Меню

Съвети за стимулиране потенциала на детето от 31 до 36 месеца

Съвети за стимулиране потенциала на детето от 31 до 36 месеца

За стимулиране потенциала на детето и за създаване на благоприятна среда за уче-не и развитие се препоръчва:

1. Осигуряване на достатъчно време за игри, като се насърчават тези, които изискват тичане, скачане, катерене, пълзене, хвърляне, ловене на топка, каране на колело особено когато те се случват на открито.

2. Избор на подходящи играчки, предмети и материали, които да развиват фините движения.

3. Осигуряване на материали (пластилин, цветни моливи, боички, изрязани и готови за лепене картинки, лепило и пр.) за развиване на изобразителните умения на детето, демонстриране на различни достъпни техники за експериментиране и изобразяване. Тези дейности са особено подходящи за усъвършенстване на движенията на ръцете и координацията им с очите.

4. Осигуряване на условия детето да ползва доминантно ръката, която предпочита.

5. Насочване на вниманието на детето към нови причинно-следствени връзки между събитията в обкръжението на детето. Обяснение на причините за събития, от които то се интересува, стига да са подходящи за възрастта му (например как може да се поправи играчката и т.н.).

6. При разговор с детето вниманието му да се насочва към физическите характеристики на обектите наоколо (форма, цвят, размер) и техните функции.

7. Насочване на вниманието на детето към съответствието между рисунки на обекти и истински обекти (например: „Виж, това на рисунката прилича на кучето на…“).

8. Учене на детето да брои до 3 и повече, като посочва пръстчетата на ръката си, и да повтаря числата от 1 до 5.

9. Стимулиране на детето за участие в игри, в които то използва въображаеми обекти.

10. Обяснение по-подробно на детето какви са категориите на обектите от обкръжението и какви са приликите между тях; стимулиране с въпроси то да говори за това, например: „Кучето е животно. Кажи ми знаеш ли други животни? По какво си приличат?“ и т.н.).

11. Разговор за връзката между обекти, които са видове или подвидове на други обекти, например: „Цветята и дърветата са растения“, „Това куче е пудел, а това е дакел“, „Костенурката, конят и заекът са животни“, „В магазина за мебели има дивани, маси, легла“ и т.н.

12. Стимулиране на детето да участва (заедно с възрастния) в игри, в които има прости математически задачи (например: „Намери ми други две рибки на тази картинка“).

13. Четене на по-дълги приказки и задаване на въпроси за съдържанието им и за характеристиките на героите в тях.

14. Стимулиране на детето да участва (заедно с възрастния) в редене на пъзели от големи части, като му се обяснява съответствието между картинката и пъзела.

15. Поставяне на детето на разнообразни и разбираеми въпроси и търпеливо изчакване на отговорите му.

16. Детските въпроси да се приемат сериозно, като им се дава точен и по възможност изчерпателен отговор; да не се отговаря на „защо“ със „защото така“. Ако в момента не е възможно да се отговори, то разговорът се отлага за друг момент.

17. Осигуряване на играчки, които да могат да се сглобяват и разглобяват, за да се удовлетвори потребността на детето от по-детайлно изучаване на обектите и от своеобразна творческа изява.

18. Насърчаване на детето да съпровожда с думи самостоятелната си игра/дейност.

19. Осигуряване на условия и стимулиране на детето да осъществява игрови взаимодействия с връстници и други деца.

20. Осигуряване на среда и игров материал за индивидуални и съвместни (с възрастен или други деца) сюжетни и ролеви игри.

21. Разговор с детето за мислите, възприятията и чувствата на хората, за техните характеристики, предпочитания, желания и възможности, например: „Майките се притесняват, когато децата са болни“, „Слушай внимателно, за да разбереш“, „Дядо предпочита да ходи на море, а татко обича планината“, „Това е момичето, което живее в съседния блок“ и т.н.

22. Разговор с детето, за да разбере, че другите хора имат различни желания, чувства, различни интереси, които са свързани с техните избори и действия.

23. Демонстриране на любов и загриженост към детето, като се реагира със съпричастност и разбиране особено когато изпитва болка, страх, безпокойство.

24. Изслушване внимателно на детето и поощряване у него желанието да споделя с близките възрастни на своята болка, безпокойство и това, което го вълнува.

25. Внимателно отношение към състоянията на детето, особено в случаите на промяна на обстановката, на условията, като то трябва да се подготвя предварително за това, за да намалите безпокойството от новото и непознато място (например при постъпване в градина, при смяна от една група в друга) и др.

26. Насърчаване опитите на детето за самостоятелни действия, като му се помага да си поставя възможни за реализация цели, без да се ограничава неговата инициатива.

27. Да се дават насоки, които да ориентират детето, но и да се стимулира самò да търси решения в много ситуации.

28. Да се отбелязва подходящото поведение и добрите постъпки на детето и да се поощрява детето да ги повтаря в различни ситуации.

29. Помощ за детето да разбере грешките, които е направило, без да се предизвиква у него чувство за вина и без наказание. Системни изисквания и стремеж към съгласуваност с останалите възрастни в семейството и/или в детското заведение.

30. Предразполагане на детето да открива позитивни и по-конструктивни начини за решаване на конфликтите, в които понякога може да влезе с другите деца.

31. Даване на личен пример с поведение на респект, уважение и помощ към другите хора, като добра практика на междуличностно общуване.

32. Поощряване у детето на интерес и желание за споделяне на играчките с другите деца, за редуване в съвместните игри. Осигуряване на достатъчно играчки, с които да могат да играят и да си споделят повече деца.

33. Разговори с детето за различни събития, като се „подреждат“ във времето. Задаване на въпроси, уточняващи връзките между събитията: кои се случват едновременно, кои се случват преди или след други събития, например: „Ще отидем на пързалката и какво ще правим там?“, „Първо ще обядваме, после ще спиш и след това ще излезем на двора“.

34. Разговори за разположението на обектите и лицата в пространството: „Патето е върху кучето, а то е зад рибката“; „Искаш ли да седнеш близо до прозореца?“, „Пързалката е между къщата и магазина“, „При кого отивате в неделя?“ „Лампата е горе, а килимът е долу“ и т.н.

35. Разговори за причинно-следствени отношения между събитията, например: „Магазинът е далече, затова трябва да вървим дълго“, „Мама е уморена, защото цял ден е работила“, „Защо си слагаш шапката?“ , „Облечи си палтото, за да не настинеш“ и т.н.

36. Сравняване на обектите според техни качества и количества, сравняване на събитията, като се използват думи, които означават степени за сравнение (по-голям, най-малък и т.н.): „Кой е по-голям – Пепи или Митко?“, „В кутията има повече бонбони, отколкото на масата“, „Мими рисува по-хубаво от Светла“.

37. Използване на изречения, изразяващи непреки подбуди, и обясняване на разликата между „Веднага изпий млякото!“ и „Може ли по-бързо да изпиеш млякото?“.

38. На тази възраст децата са много любознателни. Добре е да се следват интересите им, като се говори по теми, които те въвеждат, както и по теми, които според близките възрастни са важни и интересни: човешки отношения, кой какъв е (професия, дейности, качества на хората); околна среда, природа, движение по улиците и т.н.

39. Обяснение на новите думи, стимулиране на детето да ги повтаря и поправяне на погрешното произношение.

40. Обяснение на връзките между думите: например някои думи имат близки значения (вървя, ходя; палат, дворец), а други – противоположни (голям – малък, отивам – идвам, бързо – бавно).

41. Въвеждане и обяснение на достъпни за детето норми на речевия етикет – кога и как да поздравява, как да се обръща към непознати възрастни лица, как да изразява желанията си по ненатрапчив начин, колко е важно да не прекъсва събеседника и т.н.

42. Многократно четене на любими приказки, стихчета, разкази, които разширяват речника на детето с думи, които не се срещат в разговорната реч.

 

Тези съвети са част от СТАНДАРТИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ И УЧЕНЕ В РАННОТО ДЕТСТВО: ОТ РАЖДАНЕТО ДО ТРИ ГОДИНИ

Автори: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пеневапроф. д.ф.н. Ю. Стояновад-р И. Янчевагл. ас. д-р Н. Колчевагл. ас. д-р М. Мутафчиева

Още по темата

Харесай ни във Facebook