дълги и сложни изречения.
Използват езика, за да съчиняват невероятни истории, в които са главни герои, измислят най-различни съдби на своите въображаеми приятели, с които често разговарят.
През тази четвърта година речниковият фонд на детето се обогатява още (средно с около 1900
думи). Появява се интересът и към т.нар. вулгаризми – към ругатните, абсурдните изрази и към
думичките, които само измисля. Четири-петгодишното момченце и момиченце разбират какво означават понятия като „най-много“, „повече от“, „най-малко“, „по-малко от“, но понятията „същият“ или „равен“ все още ги затрудняват.

Интелектуално развитие

Четиригодишното дете се научава да брои до десет или до петнадесет и правилно да изброява
един след друг три предмета като съумява да ги подреди по определен критерий. Постепенно се научава да намира „най-големият“, „най-дългият“, „най-тежкият”. Може да групира предметите по цвят, разпознава някои от цветовете. Към четири години и половина вече е в състояние да брои до деветнадесет-двадесет. Преминаването от една десятка към друга все още му е трудно, въпреки че е схванало принципа, по който става преминаването.

Голямата изобретателност

Четиригодишното дете се намира в изключителна творческа фаза – рисува, оцветява, моделира
с пластилин, изрязва, лепи, прави сложни конструкции. С чужда помощ може да бродира или да ниже големи мъниста. Гордее се с произведенията си, но родителите трябва да го поощряват, защото през следващите години би могло да не е толкова изобретателно. Иска да му четат по-дълги приказки, започва да харесва поезията. Обича да си играе с думите. По-скоро го привличат не стиховете и интригата, а поетичният и хумористичен аспект на римуваните редове, изразяващи абсурди и безсмислици. Преувеличението, хиперболизацията го кара да се смее. Цени историите с различни сюжети, които подхранват ненаситното му любопитство и въображение. В писмената реч е в състояние да разпознае букви, включително и буквите от името си, и вероятно разпознава цели думи. Упражнява се да ги изписва по целия лист или на два отделни реда. Заинтригувано е от телевизията – започва да следи простичките истории за деца и обича многократно да гледа дивидитата, които знае наизуст. Способно е да изпява доста броилки (придружава ги с мимики) и кратки песнички, включително и песничките от телевизионните реклами. Обича да дрънка на пианото и се опитва да възпроизвежда мелодии.

Любимите игри

Това са игрите, които детето споделя със своите приятелчета (за предпочитание са както реалните, така и въображаемите приятели). Играе на войници, на лекар и пациент, или прибягва до сцени от телевизионните сериали, които гледа. За да изразходва енергията си, активното и много експанзивно дете се нуждае от игра извън дома, на открито. Четири години е възрастта, когато много се играе на топка, много се ползват катерушките и люлките в парковете, или се устройват забавления с вода и във вода. Вкъщи детето обича всички творчески занимания – бродиране, сглобяване на различни обекти с конструктора, редене на пъзели, като се справя доста по-сръчно от преди. Харесва му да се маскира и да изиграва кратки театрални сценки.

Взаимоотношенията с околните

Макар да се гордее с майка си и да желае да се показва с нея, четиригодишното дете все пак ù се
противопоставя лесно и се опитва, особено момчето, да се избави от опеката ù. Осъзнавайки пола
си, момченцето дори може да си служи, по подобие на баща си, с„мъжкарски“ изрази и да демонстрира „мъжественост“. Пред своите приятели се хвали с татко си и обожава да върши редица дейности само с него. Всъщност детето е силно привързано към членовете на семейство и към своя дом. Обича най-близките му хора да са около него, обича да ходи с тях на разходка, на гости, на екскурзия или на някакво друго пътешествие. Всяко приключение го радва. Макар да си съперничи със своите по-големи братя и сестри, е в състояние да изпитва „майчински“ чувства и да се прави на батко на по-малкото от него дете, което плаче или чисто и просто се пристеснява. Макар и невръстно, приятелските му чувства са много силни, независимо, че често спори и ожесточено се кара със своите другарчета. По същото това време момчетата и момичетата започват да се делят в игрите и в заниманията и през следващите години разделението се задълбочава.