Меню

Детски бронхоспазъм

Детски бронхоспазъм

Автори: Лорън Р. Едуардс; Джудит Боргер. 

Информация за автора

Последна актуализация: 2 септември 2019 г. 

Към оригиналната статия

Въведение

Бронхоспазъмът представлява стесняване на гладката мускулатура на малките дихателни пътища. Клинично той се проявява като хрипове. Педиатричната популация (децата, бел. прев.) е по-податлива на заболявания и усложнения от бронхоспазъм поради уникалната им анатомия. Бебетата използват различна механизъм на белите дробове в сравнение с по-големите деца, което ги прави по-податливи на хрипове. Обструкцията на потока се влияе от диаметъра на дихателните пътища, както и от отстъпването на белите дробове и гръдната стена. При прилагането на закона на Поазьой върху дихателните пътища, съпротивлението на въздушния поток през тръба е обратно пропорционално на радиуса на тръбата. Следователно, дори минутното намаляване на радиуса на дихателните пътища може да доведе до значително възпрепятстване на потока поради високото съпротивление.

Етиология

Много болестни процеси предизвикват бронхоспазъм в педиатричната популация, а няколко ще бъдат описани подробно в този преглед: остро изостряне на астмата, остър вирусен бронхиолит и анафилаксия. По-кратка дискусия ще се проведе по темите за аспирацията на чуждо тяло и съдовия пръстен.

Астмата е белодробно заболяване, характеризиращо се с възпаление на дихателните пътища, свиване на гладката мускулатура, оток и образуване на слуз, което води до запушване и улавяне на въздуха в капан. Астмата се изостря от фактори в околната среда, което води до прекомерно свиване на бронхите, пропорционално на нормалната реакция на дихателните пътища, известна като хиперреактивност на дихателните пътища. Често бронхоспазъм, свързан с астма, се провокира от вирусни респираторни инфекции, излагане на тютюнев дим, колебания на времето, мощни миризми, замърсяване на въздуха и други дразнители.

Известно е, че бронхиолитът – вирусна инфекция на долните дихателни пътища, засягаща деца до две години – причинява бронхоспазъм в резултат на възпаление, оток и некроза на клетките, изграждащи стените на бронхиолите. Освен това бронхиолитът води до повишено производство на слуз в тези малки дихателни пътища, което допълнително води до запушването им. И накрая, бронхиалният спазъм се проявява при пациенти, страдащи от анафилаксия – остра системна алергична реакция, която обикновено се медиира от имуноглобулин Е.

Епидемиология

Разпространението на астмата варира значително в зависимост от развитието на общността, региона и климата. Според данните за астма за 2017 г. от Центровете за контрол и превенция на заболяванията, 6,2 милиона деца (от 0 до 17 години) имат астма в САЩ. При децата на възраст от 0 до 17 години се наблюдава по-често разпространение на астма и по-висока честота на посещение при лекарите от първичната медицинска помощ и спешните отделения в сравнение с възрастните, но с по-ниска смъртност. [1] При педиатричната астма има различия според расата – най разпространена е сред афро-американските деца, където се наблюдава и най-високо ниво на посещения на спешно отделение, хоспитализация и смъртност. [2] 

Бронхиолитът най-често се проявява през зимния сезон поради множеството вирусни патогени – най-често срещаният от тях е респираторният синцитиален вирус (RSV). Бронхиолитът се среща по-често при момчета, некърмени деца и деца, живеещи сред много хора. Средно над 130 000 деца на възраст под две години се хоспитализират всяка година за бронхиолит в Съединените щати, като прогнозните годишни разходи за здравеопазване са 1,73 милиарда долара. [3] Този болестен процес представлява приблизително 16% от общите хоспитализации в тази възрастова група. [3] Фактори, които излагат децата на по-висок риск от тежко заболяване, включват възраст под 12 седмици, анамнеза за преждевременно раждане, вродена или скрита сърдечно-белодробна болест и имунодефицит. [4]  

В развитите страни оценките са, че анафилаксията през целия живот е от 0,5 до 2%. [5] В Съединените щати разпространението през целия живот се изчислява на повече от 1,6%. [6] Диагнозата анафилаксия се увеличава в Съединените щати, като броят на пациентите се удвоява от 5,7 на 11,7 на 10 000 посещения в спешните отделения за периода 2009 – 2013 г. [7]   

История и физически преглед

Бронхоспазъмът клинично при физикален преглед се проявява като хрипове. Някои допълнителни индиректни признаци и симптоми също могат да са повод специалистът, извършващ прегледа да има съмнение за бронхоспазъм. Детето може да се оплаче от стягане в гърдите, задух или кашлица. Родителите понякога описват дишането му като "шумно". Знак за преглеждащия могат да бъдат и използването на спомагателни дихателни мускули, усещането за парене в носа, тахипнея (учестено дишане, бел. прев.) и удължената експираторна фаза (удължена фаза на издишане, бел.прев.). Децата с предишна медицинска анамнеза за други атопични заболявания (като алергичен ринит или атопичен дерматит) са по-склонни да имат астма. При бронхиолит детето допълнително има признаци и симптоми на вирусен продром като ринорея, запушване на носа и понякога висока температура. Анафилаксията причинява многосистемни признаци и симптоми, включително хрипове, вторични на бронхоспазъм (със симптоматика, подобна на астма), „стягане в гърлото“, стридор, уртикария, зачервяване, оток и/или сърбеж на устните и езика, гадене, повръщане, коремна болка, виене на свят, синкоп, тахикардия, хипотония, тревожност и периорбитален оток. В анамнезата има остро начало на симптомите, обикновено в рамките на секунди до минути след излагане на потенциален дразнител.

Други уникални представяния на медицински състояния, свързани с бронхоспазъм и/или хрипове, включват аспирация на чуждо тяло и съдов пръстен. Аспирацията на чуждо тяло обикновено се проявява в късна детска или детска възраст; времето, когато децата могат да опознаят света с придобитата си мобилност, но все още се радват често да поставят предмети в устата си. Има остро начало на дихателен дистрес със симптоми, базирани на местоположението на чуждото тяло. При децата се наблюдава стридор, едностранни хрипове, кашлица и задушаване. Алтернативно, ако пациентът има дългогодишни симптоми на дисфагия и „шумно дишане“ (като стридор, хрипове и кашлица) без свързана вирусна симптоматика, човек може да подозира съдов пръстен, който компресира трахеята и/или хранопровода.

Оценка

За оценката на бронхоспазъм, специалистът ще изработи предполагаемата етиология.

Педиатричната астма често се диагностицира клинично въз основа на наличието на симптоми като стесняване на дихателните пътища и възпаление в отговор на дразнители от околната среда. Към шестгодишна възраст децата обикновено имат познавателната и физическата способност да участват в спирометрия, тест за измерване на обструкцията на въздушния поток и помощ при диагностицирането на астма. Добре е тестът да се проведе, когато детето е здраво, за да се определи изходното ниво. Може да се извършва ежегодна проследяваща спирометрия, за да се прецени дали астмата е контролирана и дали схемите на лечение се нуждаят от коригиране. По време на обостряне на астмата пациентът се оценява клинично и се изготвя план за лечение въз основа на анамнезата и физическото състояние. Когато дете със Статус астматикус – най-тежката форма на обостряне на астма, се влошава от дихателна гледна точка или е променило психическото си състояние, може да се обмисли изследването на артериални кръвни газове, за да се оцени газообменът на пациента. Рентгенография на гръдния кош може да бъде оценка за пневмоторакс, ателектаза и пневмония.

Острият вирусен бронхиолит е клинична диагноза, основана на анамнезата на детето и резултатите от физическия преглед. Не се изискват рутинни лабораторни и образни изследвания. Ако обаче няма постоянна история на вирусен продром, той е извън типичния сезон (зимата), клиничният преглед на пациента не е напълно съвместим с бронхиолит и/или детето има повишени рискови фактори за тежко заболяване, лабораторните изследвания и рентгенографиите на гръдния кош може да се наложи да се вземат предвид при работата. [4] 

Разпознаването на анафилаксия може да бъде предизвикателство поради това, че обхваща различни различни органи/системи. Това е клинична диагноза, базирана на разработени диагностични критерии. Анафилаксията е много вероятна, ако е изпълнен един от следните критерии: 1) остро начало на засягане на кожата/лигавицата, плюс респираторен компромис или шок; 2) след излагане на възможен алерген, два или повече от тези симптоми: засягане на кожата/лигавиците, дихателен компромис, хипотония или стомашно-чревна дисфункция; и 3) хипотония след излагане на известен за пациента алерген. [8] Въпреки че не е необходима за диагностициране, повишените нива на серумната обща триптаза могат да подкрепят клиничните находки, съответстващи на диагнозата анафилаксия. 

Ако се подозира аспирация на чуждо тяло при по-големи деца, може да се извърши антеропостериорна рентгенография на гръдния кош с инспирация и експирация. На филма с експирация латерацията на запушването на дихателните пътища от чуждото тяло се определя от ексхибицията на едностранното задържане на въздуха. Бебетата и малките деца не са в състояние да следват указанията за подобни изображения. При тази популация страничните декубитусни филми се извършват двустранно. Страната с чуждото тяло се определя от белия дроб, който няма да изпусне въздух поради запушването си, когато бъде поставен в зависима позиция. [9] Ако това изображение не дава очаквания резултат, но клиничното съмнение е високо, може да се извърши по-обширно заснемане (като компютърна томография на гръдния кош) или по-инвазивен диагностичен тест (като твърда бронхоскопия), последният от които може да послужи и за лечение. 

Лечение / управление

  1. Астма

Лечението при изостряне на астмата е насочено към основните компоненти на основната патофизиология: възпаление на дихателните пътища, стесняване на гладката мускулатура, оток и образуване на слуз. Стандартната начална терапия включва кислород, периодично дозиране на бета-2 агонист с кратко действие (т.е. албутерол), инхалаторен антихолинергичен (т.е. ипратропиев бромид) и кортикостероиди. Задържането на слуз и ателектазата провокират несъответствия между вентилация и перфузия, което води до хипоксемия. Парадоксално пациентите могат да имат влошаване на хипоксемията с използването на бета-2 агонисти, тъй като те елиминират компенсаторния механизъм на тялото от хипоксична белодробна вазоконстрикция. При увеличените загуби от дихателните пътища са необходими интравенозни течности. Ако острото обостряне се влоши, болус доза магнезиев сулфат може да бъде дадена като спасително средство. Магнезиевият сулфат причинява отпускане на гладката мускулатура, като инхибира усвояването на калций, като по този начин причинява бронходилатация. Освен това, той инхибира дегранулацията на мастоцитите и освобождаването на хистамин, намалявайки възпалението и отока. [10]

Деца със Статус астматикус (тежко изостряне на астма, което не се поддава на стандартното лечение и е потенциално фатално) се нуждаят от прием в педиатричното отделение за интензивно лечение. Непрекъснатата албутеролова небулизация започва и въздейства върху бета-2 адренергичните рецептори в белите дробове, което води до отпускане на бронхиолната гладка мускулатура и дилатация. Междувременно пациентът изисква мониторинг за страничните ефекти на албутерола: неспокойствие, тахикардия (поради непреднамерения ефект на лекарството върху бета-1 рецепторите), аритмии, гадене, хипокалиемия (от изместване на калия вътреклетъчно), хипергликемия и тремор. Ако пациентът не се подобрява с непрекъснат албутерол, това може да се дължи на това, че лекарството не достига целевите си малки дихателни пътища, тъй като тежестта на бронхоспазма ограничава газовия поток и приливния обем. В тази ситуация може да се използва интравенозен бета-2 агонист, тербуталин. Първоначалната доза на тербуталин се прилага подкожно или венозно, последвана от непрекъсната интравенозна инфузия. Този бета-агонист е предпочитан пред епинефрин, тъй като има по-благоприятен профил от гледна точка на странични ефекти, подобен на този при албутерола. Рядко може да се появи исхемия на миокарда; това трябва да се следи с ежедневни електрокардиограми. Повтарящи се болуси или непрекъсната инфузия на магнезиев сулфат също могат да се добавят към режима на детето. Кетаминът е анестетик, успокоително и аналгетик, действащ като антагонист на N-метил-D-аспартатния рецептор и има бронходилататорни ефекти. Болус доза от кетамин, последвана от инфузия венозно, може да служи едновременно като бронходилататор и успокоително, докато се прилага неинвазивна вентилация с положително налягане (NPPV) или инвазивна механична вентилационна опора. [10]

Интубацията и инвазивната механична вентилационна поддръжка са запазени за най-тежките случаи на астматичен статус, при които е изчерпана максималната медицинска терапия и има индикация за постоянна хипоксия, тежка ацидоза или променен психичен статус. Избягва се, ако е възможно, тъй като манипулирането на дихателните пътища при установяване на бронхиална хиперреактивност може да влоши обструкцията и хиперкапнията. Също така е трудно да се вентилира тази популация от пациенти поради запушване на дихателните пътища и възпрепятствано издишване, което ги излага на риск от баротравма. Ако е необходима инвазивна механична вентилация, използвайте стратегия за защита на белите дробове. Трябва да се толерира пермисивната хиперкапния. Използването на режим на вентилация с модел на забавяне на потока, като регулиране на налягането с регулиране на налягането, може да бъде полезно при механично вентилирани пациенти в Статус астматикус. [11] , [12] [11] В сравнение с режима на регулиране на обема, той позволява по-високи средни налягания в дихателните пътища, но все пак с по-ниски върхови  налягания при вдишване. [11] , [12] Избягването на използването на нервно-мускулна блокада позволява използването на режим на спонтанно дишане – в идеалния случай този, който позволява на пациента да регулира собствените си вдишвания и издишвания. Освен това, той намалява риска от миопатия от критично заболяване, която се проявява в условията на комбинирана употреба на кортикостероиди и нервно-мускулни блокиращи средства.   

Метилксантините, като теофилин, исторически са били използвани при лечението на Статус астматикус поради бронходилататорните им ефекти. Освен това, те имат противовъзпалителни и имуномодулиращи свойства. [10] Въпреки това позволяват употреба при деца поради тесния терапевтичен прозорец, токсичните им ефекти (аритмии, припадъци, церебрална вазоконстрикция) и наличието на по-безопасни алтернативни терапии. Други вдишани газове могат да се смесват с или да се добавят към кислорода до 1) намаляване на турбулентния поток (хелиево-кислородна смес, наречена хелиокс чрез маска или носна канюла с голям поток) или 2) прилагане на мощен бронходилататор (инхалаторни летливи анестетици ). Първият може да има ограничена употреба при наличие на хипоксемия, тъй като фракцията на вдишан кислород в газовата смес е ограничена до 0,21 до 0,4, за да бъде хелиевата пропорция достатъчно значителна, за да има желания ефект. [10] Използването на инхалаторни летливи анестетици обикновено е лекарството използвано в краен случай като мост, за да се постигне екстракорпорална жизнена поддръжка за детето със статус астматикус. Употребата му обаче може да бъде възпрепятствана от нуждата от специализирано оборудване, от риска от развитие на злокачествена хипертермия и от неблагоприятните му ефекти (депресия на миокарда, аритмии и церебрална вазодилатация). [13]  

  1. Бронхиолит

Основата на лечението на бронхиолит е поддържаща грижа с допълнителен кислород, хидратация и изчистване на дихателните пътища от секрети. Респираторната подкрепа при някои деца изисква ескалация до инвазивна механична вентилация. Алфа и/или бета-адренергичните средства с бронходилататорни ефекти, като албутерол и епинефрин, не се препоръчват при лечението на хрипове при бронхиолит. [4] Това ограничение включва всички форми на епинефрин: небулизиран рацемичен и парентерален. Преглед на Cochrane на 30 рандомизирани контролирани проучвания не показа статистически значимо подобрение на насищането с кислород, степента на хоспитализация, продължителността на хоспитализацията или времето за разрешаване на заболяването с използването на бронходилататори при установяване на бронхиолит. [14] Подобрението на клиничните резултати с бронходилататори беше статистически значимо в амбулаторните условия; въпреки това, клиничното значение възникна под въпрос поради наблюдаваната малка степен на промяна. [14] За разлика от тях, стационарната популация не показва подобрение на средния клиничен резултат. [14] В малко проучване на 22 механично вентилирани бебета с бронхиолит, причинен от респираторен синцитиален вирус, бронходилататорите причиняват малък, но статистически значим спад на пиковите инспираторни налягания. [15] Авторите отбелязват, че ефектите са минимални и е малко вероятно да бъдат клинично значими, докато статистически значимата тахикардия (от бронходилататорите) има по-голям потенциал да бъде клинично значима. [15]     

Небулизираният хипертоничен физиологичен разтвор не се препоръчва за употреба при кърмачета с бронхиолит в спешното отделение. Поради непоследователни резултати в рандомизирани контролирани проучвания, небулизираният хипертоничен физиологичен разтвор е опция при хоспитализирани бебета и деца с бронхиолит; но все пак трябва да се има предвид, че тази терапия не е проучена при критично болни деца. Бронхоспазъмът представлява потенциален неблагоприятен ефект на небулизиран хипертоничен физиологичен разтвор, така че обикновено се прилага едновременно с инхалаторен бронходилататор. Кортикостероидите не са препоръчителна интервенция при лечението на бронхиолит. [4]

  1. Анафилаксия

Ранното разпознаване на анафилаксията е от първостепенно значение. Бързото лечение с епинефрин е необходимо, за да се предотврати прогресията на анафилаксията до състояние на животозастрашаващ дихателен и/или хемодинамичен компромис. Ако се подозира анафилаксия, лечението не трябва да се отлага, тъй като тежестта на анафилаксията и скоростта на прогресиране са непредсказуеми. 

Първо преценете състоянието на дихателните пътища, дишането и кръвообращението на пациента. Поставете детето на кардиореспираторен монитор, осигурете му допълнителен кислород и придобийте интравенозен или интраосален достъп за агресивна обемна реанимация. Епинефринът е най-важното лечение. Колкото е възможно по-лесно, прилагайте интрамускулен епинефрин върху антеролатералната повърхност на средната част на бедрото на детето. [16] Интрамускулният епинефрин е предпочитан пред интравенозния, тъй като обикновено е по-бърз за приложение, има по-малко сърдечно-съдови усложнения (аритмии, миокардна исхемия, хипертония) и има по-малко грешки при дозиране. [17] Избягвайте подкожно приложение на епинефрин, тъй като се абсорбира по-бавно, отколкото интрамускулно, има непоследователна фармакодинамика и отговорът е ненадежден. [16] Дозирането на епинефрин може да се повтаря на всеки пет до 15 минути. Ако пациентът е хемодинамично нестабилен и не реагира на многократни дози интрамускулна епинефрин и течна реанимация, тогава може да се започне интравенозна епинефринова инфузия. При наличие на стридор, други признаци на засягане на дихателните пътища или тежък респираторен компромис, детето трябва да се подложи на незабавна интубация. Ако доставчикът на здравната услуга не е в състояние да освободи дихателните пътища, трябва да се извърши възникваща крикотироидотомия или трахеостомия. Допълнителните терапии, използвани във връзка с епинефрин, са Н1 антихистамини (т.е. дифенхидрамин), Н2 антихистамини (т.е. ранитидин), бронходилататори и глюкокортикоиди. Ако бронхоспазмът е налице и не реагира на епинефрин, е необходимо използване на инхалаторни бронходилататори.   

 

Диференциална диагноза

Обострянето на астма, бронхиолит и анафилаксия са някои от най-честите причини за бронхоспазъм при педиатричната популация. Има голямо разнообразие от други болестни процеси, които могат да причинят бронхоспазъм и да присъстват с хрипове при физикален преглед. Задължително е също човек да има предвид състоянията, които могат да имитират симптоматиката на бронхоспазъм. Диференциалната диагноза в тези случаи трябва да включва, но не да се ограничава до следното: 

  • Аспирация на чуждо тяло 
  • Съдов пръстен
  • Tracheobronchomalacia
  • Реактивна болест на дихателните пътища
  • Гастроезофагеална рефлуксна болест
  • Орофарингеална дисфагия с аспирация
  • Бронхопулмонална дисплазия
  • Бронхоспазъм, предизвикан от упражнения
  • Муковисцидоза
  • Дисфункция на гласната връв
  • Нарушения на подвижността на ресничките
  • Трахеоезофагеална фистула
  • Сърдечно заболяване с белодробно претоварване или белодробна венозна конгестия  
  • Медиастинална маса
  • Първични имунодефицити
  • Бронхиектазии
  • Бронхиолит облитеранс

Прогноза

Хриповете са често срещан симптом в предучилищната възрастова група. Въпреки това, по-голямата част от тези деца не развиват хронична, персистираща форма на астма. Шансовете за развитие на астма в ранна детска възраст са два до три пъти по-големи при кърмачета с един или повече епизоди на бронхиолит. [18] Деца, които се нуждаят от хоспитализация за бронхиолит, имат по-висока заболеваемост от астма в ранна детска възраст. [18] Епидемиологичните проучвания помогнаха за разработването на астматичен прогнозен индекс за подобряване на точността на диагностициране на деца на възраст под три години с астма. Прогнозният индекс за астма се счита за положителен, ако детето е имало поне три епизода на хрипове на година, плюс отговаря на един основен критерий (родителска астма, атопичен дерматит или сенсибилизация към въздушни алергени) или на два незначителни критерия (хранителни алергии, хрипове, които нямат връзка с "настинки" или еозинофилия, по-голяма или равна на 4%). Положителният индекс за прогноза за астма означава, че детето е изложено на значително по-висок риск от астма по-късно в живота си. 76% от малките деца с положителен астматичен прогнозен индекс ще имат активни симптоми на астма, когато са в училищна възраст. [19] [20] По отношение на прогнозата при анафилаксия, ранното идентифициране и лечение с епинефрин са от решаващо значение за спиране на прогресирането на анафилаксията към спиране на дихателната или сърдечната дейност и смъртта.   

Усложнения

В състояние на уловен от запушването въздух, причинено от бронхоспазъм, пациентите са изложени на по-висок риск от пневмоторакс и/или пневмомедиастинум. В тежки случаи на бронхоспазъм, причиняващ остра респираторна недостатъчност с хипоксия и/или хиперкапния, може да се наложи екстракорпорална жизнена поддръжка.

Обучение на пациентите

Пушенето е известен спусък на астмата и уврежда белите дробове на децата. Трябва да се положат усилия за ограничаване или премахване на излагането на дете на дим. Ако детето има астма, предписаният инхалатор (албутерол) се счита за неговото "лекарство за кашлица". Кашлицата при дете с астма означава, че има то хрипове, които се нуждаят от лечение с инхалатора, а не със сироп за кашлица. 

Бронхиолитът е инфекция на дихателните пътища, причинена от вирус при деца под две години. Тъй като това е вирус, антибиотиците няма да помогнат. Децата имат следните симптоми: хрема, запушен нов, секрети в устата, кашлица и понякога висока температура. Тъй като децата не могат ефективно да издухат носа си и имат малки подути дихателни пътища, те се нуждаят от помощ за изчистване на слузта и секретите от носа и устата; това става лесно, като се използва смукателна крушка със или без капки без рецепта. Често се налага всмукване. Понякога при бронхиолит е необходимо на детето да се осигури кислород, преливане на венозни течности и съответно – да бъде прието в болница за лечение.

Алергичните реакции трябва да се приемат сериозно, тъй като някои могат да доведат до тежка, животозастрашаваща реакция, известна като анафилаксия. Симптомите на анафилаксия включват копривна треска, драскащо гърло, дрезгавост, задух, хрипове и повръщане. Ако се подозира анафилаксия, трябва да се извикат спешни медицински служби и детето трябва незабавно да отиде в спешното отделение за животоспасяващо лечение с епинефрин.

Подобряване на резултатите от здравния екип

Осигуряването на оптимални грижи за педиатрични пациенти е отборен спорт; критичен е мултидисциплинарният екип, който предлага подход за сътрудничество. В педиатричните болници респираторните терапевти и медицинските сестри често са на първа линия, когато постъпи дете за оценка на състояните. От първостепенно значение е взаимното уважение и добрата комуникация между всички членове на екипа.

Невинаги е реалистично семействата да търсят първоначална медицинска помощ за децата си в педиатрична болница или в заведение с обучени лекари и персонал от педиатри. Телемедицината, екипите за педиатричен транспорт и постоянната комуникация между референтната болница и третичния педиатричен референтен център играят решаваща роля за успешното управление на сложни случаи с критично болни деца с тежък бронхоспазъм.

Излагането на тютюн и друг дим е известен спусък за деца с астма. Нараняването на белите дробове на децата се дължи пряко на излагане на дим. Родителите трябва да бъдат обучавани и консултирани относно повишения риск от обостряния при задържане на пушек.

За да се намали заболеваемостта от респираторни инфекции, Американската академия по педиатрия препоръчва кърмачетата да се кърмят изключително в продължение на поне шест месеца. [4] , [21] В сравнение с хранените с формула деца, изключителното кърмене в продължение на четири или повече месеца намалява риска от хоспитализация поради инфекция на долните дихателни пътища (т.е. бронхиолит) със 72%. [4] , [22] [ниво III]  

Анафилаксията е спешна медицинска помощ. Ако детето има съответстващи признаци или симптоми, трябва незабавно да бъде потърсена лекарска помощ. След като обострянето на състоянието премине, епинефринът трябва да се носи с детето или родителя по всяко време, поради риска от следващи прояви на състоянието при деца, развили анафилаксия в миналото.

Като се има предвид броят на възможните фармацевтични агенти, използвани при случаи, придружени от детски бронхоспазъм, фармацевтът трябва да бъде изрично ангажиран с подбора на средства, комбинираната терапия, дозирането и цялостния режим на лечение. Медицинската сестра може да удостовери съответствието на лекарството, да окаже подкрепа на фармацевта и лекуващия лекар при обучението на семейството на пациента за прилагане на лекарствата, избягване на повторение и за други въпроси, обсъдени по-горе. Ако фармацевтът или медицинската сестра срещнат някакви притеснения или забележат нежелани събития или неуспешна терапия, те трябва незабавно да се консултират с мултидисциплинарния екип. Само при този тип подход за сътрудничество могат да  бъдат постигнати оптимални резултати. [Ниво V] 

Източник: Edwards LR, Borger J. Pediatric Bronchospasm. [Updated 2019 Sep 2]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2019 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK546685/


Препратки

1. Akinbami LJ, Moorman JE, Bailey C, Zahran HS, King M, Johnson CA, Liu X. Тенденции в разпространението на астмата, използването на здравни грижи и смъртността в Съединените щати, 2001-2010. Кратка информация за NCHS. 2012 май; (94): 1-8. [ PubMed ]   
2. Hill TD, Graham LM, Divgi V. Расови различия в детската астма: преглед на литературата. Curr Allergy Astma Rep. 2011 февруари; 11 (1): 85-90. [ PubMed ]   
3. Hasegawa K, Tsugawa Y, Brown DF, Mansbach JM, Camargo CA. Тенденции в хоспитализациите на бронхиолит в Съединените щати, 2000-2009. Педиатрия. 2013 юли; 132 (1): 28-36. [ PMC безплатна статия ] [ PubMed ]   
4. Ralston SL, Либертал AS, Meissner HC, Alverson BK, Балей JE, Gadomski AM, Johnson DW, Лека MJ, Maraqa NF, Mendonca EA, Phelan KJ, Зорк JJ, Stanko- Lopp D, Brown MA, Нейтънсън I, Rosenblum E, Sayles S, Hernandez- Cancio S., Американска академия по педиатрия. Ръководство за клиничната практика: диагностика, управление и профилактика на бронхиолит. Педиатрия. 2014 ноември; 134 (5 ): e 1474-502. [ PubMed ]   
5. Lieberman P, Camargo CA, Bohlke K, Jick H, Miller RL, Sheikh A, Simons FE. Епидемиология на анафилаксията: констатации на Американския колеж по алергия, астма и имунология на епидемиологията на анафилаксията. Ан. Алергична астма имунол. 97 ноември; 97 (5): 596-602. [ PubMed ]   
6. Wood RA, Camargo CA, Lieberman P, Sampson HA, Schwartz LB, Zitt M, Collins C, Tringale M, Wilkinson M, Boyle J, Simons FE. Анафилаксия в Америка: разпространението и характеристиките на анафилаксията в Съединените щати. J. Allergy Clin. Immunol. 2014 февруари; 133 (2): 461-7. [ PubMed ]   
7. Michelson KA, Monuteaux MC, Neuman MI. Вариация и тенденции в грижите за анафилаксия в детските болници на САЩ. Акад. Emerg Med. 2016 май; 23 (5): 623-7. [ PubMed ]    
8. Sampson HA, Muñoz-Furlong A, Campbell RL, Adkinson NF, Bock SA, Branum A, Brown SG, Camargo CA, Cydulka R, Galli SJ, Gidudu J, Gruchalla RS, Harlor AD, Hepner DL, Lewis LM, Lieberman PL, Metcalfe DD, O'Connor R, Muraro A, Rudman A, Schmitt C, Scherrer D, Simons FE, Thomas S, Wood JP, Decker WW. Втори симпозиум за определяне и управление на анафилаксията: обобщен доклад - Втори симпозиум на Националния институт по алергия и инфекциозни заболявания / хранителна алергия и анафилаксия. J. Allergy Clin. Immunol. Февруари 2006 г., 117 (2): 391-7. [ PubMed ]   
9. Ровин Дж. Д., Роджърс БМ. Педиатрична аспирация на чуждо тяло. Pediatr Rev. 2000 Mar; 21 (3): 86-90. [ PubMed ]   
10. Nievas IF, Anand KJ. Тежко остро изостряне на астма при деца: поетапен подход за ескалиране на терапията в педиатричното отделение за интензивно лечение. J Pediatr Pharmacol Ther . 2013 април; 18 (2): 88-104. [ PMC безплатна статия ] [ PubMed ]    
11. Carroll CL, Sala KA. Астматик при педиатричен статус. Crit Care Clin. 2013 април; 29 (2): 153-66. [ PubMed ]   
12. Sarnaik AP, Daphtary KM, Meert KL, Lieh -Lai MW, Heidemann SM. Вентилация с контролирана налягане при деца с тежък астматичен статус. Pediatr Crit Care Med. 2004 март; 5 (2): 133-8. [ PubMed ]    
13. Mondoñedo JR, McNeil JS, Amin SD, Herrmann J, Simon BA, Kaczka DW. Летливи анестетици и лечение на тежък бронхоспазъм: концепция за целенасочено раждане. Откриване на наркотици днес Dis модели. 2015 пролет; 15: 43 -50. [ PMC безплатна статия ] [ PubMed ]   
14. Гадомски А.М., Скрибани MB. Бронходилататори за бронхиолит. Cochrane Database Syst Rev. 2014, юни 17; (6): CD001266. [ PubMed ]   
15. Levin DL, Garg A, Hall LJ, Slogic S, Jarvis JD, Leiter JC. Проспективно рандомизирано контролирано заслепено проучване на три бронходилататора при кърмачета с бронхиолитичен вирус на респираторен вирус на механична вентилация. Pediatr Crit Care Med. 2008 ноември; 9 (6): 598-604. [ PubMed ]    
16. Simons FE, Roberts JR, Gu X, Simons KJ. Абсорбция на епинефрин при деца с анамнеза за анамнеза. J. Allergy Clin. Immunol. 1998 януари; 101 (1 Pt 1): 33-7. [ PubMed ]   
17. Campbell RL, Bellolio MF, Knutson BD, Bellamkonda VR, Fedko MG, Nestler DM, Hess EP. Епинефрин при анафилаксия: по-висок риск от сърдечно-съдови усложнения и предозиране след прилагане на интравенозен болус епинефрин в сравнение с интрамускулен епинефрин. J Allergy Clin Имунол практика . 2015 януари-февруари; 3 (1): 76-80. [ PubMed ]   
18. Carroll KN, Wu P, Gebretsadik T, Griffin MR, Dupont WD, Mitchel EF, Hartert TV. Тежко зависимата връзка на детския бронхиолит от риска и заболеваемостта от астма в ранна детска възраст. J. Allergy Clin. Immunol. 2009 май; 123 (5): 1055-61, 1061.e1. [ PMC безплатна статия ] [ PubMed ]   
19. Castro-Rodríguez JA, Holberg CJ, Wright AL, Martinez FD. Клиничен индекс за определяне на риска от астма при малки деца с повтарящи се хрипове. Am. Й. Респир. Crit. Грижа Мед. 2000 окт; 162 (4 Pt 1): 1403-6. [ PubMed ]   
20. Leonardi NA, Spycher BD, Strippoli MP, Frey U, Silverman M, Kuehni CE. Валидиране на прогнозния индекс на астмата и сравнение с по-прости правила за клинично прогнозиране. J. Allergy Clin. Immunol. 2011 юни; 127 (6): 1466- 72.e 6. [ PubMed ]   
21. Раздел за кърменето. Кърмене и употреба на човешко мляко. Педиатрия. 2012 март; 129 (3 ): e 827-41. [ PubMed ]   
22. Ip S, Chung M, Raman G, Chew P, Magula N, DeVine D, Trikalinos T, Lau J. Резултати от кърменето и здравето на майката и бебетата в развитите страни. Технологична оценка на Evid Rep (Пълно представяне) 2007 април; (153): 1-186. [ PMC безплатна статия ] [ PubMed ]   

StatPearls Publishing LLC. 

 

ID на полицата: NBK546685PMID : 31536291 

Още по темата

  • Използване на инхалатор при хрема, кашлица и задух

    Симптоми на състояния, при които може да се използва инхалатор, са хрема и кашлица, спадане на гласа, хрипове и свиркащо дишане, учестено дишане и...

  • Кога детето не диша добре?

    Как точно дишаме, кога не използваме пълния потенциал на белите дробове и кръвоносните съдове и защо притокът на кислород е затруднен при заболявания на дихателната...

  • Кашлица при децата

    Кашлицата при децата е основен симптом при много заболявания. Затова е важно посещението на детето с кашлица при педиатър или детски пулмолог. Кашлицата може да е...

  • Таблица - от хрема до пневмония

    Симптоми, за които да следите + какво да направите, когато видите, че детето има хрема, кашлица, температура, общо неразположение. Ако навреме откриете някои симптоми,...

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook