Меню

Рубрики

Окситоцин – естествен или изкуствен?

Окситоцин – естествен или изкуствен?

Раждахте в болнично заведение, нали? Както и повечето днешни жени. И както на повечето жени, най-вероятно са ви сложили питоцин/окситоцин за ускоряване на раждането. Според Мишел Оден, който от десетилетия изследва „първоначалния период“ – утробен, раждане и първа година от живота на детето, изкуственият окситоцин уврежда рецепторите на детето за този хормон, което поражда редица емоционални проблеми. И още: следващите три поколения по женска линия, няма да могат да раждат без приемане на изкуствения заместител питоцин.

Окситоцинът е основният хормон, който участва в раждането. Той се отделя от хипоталамуса, складира се в хипофизата (древната част от мозъка), откъдето се и секретира и предизвиква контракции на матката. По време на втората фаза на раждането той води до така наречения рефлекс на изгонването на плода (fetal ejection reflex) – няколко силни контракции, които помагат на бебето да се роди бързо и лесно. Другото нещо, което окситоцинът прави, е да кара матката да се свива след раждането, което намалява риска от кръвоизлив.

Хормонът на любовта

Но има и нещо повече от тези чисто физически процеси. Окситоцинът е известен също и като хормон на любовта, защото се отделя винаги, когато е замесена любовта – при общуването ни с любими хора, по време на секс, раждане и кърмене. По време на бременността и след раждането той помага на майката и бебето да се привържат един към друг, предизвиква еуфория и чувствителност към нуждите на бебето при майката. Окситоцинът ни помага да се подготвим емоционално за майчинството, да се грижим за бебето, да се влюбим в него, да проявяваме алтруизъм, да бъдем по-отворени емоционално, да “забравим за себе си”. Бебето от своя страна също отделя окситоцин и се „влюбва” в своята майка.

Нивата на окситоцин никога няма да бъдат толкова високи през целия ни живот, колкото по време на раждането. И има много причини нивата да са толкова високи – емпатията, любовта, майчиното чувство – всичко това се управлява от окситоцина. Пикът се постига по време на раждането, но това е окситоцинът, от който ще имаме нужда през целия ни живот. Именно затова окситоцинът е толкова важен, защото се отразява на способността ни да обичаме и да се привързваме в дългосрочен план.

Ролята на обстановката при раждането

Този хормон е много специален и защото отделянето му силно зависи от факторите на околната среда. Известният френски акушер-гинеколог д-р Мишел Оден го нарича срамежлив хормон. Той казва, че този хормон е точно като свенлив човек, който се притеснява от непознати хора.

Всички знаем, че когато правим любов е важно двойката да се усамоти – все едно знае, че окситоцинът се отделя и по време на секс и че този хормон е стеснителен. Когато раждат всички други бозайници, освен човека, също се държат така, все едно знаят, че окситоцинът се „притеснява“. Животното има нужда да се усамоти и да не го наблюдават, за да роди.

В далечното минало и ние, хората, сме се държали като другите бозайници. Жената се е отделяла от групата, за да роди своето бебе. Но в днешно време сме забравили, че окситоцинът е срамежлив хормон.

Когато отделяме адреналин, хормонът, който повечето бозайници отделят в екстремна ситуация – когато сме уплашени или когато ни наблюдават, този хормон блокира отделянето на окситоцин, който отговаря за раждането. Това обяснява факта, че за да роди, жената трябва да се чувства в безопасност.

Изводът, до който д-р Оден стига след дългогодишни наблюдения е, че най-добрата среда за едно леко и бързо раждане е спокойната обстановка, приглушена светлина и да няма никой наоколо, освен една опитна акушерка, която има ненатрапчиво присъствие, може да остане тиха и с която жената може да се отпусне и да се чувства сигурно и в безопасност.

Изкуственият заместител

Синтетичният окситоцин (питоцин) е заместител на естествения хормон, който се отделя от хипофизата и който е необходим, за да може жената да роди. Включването на система с банка, която съдържа синтетичен окситоцин, може да се използва за предизвикване на раждане или за засилване на контракциите при спонтанно започнало раждане. Необходимостта от изкуствен окситоцин е признак на хормонален дисбаланс в организма на жената.

Има разлика между ефекта на интравенозното прилагане на синтетичен окситоцин и ефекта на същия хормон, отделен по естествен начин от хипофизата. Първата разлика е, че изкуственият окситоцин не пресича кръвно-мозъчната бариера и не достига до рецепторите в мозъка т.е. няма ефект върху нашите емоции и поведение. С две думи това не е хормон на любовта.

Втората разлика е, че естественият хормон се отделя на пулсации, за да бъде ефективен. Интравенозната система действа продължително, а дозите синтетичен окситоцин трябва да бъдат сравнително високи, за да имат ефект.

Дългосрочните последствия от използването на изкуствен окситоцин трудно могат да бъдат изследвани при хората. Предполага се, че постепенно жените ще привикнат към раждане с инжектиране на синтетичен окситоцин и това ще се предаде генетично на поколенията, така че в бъдеще жените няма да могат да раждат без подобна намеса. Мишел Оден казва, че това ще се отрази върху процеса на нормалното раждане, защото в трето поколение жени нивата на окситоцин вече няма да бъдат толкова високи, колкото биха били ако нямаше намеса с изкуствен окситоцин при тяхното собствено раждане.

И това не е само теория. Правени са тестове с мишки, защото е лесно да се сравни мозъкът на мишките с човешкия мозък, но при мишките следващото поколение идва много по-бързо, отколкото при човека. Изследвани са рецепторите в мозъка, които реагират на окситоцин. Когато рецепторите реагират на окситоцин, хората изпитват емпатия, щастие и любов. Ако се блокират тези рецептори в мозъка, тогава те няма да изпитват повече тези чувства. При мишките било очевидно, че при блокирани рецептори майките отхвърлят своето потомство.

Разбира се различно е при мишките и при хората. Ние имаме развит мозък, можем да мислим за това как би трябвало да бъде, как трябва да се отнасяме към нашите деца. Но едно е да мислиш за това, друго е интензивното майчинско чувство, което няма да го изпитваме вече.

За да роди жената трябва да отдели коктейл от хормони – окситоцин, ендорфини, пролактин и други. На практика обаче в днешно време жените, които раждат под въздействието на естествените хормони, са много малко. Много от тях раждат с цезарово сечение, а останалите „имат нужда” от система със синтетичен окситоцин или епидурална упойка, която да замести ендорфините. Всичките тези изкуствени заместители блокират отделянето на естествените хормони и нямат същия ефект върху поведението и емоциите. И отново и отново излиза причината, че трябва да се икономиса времето, за което жените трябва да раждат. Само че не се замисляме, че икономисвайки времето днес, може да нанесем непоправими вреди в бъдеще.

Статията е изготвена със съдействието на Мери Шварц.
Като източник са използвани и публикациите и лекциите на Мишел Оден.

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook