Грипът (Grippe, Influenza) е остро инфекциозно заболяване, често протичащо под форма на епидемии, обикновенно през есенно-зимния сезон. Причинители на грипа са множество вируси (тип А, В, С). Особена тревожност в последните години предизвикаха новопоявилите се подтипове А Н1N1 – „свински” грип и A H5N1– „птичи” грип. Има и инфекции, които протичат по сходен начин с грипните, но се причиняват от други вируси (миксовирус, аденовирус, риновирус и т.н.). Това са т.нар. грипоподобни синдроми.

Заразяването става по въздушно-капков път. Голям брой от хората, влезли в контакт с болен, също се разболяват. Трябва да се има предвид, че вирусите имат относително висока устойчивост в околната среда. При кихане и кашляне, чрез слюнката, те могат да попаднат върху предмети от околната среда, където да останат жизнеспособни до няколко часа. Когато докоснем заразена повърхност, можем неволно да пренесем причинителя до лигавицата на устата, носа или окото и по този начин да му дадем възможност да навлезе в организма и да се размножи. Времето от навлизането му в организма до изявата на клиничната картина се нарича инкубационен период. При грипа той е относително кратък – обикновено не повече от 3-4 дни. Повече за това как се заразяваме от грип – тук.

Как да намалим риска от заболяване?

1. Спазване на прости хигиенни правила – Най-общото правило е да не допуснем вирусите да осъществят контакт с лигавицата – на носа, очите, устата.

Минусовите температури не плашат грипните вируси, но температура над 56°C ги унищожава. Те бързо загиват при директна слънчева светлина, от повечето дезинфектанти и детергенти. Добрата хигиена и честото миене на ръцете, значително намалява риска от заразяване.
 

Няколко прости правила са:

• Избягване на затворени пространства, където се събират много хора – На такива места има и потенциални вирусоносители, както и всички възможности за лесно предаване на вируса от човек на човек. Такива места са МОЛ-ове, детски центрове на закрито и др. Това обаче е трудно – както в обществения транспорт и офиса, така и в детските ясли и градини. Поликлиниката и лекарският кабинет също трудно се избягват по време на епидемия.
• Често проветряване на помещенията, където престояват повече хора;
• Избягване на разтъркването на очите, пипането в носа и храненето с неизмити ръце;
• Носене на маска – може да се носи както от болния, така и от здравия. Тя възпрепятства разпространението на вируси в помещението, ако я носи болният човек. Трябва да се има предвид, че за да е ефикасна, маската трябва да се сменя на всеки 2 часа. В противен случай овлажняването от издишания въздух я прави пропусклива.
• Добра хигиена на помещенията – Честото миене на повърхностите (включително електрически ключове, телефонни апарати, парапети на стълби), облъчването с ултравиолетова светлина са добри санитарни мерки. Разредената белина убива вируса, като осигурява и дълготраен дезинфекционен ефект, но тя дразни дихателните пътища (дори и след като изсъхне) и не е подходяща за помещения, които обитава болният, особено децата. Същото се отнася и за повечето миещи препарати. Подходящи са меките детергенти без миризма или био-почистващи препарати; дезинфектанти на растителна основа, като например чаено дърво, екстракт от семената на грейпфрут и др. Няколко капки от съответните масла или екстракти във водата за миене са достатъчни; обработка на повърхностите с разтвор на сребърна вода - има уреди, с които може да си произведете сребърна вода в домашни условия.

• Избягване на тютюневия дим  – Тютюневият дим нарушава защитните функции на дихателната система и така тя става по-лесен вход за всякакъв вид инфекции;
• Избягване на преохлаждане или изсушаване на лигавиците – Преохлаждането или изсушаването на лигавиците в резултат на претопляне (от прекалено топлия въздух и липсата на овлажняване) също ги правят по-уязвими и по-лесен вход за инфекциозните причинители.

Предприемане на специфични противовирусни мерки

• Поставяне на противогрипни ваксини и профилактичен прием на противовирусни препарати – Възможните странични ефекти ограничават този тип мерки само до потенциално рисковите групи (хора с тежки хронични заболявания, хора изложени на висок риск, поради професията си – напр. лекари).
• Противогрипна профилактика с помощта на хомеопатични средства – Тази профилактика е с добра ефикасност, абсолютна безвредност и приложимост при всички пациенти, независимо от възрастта и общото им здравословно състояние.

• Прилагане на неспецифични имуномодулатори, имуномодулатори, съобразени с възрастта на пациента – Такива са черен бъз, клеева тинктура, коластра, вит. С и др. При наличие на автоимунно заболяване, имуностимулаторите са противопоказни.

За съжаление, дори и да бъдат взети всички профилактични мерки, пак съществува риск, макар и по-малък, от разгръщане на вирусното заболяване. Веднъж разгърнал се, грипът задължително изисква консултация с лекар. Той ще прецени как е най-удачно да протече лечението.
 

Хранене и имунитет

Ако не се храним правилно, нашите имунни клетки също не се хранят правилно. Ако не получаваме чрез храната нужната енергия и градивни вещества, нашите имунни клетки също не я получават. Затова поддържането на питателен режим на хранене е важна част от силния имунитет и преболедуването без усложнения. Повече по темата четете в раздел Имунитет.