Меню

Интуицията у децата

Интуицията у децата

Откъс от книгата на Соня Шокет "Мъдрото дете. Духовно ръководство за развиване на интуицията у децата"

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Живея в голяма слънчева къща на улица с дървета в Чикаго. Споделям дома с моя съпруг Патрик, двете ни дъщери Соня и Сабрина, нашето куче и госпожица Т.; и с непрекъснатия поток клиенти, които ме посещават в ролята ми на интуитивен съветник. Всеки ден сядам в моя офис, сред книгите и духовните ми талисмани и изслушвам хората, които ми споделят най-дълбоките си мечти и желания. Често чувствам, че стаята е изпълнена с присъствие, далеч по-голямо от моя клиент – сякаш цели семейства стоят наоколо, защото най-дълбоките мечти на хората са свързани с добруването и щастието на тези, които обичат.

Често ме питат: "Как да помогна на децата ми да напреднат и да успеят? Как да ги науча да вярват в себе си, за да не бъдат нещастни и разочаровани като мен? Как да ги предпазя и да им дам уменията, необходими им за да изявят най-доброто от себе си."

Казвам им внимателно, че децата се учат от нашия пример.  Ако искате вашите деца да израснат като щастливи  и пълноценни личности, трябва да им покажете как да го направят. Трябва да създадете във вашия дом атмосфера, която да спомогне за тяхното пълно процъфтяване. Трябва да осъзнаете, че те, както и вие, са духовни същества и имат директна връзка с Любящия източник на всяка мъдрост. Тази връзка се осъщестява като "шесто чувство" – това е тяхната интуиция. Вие трябва да развивате и уважавате тяхната интуиция, ако искате да отгледате мъдро дете.

– Но, Соня, как мога да постигна това?

– Стъпка по стъпка – отговарям. – Вие трябва да събудите у вашите деца усещане за духовното им наследство и да им осигурите у дома атмосфера на духовна сигурност и благополучие. За начало трябва да създадете духовно усещане и атмосфера в самите себе си. Като родител вие давате тон на тяхното интуитивно събуждане. Вие сте източникът на информация. Интуитивно осъзнатият и духовно определен родител, който има здрава връзка със собственото си вътрешно ръководство и хармония, създава възможност същото чувство да се развие и у детето.

– Соня, това звучи невъзможно за мен. Как се научи да бъдеш така интуитивно свързана? Как започна да разпознаваш и така пълно да възприемаш своя вътрешен глас и след това да предадеш тази мъдрост на семейството си?

Хората се питат дали не съм родена с някаква специална дарба, или пък съм имала някакво мистично преживяване в ранна възраст – дали не е просто случайност, нещо като "или го имаш, или го нямаш".

Всички ние сме интуитивни, защото всички сме духовни същества – казвам аз на моите клиенти. Интуицията е установената в сърцето ни връзка с Вътрешния учител, направляващия глас на нашата душа. Разликата е, че аз бях възпитана да знам това. В моя случай най-значителният и с голямо влияние фактор за развитие на силната ми интуиция беше моята майка, както и семейното обкръжение, което не само толерираше интуицията, а всъщност тя беше  негов център.

Нека отделим време и да поговорим за моята майка.

 

ИСТОРИЯТА НА МАЙКА МИ

Майка ми Соня, на която съм кръстена, е родена в Румъния от артистична и религиозна майка и сензитивен и страстен баща. Предпоследно от десетте деца в семейството, тя е живяла сред  удобство и благополучие на село, където баща ú произвеждал  вино. Майка ми си спомня, че и двамата ú родители имали силна интуиция. Баба ми,  религиозна жена, открито се молела за духовно ръководство и свободно признавала интуитивните напътствия, които получавала за всяко нещо. Нейната връзка с Бог се изразявала в чувства на любов и защита, които тя предала и на децата си. Дядо ми бил делови човек, който въртял търговия  с хората от града, като вземал решения, ръководен от вътрешното си чувство. Неговият инстинкт бил  верен, факт, който той не криел, а му се радвал открито, а семейството просперирало. От родителите си мама научила, че вътрешният глас  винаги е на разположение и че най-добрият начин да управляваш живота си е да го следваш. Връзката ú с духовната мъдрост била органична и станала нейна втора природа. Но идиличният живот на мама бил прекъснат рязко през есента на 1943 година, когато била 12-годишна. В Европа избухнала войната и един ден тя с цялото си семейство и хиляди хора от околността били евакуирани заради германските бомбардировки. В суматохата по време на едно въздушно нападение мама случайно била отделена от семейството си. Била щастлива, че е оцеляла от бомбардировката, но тя и стотици други бежанци били взети като пленници. Накарали ги да маршируват с дни, докато стигнат до Германия, където ги затворили в лагери.

Майка ми е разказвала, че в това време на премеждия и опасности, когато е  била изолирана от близките си, тя е била изправена пред едно решение: или да гледа навън, към морето от терор и насилие, или да се обърне навътре и да получи ръководство. За нея изборът бил лесен. Тя направила това, което била виждала да правят родителите ú по хиляди неуловими начини. Без каквато и да е външна подкрепа, тя се обърнала навътре за помощ  и открила, че интуицията й действа с пълна сила.

В случая на майка ми интуицията станала път за оцеляване. Останала без всякаква опора и закрила, в най-екстремните условия на войната, нейният вътрешен глас я успокоявал, давал ú стабилност и в края на краищата я освободил. Когато хората наоколо се отчайвали и умирали, нещо в нея се противопоставяло. Един вътрешен компас я  ръководил в живота. Неговият бдителен глас ú нашепвал: "Гледай. Слушай. Бъди внимателна. Спокойно." А когато изпитвала смъртен страх, гласът я успокоявал: "Не, не сега. Не ти." Майка ми казва, че може би това е било силното й желание да оцелее, но  вътрешният глас станал неин постоянен и любим спътник. И по някакъв начин, под неговото ръководство тя успявала да се спаси, често на ръба, от масови екзекуции, глад  и дори от смърт от отчаяние.

През пролетта, тогава майка ми навършила 14 години, войниците от техния лагер започнали да разпределят затворниците и тя била сред тези, които трябва да заминат за Одеса. Тя знаела, че там жените били изнасилвани, измъчвани и оставяни да умрат. Обхванала я паника, но почти веднага  тя била туширана от вътрешния глас, който отново я успокоил: "Не, не там. Другаде." Но въпреки интиуцията й тя била качена на влака за Одеса с още неколстотин затворници.

Когато влакът потеглил от гарата и набрал скорост, майка ми се озовала пред една отворена врата на фургон. Изглежда, никой не я бил забелязал. Гласът закрещял: "Сега! Скачай!" и силата му буквално я бутнала от вратата. Политайки надолу, тя си помислила, че даже да умре при падането,  ще е за предпочитане пред това, което я очаква в Русия..

Преди да е довършила мисълта си, се ударила в земята, претърколила се и се спряла в поле с трева. Лежала така с часове без да помръдне, докато не се престрашила да провери краката и ръцете си. За нейно учудване нямала строшена нито една кост.

Лежала в полето няколко дни и накрая, изтощена от глад и умора, се придвижила до близкото селище и се озовала при местните хора. Първоначално една фермерска жена я съжалила и я скрила в обора, като ú дала малко храна. Но както разказваше майка ми, в много случаи селяните обезумявали от страх и вероятно семейството на фермера се е уплашило от репресии и затова я върнало обратно на полицейските власти в лагера.

Същевременно обаче войниците не искали да се занимават с нея се подразнили от неудобството, което им причинява, тъй като имали много по-големи проблеми. Изпратили я в кухнята на генщаба на нацистите да помага в готвенето. Това било чудо. Тя била в безопасност, здрава и дори понякога успявала да хапне на вечеря нещо повече от каша. Но и така тежала не повече от 30 килограма.

Година и половина по-късно настъпил обрат във войната. Внезапно американците  направили десант в града, превзели генералния щаб и освободили хиляди затворници в лагера.

Майка ми попаднала в малкото баварско селце Динголфинг и живеела в една конюшня с  друго освободено момиче унгарче. Този път играта се наричала „оцелява най-силният”. Нейният вътрешен глас се заел с друга спешна задача: "Намери храна!".

Забележителният дух на майка ми приел предизвикателството и ловът започнал. Тя събирала фасове и  ги пренавивала  в нови цигари – две такива стрували един картоф или яйце. Научила се да събира дърва, да дои крава, да шие, да бродира, миела чинии – всичко, което можело да ú донесе залък хляб. Носела изхвърлени войнишки ботуши и стар пуловер. Увивала краката си в парцали, за да се стопли. Както ми разказваше по-късно, "Беше време на грубо оцеляване, без никакви чувства."

Дори след освобождаването отчаянието налягало оцелелите, които подобно на майка ми били далеч от домовете си, не можели по никакъв начин да се свържат със семействата си, били без средства и нямали никой в разрушената следвоенна Германия, който да им помогне. Но не и майка ми. През цялото време интуицията й я подкрепяла и ободрявала и тя била сигурна, че всичко ще се оправи.

– Може би това се дължеше на моята младост, невинност и наивност – казваше тя. Може би това беше несъзнаване на сериозността на ситуацията, но нито веднъж интуицията ми не ме остави да мисля какво ще стане с мен. Тя само ме подтикваше, даваше ми увереност да продължавам напред, и така ден след ден.

Американските войници освободители установили временна власт в градовете и селата на Германия и в края на 1945 година млад и хубав войник на име Пол пристигнал в Динголфинг. Всички момичета му се възхищавали, защото изглеждал добре, а и бил известен като "голямата клечка". Още веднъж маминият вътрешен глас й подсказал нещо за живота й. "Този е за теб" – казал и тя се съгласила.

Един ден мама споделила с приятелката си за своето предчувствие. Приятелката ú се изсмяла високо и  казала:

– Соня, войната май ти е помътила разсъдъка. Виждала ли си се скоро как изглеждаш? При толкова много руси германки с чисти и хубави дрехи, които умират да се срещнат с него, как изобщо ще ти обърне внимание? Възхищавам се на твоя оптимизъм, но този път наистина го прекали.

Майка ми се ядосала много и за първи път от началото на нейното изпитание се усъмнила във вътрешния си глас. Това я шокирало. Изглежда, ролята на вътрешния глас била само да я запази жива. 

– Ти грешиш! Аз съм личност! – отвърнала тя и си тръгнала разстроена и депресирана.

Времето минавало и майка ми продължавала да харесва хубавия сержант, който обикалял с джипа си града и околностите. Той обаче нито веднъж не погледнал към нея и не я забелязал. Може би приятелката ми е права, помислила си. Може би вътрешният ú глас я е предал.

Един пролетен ден майка ми се връщала в селото с два наръча подпалки за огън и отивала да ги размени в местния гостилница  за паница супа. Тогава забелязала джипа на сержанта да се приближава с бърза скорост. Спряла се и го загледала, усмихвайки се с най-широката си усмивка. Той минал покрай нея без да ú обърне внимание, прегазил една голяма кална локва и я опръскал от главата до петите. Тя била бясна. Каква обида!

Майка ми оставила товара си и затичала след джипа, викайки от яд. Той трябва да я бил забелязал или усетил, защото погледнал в огледалото и я видял цялата покрита в кал, размахваща ръце и крещяща нещо на непознат език. Спрял джипа и се върнал да ú се извини и да ú помогне; на следващата година елегантният сержант Пол Шокет се оженил за 16-годишната ми майка и я завел в Америка. Заселили се в Денвър и там отгледали седем деца. След това идвам аз, второто момиче, и съм кръстена на моята майка куражлийка.

Майка ми ни даде най-доброто от себе си и най-доброто, което бе наследила от своите родители. Тя не беше много образована, но имаше мъдрост и тази мъдрост беше ядрото и пулса на нашето семейство. Тя ни предаде посланието, че без значение какво ще ни се случи в живота, с какви предизвикателства и пречки ще се сблъскаме, ако се обърнем навътре към нашите сърца, вместо да позволяваме на външните обстоятелства да ни владеят, ако познаем и се фокусираме в нашата дълбока връзка с Космоса, с Бог, тогава ние ще бъдем направлявани и закриляни, защото такъв е универсалният закон. Космосът несъмнено  ще ни покаже какво да направим, къде да отидем, как да се усъвършенстваме, както е показал на нея.

Нашият семеен код за този вътрешен компас беше думата "wibes"�1 , защото това, което интуицията чувства, е нещо като фина, вибрираща енергия, съсредоточена в сърцето и движеща се навън към стомаха, вътрешностите, гърдите, гърлото. Като насочени вълни, които улавят вниманието ни и ни казват: "Иди там", "Избегни това", вибрациите управляват живота ни. Ние сме направлявани от тях, както птиците от звука. Интуитивното познание идва чрез енергия – някаква форма на неуловима енергия, водеща, напътстваща и насочваща – и да  усещаме тази енергия е начинът да се научим да управляваме живота си.

В моето семейство вътрешният глас на беше шесто, а първо чувство, главното усещане, в което се фокусирахме. Ситуациите и възможностите се изпробваха като обувки и ние бяхме питани от майка ни, по-късно от самите себе си: "Как се усеща това енергийно? Дали го усещам правилно?  Дали ми пасва? Дали се усеща  безопасно, сигурно и удобно? Ще ни помогне ли и ще ни даде ли това, от което се нуждаем?" Ако можехме да го почувстваме и да кажем "да", ние бяхме сигурни, че това е безопасният и правилен начин да действаме. Ако ли пък почувствахме "не", тоест вибрацията ни се струваше неудобна, тогава имахме свободата да го кажем и майка ни уважаваше и дори защитаваше нашите чувства – без значение какви ще бъдат последствията. Всеки от нас растеше с много силна, ясна и основана на доверие връзка със своята духовна същност и интуитивно познание.

 

ПО КАКЪВ НАЧИН ТОВА ВИ ЗАСЯГА

Хората ме питат дали моята интуиция е дарба и аз им отговарям "да". Но при мен това не е дарбата, която идва отгоре и се нарича екстрасензорна (свръхестествена). Дарът е от моята майка, която създаде духовно светоусещане и обкръжение около мен, които стимулираха за развитие всичките ми сетива. В моя случай, също при моите роднини и при още много интуитивни хора, които познавам, интуицията беше култивирана като чувство, израз на правото да бъда повече от ординерна личност - чувство, което като духовно същество и дете на Вселената аз мога да развия и да получа  висше ръководство и подкрепа във всяко нещо. Аз станах интуитивна, защото непрекъснато бях окуражавана да бъда будна, усещаща, съзнаваща и ръководена от моята душа. Израснах в среда, която приемаше интуицията като нещо нормално. Интуицията е дарба, която всички ние заслужаваме, можем да развием и да я предадем на нашите деца. Това е нещото, което съпругът ми Патрик и аз вече предаваме на нашите дъщери.

Но какво ако вие, като дете, възрастен човек или  родител, никога не сте имали дара на подобно разбиране за вашата духовна природа или семейната ви среда не е подкрепяла тази истина? Това ще ви попречи  ли да проникнете в тази мъдрост и да я предадете на вашите деца?

Съвсем не. Точно затова написах тази книга. Като интуитивен човек и учител за 28 години аз направих вълнуващото откритие, че интуицията, гласът на Вътрешния учител във всеки от нас, може да се развие по всяко време, само да се научим как. От вас се иска да я познаете и да й обърнете внимание и щом веднъж я приемете, тя ще ви води и направлява както мен. Като развиете собстената си интуиция, вие ще  можете да я обучите и вашите деца.

В годините, през които обучавах възрастни на интуитивна чувствителност, и като майка на две интуитивни деца стигнах до убеждението, че ние можем да активизираме познанието на душата и да създадем духовна домашна атмосфера, така че да култивираме и усилим  нашите най-развити сетива. От моя собствен опит се сдобих с едно работно разбиране за това как се култивира този златен вътрешен глас и моето най-силно желание е да споделя опита си със семействата по света, така че всеки, където и да се намира, да се свърже с вътрешния мир и с творческото направление, намиращи се във всички нас.

 

ТРИ ЕТАПА НА РАЗВИТИЕ НА ИНТУИЦИЯТА

Най-важното нещо, което научих за култивирането на интуицията в семейството, е че тя се развива на три етапа. Първият етап е събуждане на нашето лично интуитивно усещане. Докато не развием познание за интуицията си, тя обикновено е в спящо състояние, пренебрегната и без достъп до нашето съзнание. Първо трябва да установим, че имаме шесто чувство, за да можем да го развием и подобрим. Следователно първата стъпка е да изострим и разширим нашето собствено усещане. За това ще говорим в първата част на книгата.

Да прегърнем интуицията, след като се е проявила в нашия живот, е втората стъпка към развитие на шестото чувство. Не е достатъчно само да усетим интуицията си, за да се възползваме от нейното дълбоко и променящо живота въздействие. Трябва да решите да се доверите на ръководството, което получавате от вътрешния учител, приемайки енергията му като най-съкровено чувство  и добронамерено влияние във вашия живот и дом. Това означава да сте готови да приемате интутивно направляване по всяко време и да желаете да прегърнете мъдростта, когато тя се появи. Така че във втората част на книгата ще се концентрираме върху това как да приемем интуицията с цялото си сърце в нашето семейство. В нея ще ви предложа също ежедневни практически внушения и правила с цел да разпознавате и преодолявате трудностите при работа с интуицията и да различавате и уважавате интуитивните чувства на членовете на семейството.

Третият етап при възпитаване на интуицията в семейството е да помолите Вселената за подкрепа. Преминаването в тази фаза означава да станете едно цяло с интуицията, приемайки я като най-важното и желано влияние при вземането на собствените ви решения и тези на семейството ви. В третата част на книгата ще се научите как да извиквате интуицията, разчитайки на нея като на действителна  и надеждна подкрепа.Това включва интуитивни практики и упражнения, които могат да се ползват от деца и родители, за да разчитаме на интуицията да осветлява нашия житейски  път през, което е нейното предназначение по природа.

Обединяването с интиуцията ни свързва едновременно с нашата душа и с душата на Вселената, Божествения дух.. Това ни освобождава от страха от изолация и непълнота и на негово място идва чувството за духовна ориентираност и стабилност. Светът става приятелски, гостоприемен, непротивопоставящ се, а животът се изпълва с радост, щедрост и изобилие. Това е Божественият план. Интуитивният живот е доверие, вътрешен мир и творческо изразяване. Какъв по-добър дар за вас и вашите деца?

 

�1 wibes (англ.) - вибрация

Още по темата

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook