Откъс от книгата "Спокойни родители – щастливи деца" с автор д-р Лора Маркам

Деца в началното училище (6–9 години): основата за юношеството

Но как стана това? Вашето детенце в предучилищна възраст някак си се превърна в пораснал ученик в началното училище. Вече е много по-лесно, децата на тази възраст имат много повече самоконтрол. Те са по-отзивчиви и предани.

Но точно тук нещата стават наистина заплетени. Вие просто живеете живота си, опитвате се да поддържате домакинството и да има вечеря на масата, докато детето ви се превръща в човека, който ще бъде занапред. В ученическите години повечето родители са толкова изтощени и погълнати от ежедневието, че за нас е облекчение това, че детето ни е все по-заинтересовано от връстниците си.

Но ако през седмицата сте разделени и запълвате уикендите на детето си със спорт, телевизия и преспиване у приятели, световете ви все повече ще се отдалечават. Сега то си е самодостатъчно, ангажирано е с приятелите си и е толкова вглъбено в различни екрани, че е съвсем възможно цял уикенд почти да не видите шестгодишното си дете. Може още да не го забелязвате, но влиянието ви вече започва да отслабва, докато детето ви започва да моделира поведението си извън дома спрямо нормите на средата и медийните образи.

Децата, съвсем естествено, търсят компания сред връстниците си и се обръщат към медиите, за да търсят ключ към социалните „норми“. Опасността възниква, когато не са стабилно свързани с родителите си като тяхна пътеводна звезда и се ориентират към външната среда или към ценностите, които медиите пропагандират. Ако не сме затвърдили една близка връзка помежду си, преди децата ни да тръгнат на училище, те ще потърсят близост и насоки другаде. За жалост, докато осъзнаем, че губим детето си заради средата му, вече е трудно да привлечем вниманието му към себе си.

Вашата цел през годините в началното училище е да изградите силна връзка с детето си, която да противодейства на влиянието на външната среда, и солидна основа, която да ви помогне да преминете през юношеството. Как?

• Създайте семейни ритуали, които да подпомогнат връзката ви. Семейни събирания. Неделни късни закуски. Съботни срещи с тате за обяд на път за обичайното седмично пазаруване. Екскурзии за бране на ябълки всеки септември или съвестно шиене на костюми преди Вси светии. Превърнете подходящите за вашето семейство занимания в обичай, така че всички да ги очакват и те със сигурност да се случват.
• Устоявайте на импулса си да позволите още една среща с приятелче, за да можете вие да свършите още нещо. Вместо това прекарайте малко време в бездействие и просто постойте с детето си. Сега е моментът, в който се изливат основите на едни страхотни взаимоотношения в бъдеще.
• Обръщайте внимание на знаците за самостоятелност, които ви дава детето ви. Зрелостта не идва с постоянна скорост, нормални са леки връщания назад. Помнете, че след периодите на независимост, които изискват поведение на „възрастен“, като например преспиването у приятел, „бебешката същност“ на детето ви ще се прояви, за да получи допълнително внимание от вас. Вместо да го засрамвате, като го карате да „не се държи като бебе“, посрещнете нуждите му, като се свържете с него на духовно ниво.

Може да ви се струва, че тъкмо сте приключили с приучаването към гърне, но предпубертета чука на врата. Това е последният ви, най-добър шанс. Възползвайте се от тези сладки, разумни години в началното училище, докато все още сте в центъра на живота на своето дете.