Меню

Атопичен дерматит

Атопичен дерматит

Вашето дете страда от атопичен дерматит? Това заболяване все още не може да бъде излекувано напълно, но може да бъде поставено под контрол и да се превърне в по-лесно поносимо.

Лечението на атопичния дерматит е продължително и трудно. То изисква от всички участници в процеса – от малкия пациент, от родителите и лекуващия лекар, търпение и тясно сътрудничество. Много родители се чувстват изоставени и затруднени да се справят, когато в качеството си на медицински лаици трябва да вземат решения относно лечението.
 

Какво представлява атопичният дерматит?

  • вродена склонност към хронично дълготрайно възпалително заболяване на кожата;
  • проявява се на пристъпи като повърхностно възпаление;
  • характеризира се с мъчителен сърбеж;
  • в кърмаческата и детска възраст е най-често срещаната форма на екзема;
  • понякога се комбинира с алергични заболявания като:

       - бронхиална астма;
       - сенна хрема;
       - алергичен конюнктивит.


Атопичният дерматит – заболяване с много имена

  1. атопичен дерматит („атопия“ означава наследствено обусловена свръхчувствителност, изявяваща се със симптомите на алергия, в случая с кожно възпаление)
  2. ендогенна екзема (ендогенна = обусловена от предразположение; екзема – от гръцки „кипвам навън“)
  3. невродермит (подчертава зависимостта на дерматита, т.е. възпалението на кожата от състоянието на нервната система)
  4. и още поне... 40 имена


Причините за заболяването все още не са изяснени напълно. Онаследява се не самият атопичен дерматит, а предразположението към него. За да се прояви болестта, към наследственото предразположение трябва да се добавят и отключващи фактори. Те могат да бъдат:

  • екзогенни (външни) – алергени от околната среда;
  • ендогенни (вътрешни) – психични фактори.

При много пациенти отключващи фактори са алергии.

Към атопичен дерматит са предразположени децата със сини очи, руси коси, светла, суха и чувствителна кожа, склонна към лющене.
 

Стадии на атопичния дерматит

  1. I стадий – от 0 до 3 години
  2. II стадий – от 3 до 10 години
  3. III стадий – от 10 години до пубертета или дори до края на живота

Първи стадий – в кърмаческата възраст

Засяга се предимно лицето – по бузите се наблюдават дребни пъпчици и силно сърбящи мехурчета, които при разчесване се пукат и секретът им засъхва в жълто-кафяви корички. Аналогични са и промените по темето, където космите затрудняват излющването и се образува плака, наподобяваща прегоряло мляко върху плочата на котлон. Оттук идва и наименованието „млечна кора“, нямащо обаче нищо общо със свръхчувствителност към млякото.

Често поради дразненето от пелените кожата в седалищната и генитална област се зачервява и разранява, а може да настъпи и вторична бактериална или гъбична инфекция.

При половината от засегнатите деца симптомите изчезват до навършването на 2-3 години.


Втори стадий – от 3 до 10 години

Кожните промени се локализират предимно в ставните гънки (коленните, лакътните, китките) и шията. Вижда се силно зачервяване, а непоносимият сърбеж води до разчесване (често до кръв), от което остават явни следи, върху които се образуват корички.
 

Други прояви на атопичния дерматит:

  • допълнителна гънка на долния клепач (Dennie Morgan)
  • разреждане на космите по страничните половини на веждите
  • възпаление на устните, съпроводено от инфекция на ъглите на устата (поддържано от биберон, смукане на палеца или облизване)

Трети стадий – от 10 години до пубертета или дори до края на живота

Обривите се локализират по:

  • предната или тилната повърхност на шията
  • около плешките и глезените
  • по гърба на пръстите и китките
  • по лицето около очите и устата, където преобладава залющването
  • по-рядко в коленните и лакътните гънки
  • в областта на кръста и др.

Формират се типични екземни плаки, разположени на места, удобни за разчесване.

Плаките представляват надигнати зачервени участъци с изразен релеф на кожата, която има неравна, покрита с люспи, корички и следи от разчесване повърхност.

Сърбежът при по-големите деца е много по-силен и е постоянен, кожата е суха и удебелена.
 

Лечение

Вътрешно:
  • транквилизатори – хлоразин, реланиум, тиоридазин;
  • антихистамини – алергозан, тавежил, ериус, перитол, зиртек и др.;
  • кортикостероиди – преднизолон, метилпреднизолон, урбазон и др.;
  • антибиотици  – при инфектиране;
  • противовирусни средства – противохерпетична ваксина, специфичен гама-глобулин и др;
  • витамини и пробиотици;
  • имуномодулатори.

Външно:

в остър стадий

  • компреси или бани с разтвор на калиев перманганат 1:10 000, отвара от лайка, смрадлика и др.
  • разтвори на багрила – фуксин, пиоктанин (1-2%)
  • кортикостероидни спрейове, лосиони и кремове


в хроничен стадий

  • компреси или бани с разтвор на калиев перманганат 1:10 000, отвара от лайка, смрадлика и др.
  • чисти локални кортикостероиди
  • комбинирани кортикостериоди
  • с катрани
  • със салицилова киселина
  • с антибиотици
  • с противогъбични средства
  • локални имуномодулатори – елидел и др.
  • препарати на базата на урея
     

Атопичен дерматит - причини и алтернативни методи за лечение

Атопичен дерматит - причини и алтернативни методи за лечение
Повече за причините, както и резултати от клинични проучвания при алтернативни методи на лечение: чрез билки, минерали и пробиотици. Ролята на храненето по време на кърмене.



Климатолечение
  1. високопланинско
  2. морско

Физиотерапевтични процедури с ултравиолетова светлина

Оказват благоприятно влияние, поради което се препоръчват облъчвания с филтрувана УВ-светлина в нарастваща доза в продължение на 14 дни.
 

Специфични грижи

Родителите са най-ценните помощници.
Опознаването на индивидуалната картина на заболяването, идентификацията на отключващите фактори изискват много търпение и упорство. В това отношение всички трябва да помагат. Тясното сътрудничество между лекаря, малкия пациент и родителите е една от най-важните предпоставки за осигуряване на облекчение на детето за дълъг период напред. За това са важни и незначителни на пръв поглед подробности.
 

Алергологичен въпросник

Терапията започва с анамнезата, точното описание на цялостната история на заболяването на пациента. Целта е да се разпознаят възможно най-много от евентуалните фактори, които въздействат. Открият ли се отключващите фактори, те могат да се отстранят и да се избегнат.
 

Профилактика
  1. Oтстраняване на рисковите фактори в жилището
  1. Избягване на неподходящи храни
  • мъхести плодове
  • цитрусови плодове
  • ядки
     
  1. Избягване на контакт с животни

След контакт с животни (косми, люспи, пера) веднага могат да настъпят алергични реакции – пристъпи на кихане, смъдене на очите, сълзене, хрема, копривна треска, пристъп на астма. Тези незабавни реакции (от ранен тип) са потвърждение за наличието на алергия. Кожните промени не е задължително да възникнат веднага, те могат да се проявят след часове и дори след няколко дена и да доведат до нов пристъп с възпалителни, силно сърбящи кожни промени.
Домашните любимци също са опасни!
 

Хигиенни грижи

  1. Почистване на кожата:
  • чиста вода
  • неутрални сапуни
  • маслена баня
  • баня с морски соли

Температурата на водата не бива да надхвърля 35оС и продължителността на къпане да не е повече от 10 минути!
 

  1. Правилно поддържане на кожата
  • хидратиране
  • омазняване

Много важна е правилната техника на поддържане на кожата. За да се избягва ненужно механическо дразнене на кожата, поддържащите препарати трябва да са със стайна температура и да се нанасят с топли ръце. Особено важно е също веществата да се нанасят в тънък слой, тъй като дебело нанесените неминуемо водят до задържане на топлина и сърбеж.
 

  1. Подходящо облекло
  • Добре се понасят памук и лен.
  • Да се избягват вълнени дрехи, мохер, ангорска вълна и якета или яки от животинска кожа с космите.
  • Да се избягват тесни дрехи.
  • Да се използват перилни препарати, предназначени за бебета и малки деца.
     
  1. Социализиране
  • ясли
  • детска градина
  • училище
  • спорт

... и повече кураж!!!!

В заключение авторът иска да вдъхне кураж не само на боледуващите, но и на техните родители и близки. Те заслужават по-добър живот и могат да го постигнат, ако съумеят да се научат да съжителстват със заболяването.


Снимка: https://www.123rf.com/

Авторът е дерматолог във ВМА – София. Статията е разширен вариант на публикувания в неговата интернет страница текст.

Още по темата

Харесай ни във Facebook