Кога наистина се налага антибиотик? Защо с антибиотика шега не бива. Защо в някои случаи антибиотиците не действат?

Антибиотиците са създадени да убиват патогенните бактерии, причиняващи инфекции като например скарлатина, отит, синузит, бронхит, пневмония, колит, цистит и др. Но антибиотиците не лекуват всички болести, защото не всички болести се причиняват от бактерии. Някои често срещани заболявания при децата като например сезонната настинка и грипът се причиняват от вируси. 

Много хора не правят разлика между заболявания, причинени от вируси и заболявания, причинени от бактерии. Затова те се опитват да лекуват или самолекуват себе си или детето с антибиотици, когато това не е необходимо. Това не само разрушава техния микробиом – съвкупността от бактерии в нашето тяло, известен още като чревна микрофлора), но и помага на лошите бактерии да опознаят своя враг – антибиотик и да се научат да се защитават от него. Така може да се стигне до неефективност на антибиотиците, когато наистина имаме нужда от тях. Поради факта, че това е малко известно за много хора в Европа и по света, европейски и световни организации обединяват усилията си да информират обществото по темите за разумната употреба на антибиотици. 

18 ноември – Европейски ден на антибиотиците
18-24 ноември – Световна седмица на осведомеността относно антибиотиците 

До кога да чакаме преди да започнем лечение с антибиотик?

Много родители се безпокоят, че детето им се влошава и трябва да вземат незабавни мерки. В такива ситуации те сами се обръщат към лекаря с молба да предпише антибиотик или успяват да се сдобият с такъв. Понякога смятат, че щом е излекувал детето на приятели, ще излекува и тяхното. Това не е така. За да се прецени дали има бактериална инфекция, болното дете трябва да бъде наблюдавано денонощно от родителите и при признаци на усложнение, да бъде преглеждано от лекар.

1. Бактериална инфекция може да има в резултат на неизлекувана вирусна инфекция.
2. Някои заболявания са причинени от патогенни бактерии, а не от вируси и именно тогава се налага лечение с антибиотик. 

Лекарят е този, който би следвало да направи правилната преценка дали антибиотик е наистина необходим. При съмнение на усложнение, той може да ви насочи към изследване на CRP – C-реактивният протеин (CRP) се синтезира от черния дроб, когато има възпаление. Изследването може да даде информация за остротата на възпалителната реакция, от която да се прецени дали се налага прием на антибиотик. При някои бактериални инфекции, каквато е скарлатината, той може да ви насочи към изследване на гърлен секрет, който да провери за наличие на бактерията на скарлатината.

Важно е да не се предписва антибиотик, за да се презастраховаме. За съжаление този принцип не винаги се спазва както у нас, така и по света.

Задействането на имунната система срещу вирусите през зимния сезон отнема време, в което можете да следвате предписаното неантибиотично лечение и да следите състоянието на детето. Ако забележите влошаване, обръщайте се към лекаря незабавно – колкото по-малко е детето, толкова по-бързо настъпват усложненията.

Време за възстановяване* при децата

Полезна информация:

Вирусни инфекции
Бактериални инфекции
Имунитет
Таблица от хрема до пневмония
Причини за повишаване на температурата
Грип: Как да намалим риска от заболяване?

Важни послания:

Препратки  
[1] Bell BG, Schellevis F, Stobberingh E, Goossens H, Pringle M. A systematic review and meta-analysis of the effects of antibiotic consumption on antibiotic resistance. BMC Infect Dis 2014;14:13. [отваряне на препратката]
[2] Chung A, Perera R, Brueggemann AB, Elamin AE, Harnden A, Mayon-White R, et al. Effect of antibiotic prescribing on antibiotic resistance in individual children in primary care: prospective cohort study. BMJ 335(7617):429. [отваряне на препратката] 
[3] Donnan PT, Wei L, Steinke DT, et al. Presence of bacteriuria caused by trimethoprim resistant bacteria in patients prescribed antibiotics: multilevel model with practice and individual patient data. BMJ 2004;328(7451):1297-301. [отваряне на препратката] 
[4] London N, Nijsten R, Mertens P, van den Bogaard A, Stobberingh E. Effect of antibiotic therapy on the antibiotic resistance of faecal Escherichia coli in patients attending general practitioners. J Antimicrob Chemother 1994;34(2):239-46. [препратка]
[5] Malhotra-Kumar S, Lammens C, Coenen S, Van Herck K, Goossens H. Effect of azithromycin and clarithromycin therapy on pharyngeal carriage of macrolide-resistant streptococci in healthy volunteers: a randomised, double-blind, placebo-controlled study. Lancet 2007;369(9560):482-90. [отваряне на препратката]
[6] Nasrin D, Collignon PJ, Roberts L, Wilson EJ, Pilotto LS, Douglas RM. Effect of β lactam antibiotic use in children on pneumococcal resistance to penicillin: prospective cohort study. BMJ 2002; 324(7328):28-30. [отваряне на препратката]. 
[7] Daneman N, McGeer A, Green K, Low DE; for the Toronto Invasive Bacterial Diseases Network. Macrolide resistance in bacteremic pneumococcal disease: implications for patient management. Clin Infect Dis 2006;43(4):432-8. [отваряне на препратката] 
[8] Grigoryan L, Burgerhof JG, Haaijer-Ruskamp FM, et al. Is self-medication with antibiotics in Europe driven by prescribed use? J Antimicrob Chemother 2007;59(1):152-6. [отваряне на препратката] 

[9] Arroll B, Kenealy T. Antibiotics for the common cold and acute purulent rhinitis. Cochrane Database Systematic Reviews 2013 Jun 4;6:CD000247. [отваряне на препратката] 
[10] Arroll B, Kenealy T, Falloon K. Are antibiotics indicated as an initial treatment for patients with acute upper respiratory tract infections? A review. NZ Med J 2008;121(1284):64-70. [препратка] 
[11] Heikkinen T, Järvinen A. The common cold. Lancet 2003;361(9351):51-9. [отваряне на препратката] 
[12] Mäkelä MJ, Puhakka T, Ruuskanen O, et al. Viruses and bacteria in the etiology of the common cold. J Clin Microbiol 1998;36(2):539-42. [отваряне на препратката]
[13] Keeney KM, Yurist-Doutch S, Arrieta MC, Finlay BB. Effects of antibiotics on human microbiota and subsequent disease. Annu Rev Microbiol 2014 Jun 2. [електронна публикация преди печат] 
[14] Shehab N, Patel PR, Srinivasan A, Budnitz DS. Emergency department visits for antibiotic-associated adverse events. Clin Infect Dis 2008;47(6):735-43. [отваряне на препратката] 
[15] Smith SM, Fahey T, Smucny J, Becker LA. Antibiotics for acute bronchitis. Cochrane Database of Systematic Reviews 2014, Issue 3. Art. No.: CD000245. [препратка]
[16] Coker TR, Chan LS, Newberry SJ, et al. Diagnosis, microbial epidemiology, and antibiotic treatment of acute otitis media in children: a systematic review. JAMA 2010;304(19):2161-9. [отваряне на препратката] 
[17] Spinks A, Glasziou P, Del Mar CB. Antibiotics for sore throat. Cochrane Database Systematic Reviews 2013 Nov 5;11:CD000023. [препратка] 
[18] Young J, De Sutter A, Merenstein D, et al. Antibiotics for adults with clinically diagnosed acute rhinosinusitis: a meta-analysis of individual patient data. Lancet 2008;371(9616):908-14. [отваряне на препратката] 
[19] Van Vugt SF, Butler CC, Hood K, et al. Predicting benign course and prolonged illness in lower respiratory tract infections: a 13 European country study. Fam Pract 2012;29(2):131-8. [отваряне на препратката]
*Таблица: за таблицата са използвани данни от статии на Дневникът на мама и татко и  https://www.wbur.org/commonhealth/2014/01/17/fridge-post-how-long-kids-bugs-last

Снимка: https://antibiotic.ecdc.europa.eu/bg/kampanii-v-evropa