Рубрики

Беше по време на Втората световна война. София беше бомбардирана и част от клиниките на Александровска болница бяха евакуирани в селища, където да бъдат разкрити. Вероятно една от тях е била инфекциозната клиника, настанена в тогавашната, неизвестна за мен, болнична база в с. Павликени.

Връщам се толкова назад, защото съм съвременик на тези събития. Селото, в което израснах, наброяваше четири хиляди и петстотин жители. Медицинското обслужване беше в ръцете на един лекар, акушерка и санитар. Възможно е по това време лекарят да е бил военно-мобилизиран. Децата се раждаха по домовете с помощта на акушерката, ако бъде повикана за помощ, или с намесата на селската баба, която бе и „специалист” по прекъсване на бременността.

Майка ми пък беше народна лечителка: Измиваше си ръцете, намокреният показалец натъркваше с метиленово синьо, бръкваше в отворената уста на болното дете и докосваше с посинения връх на пръста си сливиците му.  Баща ми винаги се шегуваше с нея, че ще ѝ построи амбулатория на специалист по уши, нос и гърло. Мама винаги с предисловие извършваше този „преглед” като обещаваше на майките и другите близки, че има учени доктори и че не е за нея тази работа да лекува деца.

Спомням си, тъкмо в това трудно време ѝ донесоха за „преглед” новородено бебе. Детето отказвало да бозае, изпускало гърдата и само плачело. След манипулацията „бъркане в гърлото” мама закова диагнозата: „Детето ви е с тетанус”. При кого се роди и с какво му рязахте пъпната връв?”

Оказа се, че селската баба го е бабувала. Майка ми веднага разпореди: колкото може по-скоро да идат в Павликени, където имало професори в болницата. Бебето беше спасено. Днес, дано да е жив и здрав, трябва да е над 65 годишен.

Много обичах да приклякам около мама, да гледам и да слушам. Присъствах мълчаливо. Тя не позволяваше децата да се намесват в разговорите на възрастните, ако те не ги питат.

На бебето, челюстите на което бяха стегнати от тетануса, трябвало да прережат пъпната връв със сърп, за да стане добър жътвар. Ала по-близко се оказала една ножица, затъкната на тавана-гредоред, вероятно ползвана и за стригане на овцете.

Разказах тази история за илюстрация на невежеството, което се е ширило в първата половина на миналия век.