От 1 до 7 август по традиция се отбелязва Световната седмица на кърменето. Това е повод да поговорим със "Зебра" – първият кабинет за акушерски грижи у нас, за ролята на акушерките в първите дни след раждането, за липсата на унифицирани политики за кърмене и последствията от това.

– Ненакратко за вас

Ние сме Илона Нешкова и Йоана Станчева и създадохме с помощта на опитната ни колега Зоя Натова първия кабинет за акушерски грижи в България. Идеята на създаването му е да предоставим качествена, задълбочена, съвременна грижа за бременните, базирана на доказателства, каквато организацията на грижите за бременни в България до момента не е позволявала. Освен това водим и курс за подготовка за раждане и грижи за бебето, в който даваме информация за кърменето. За съжаление, дори това често се оказва недостатъчна подготовка и нуждата от това някой да ти окаже помощ на място, веднага след раждането, си остава.  Разбира се, това е грижа и ангажимент на работещите в болницата, но много често, поради начина на организация на работата в родилните отделения, се оказва недостатъчна. Ние съветваме жените винаги да търсят помощ, когато се почувстват несигурни или имат проблем.

– Вашата грижа не свършва с раждането, вашият фокус продължава и след това. Разкажете ни малко по-подробно

Да, понякога има един промеждутък от време между раждането и изписването, в който нещата не се случват както трябва или се объркват, защото се получават изключително разнопосочни съвети. Все още нямаме унифицирана политика и протокол за кърменето. Например, при разранени зърна първата препоръка обикновено е за силиконови протектори, а понякога решението е много по-просто – да кажем, промяна на позата на кърмене. Все още широко се препоръчва измиването със сапун на гърдите преди всяко кърмене, което изсушава гърдите и допринася за разраняването им. Или пък се препоръчва конкретна марка крем за зърна, който трябва да се отмива и това само по себе си създава проблем. Нощна пауза от хранене на новороденото, даване на вода, строг почасов режим на кърменето – такива съвети все още се чуват твърде често, а отдавна са известни като създаващи препятствия пред успешното кърмене. В тези първи дни след раждането, когато е най-важно жената да получи цялата възможна подкрепа в тази посока, е възможно не просто да не я получи, но и с лека ръка да й бъде предложено адаптирано мляко като взаимозаменяемо с майчината кърма.  А когато медицинско лице ти каже, че не е проблем, че не кърмиш, мотивацията спада. Оказва се, че три дни в болницата могат да са напълно достатъчни да се обърка жената до такава степен, че след това да трябват месеци, за да се поправят последствията и тя да добие увереност, че може да се справи. Много често тази помощ идва от доброволните консултанти по кърмене, но голям процент от жените имат нужда да чуят тази информация от лекаря/акушерката си, педиатъра, от медицинско лице. Затова е необходимо знанията в областта на храненето на новороденото да се обновяват през определен период, да са маркер за добрата ни подготовка като медицински специалисти.  

– Възможно ли е липсата на унифицирана информация и подкрепа да са причина за ниския процент на изключително кърмени бебета на 6 месеца при положение, че според статистиката почти всяка жена започва да кърми?

Първо, проблемът е в липсата на първи контакт, това е  от нещата, които пречат на успешното кърмене. Дори жената да има желание да кърми, това е реална пречка пред започването на кърменето. Трябва да се смени нагласата, че жената не е достатъчно компетентна да се погрижи за бебето си от самото начало и че няма как тялото й да отговори на всичките му нужди, защото в началото „няма кърма“. Организацията на кърмене в болниците е далеч от перфектна и комбинирана с неинформираност влияе негативно на кърменето. Самият факт, че кърменето не продължава в съответствие с препоръките на СЗО в България, означава, че на жените нещо им пречи.

– А дали шишето прави живота по-лесен? То дава готово решение за храненето, но не и за другите проблеми...

Има много причини за плач и кърменето е решение при 99% от тях - глад, жажда, колики, болки, никнене на зъби.  Приготвянето на адаптирано мляко е като ритуал, който добре пасва на начина ни на живот, и затова е толкова лесно за възприемане. Има поколенческо предаване на тази нагласа, че бебетата на АМ са нахранени бебета, че кърмата не е хранителна, че не му стига, че майката няма достатъчно количество. Жените са спрели да вярват на усещанията и сетивата си, а на това какво количество е приготвено, дадено. Липсва усещането, че ти можеш да прецениш, особено с първо дете. А истината е, че нехранителна кърма няма, добрата стимулация на гърдата и честото й предлагане са добър начин да се подсигурят необходимите на бебето количества. Нека не забравяме, че кърмене на поискване означава, когато бебето или майката имат нужда.

– Разкажете ни за ролята на акушерката като подкрепяща. Как вие помагате на жените, които се обръщат към вас?

Правим домашни посещения. Това е задължително, ако искаш да си сигурен, че нещата се случват както трябва. Трябва да се уверим, че позата за кърмене е действително правилна и добра. Да видиш наистина пълна пелена, защото може родителите да казват, че бебето ака редовно, а всъщност да става дума за незначителни количества, които не ни правят спокойни, че всичко е наред. Много може да се види в домашната обстановка – как родителят държи детето, как и дали партньорите си го подават, как го слагат да спи, с колко ката дрехи е облечено в жегите.

– Според вас дали е възможно акушерската грижа у нас да бъде възстановена и превърната в част от подкрепата за  семействата?

Не можем да си представим, че това няма да се случи, защото се вижда, че резултатите могат да бъдат и по-добри и нещо трябва да се промени. Широкодостъпното и финансово оправданото решение е домашните посещения след раждането да се правят от акушерки. В момента това е ангажимент на педиатрите, но техният фокус е бебето, те не наблюдават майките. А акушерката може да прави и двете.

– В този ред на мисли какъв е успешният акушерски модел за следродова грижа? Колко посещения, на какъв интервал? Какво показва вашата практика?

Три-четири посещения в рамките на 40 дни, като междувременно, ако има проблем или нужда, жените са в контакт с нас – обаждат се по телефона, общуваме непрекъснато. При здрави майки и бебета тези посещения са напълно достатъчни. През първия месец майките имат нужда от по-чест контакт с нас, докато не се уверят, че всичко е наред, бебето расте и те се справят.

Проблем е, когато жените смятат, че досаждат с нуждите си и заради това понякога се обаждат, едва когато нещата вече значително са се объркали. По някакъв начин им е вменено, че трябва да се справят сами. Често чуват, че кърменето е най-естественото, но ние отдавна не живеем сред общност от жени, които кърмят, рядко имаме възможността да видим кърмеща жена или жена, която преодолява проблеми около кърменето. Възможно е жената да не е виждала новородено бебе, преди да види собственото си дете. Така че, нуждата от помощ в началото е голяма и съвременните технологии ни дават много възможности да сме близо до жените.

– Равнопоставеността на АМ и кърма? Хората не си дават сметка, че те не са взаимозаменяеми и че адаптираното мляко носи рискове.

За добър резултат у нас се счита, ако бебето расте, а то може да расте и хранейки се с адаптирано мляко. Но не се отчита какви са здравните последствия от това. Както вагиналното раждане и раждането със секцио – те отново са равнопоставени – все е раждане. Това е отново въпрос на информираност.

– Кърменето и устойчивото развитие?

Устойчивото развитие това е връзката: по-добри житейски резултати за детето, по-лесен живот за семейството. Като знаеш колко може да ти улесни живота кърменето, просто не можеш да повярваш как се усложнява живота на хората, само защото няма кой да им вдъхне увереност, че се справят, че това не е някаква страшна криза. Търсят сложни решения, а лесните се пропускат с лека ръка. Когато детето се кърми, неговите нужди са задоволени, майката може да почива повече, връзката между двамата е силна.

Прави ни впечатление, че в България много малко от звездите излизат и говорят за раждането, за кърменето. Обикновено се говори за това колко бързо са възстановили формата си, колко бързо са се върнали на работа, колко бързо са станали самостоятелни децата, тръгнали са на ясла. Звездите по света ходят на работа с малките си деца. Тук кърменето, раждането и майчинството не са вдъхновение за творците – не се рисува, не се пише, няма поезия за това.  Звездите не излизат в публичното пространство, за да заявят: „Бременна съм, чувствам се прекрасно! Вижте колко съм красива“. Когато започне да им личи, звездите избягват прожектори – сякаш това няма естетическа или житейска стойност. Което реално не е така. Толкова много неща могат и трябва да се кажат! Българският културен елит трябва да мисли за себе си като задаващ модел, тоест мислещ за устойчивост. Няма кой да те вдъхнови, че бременността, раждането и кърменето са нещо прекрасно, да те накара да искаш да спре времето и да им се насладиш.

– Много хора гледат на кърменето само от гледна точка на ползите за бебето, а какви са ползите за майката?

Това, което улеснява жената, трябва да е първият съвет към нея, а по-голямо улеснение от кърменето няма. Но, разбира се, ползите за нея не свършват с това. Научно доказано е,  че при кърмещите жени намалява рискът от остеопороза, рак на млечната жлеза и диабет тип II. Но най-най-голямата и незаменима полза е връзката с бебето, която кърменето по неусетен начин, и без да е нарочно търсен ефект, осигурява. Дори и понякога началото да не е лесно, усилията си заслужават и се възнаграждават с дълготрайните ефекти от естественото хранене на детето.

Интервюто взе Деси Алексиева

 Програма по градове