Имунен отговор срещу патогена - готови ли сме да помагаме?

При вирусни инфекции – настинка или грип, нашият организъм има различни потребности в различните етапи на имунния отговор. Какви са те и как да помогнете на имунната система да си свърши работата като следвате определен режим на хранене? Вижте в статията и инфографиката.

Внимание! Описаната схема на хранене е приложима само при лица без хронични заболявания (алергии, диабет, автоимунни заболявания, имунен дефицит и др). Храните и количествата трябва да бъдат съобразени с възрастта!

Имунитетът е способността на организма да ни защити от болестотворни микроорганизми. Част от имунитета ни е вроден – имунните клетки на вродения имунитет (фагоцити) са създадени още преди раждането. Те са винаги нащрек и реагират еднакво срещу всички нашественици. Но имаме и придобит имунитет. Неговите клетки (В- и Т- лимфоцити или клетки) притежават способността да ни защитават след като се срещнат и опознаят своите врагове (вируси, бактерии). Познавайки ги, те реагират различно, наричано още специфично, срещу всеки от тях. С порастването на детето тези защитници срещат и опознават все повече врагове (болестотворен вирус или бактерия) – имунната система се развива. 

Имунните клетки са концентрирани в лимфната система или в места с повишен контакт с патогени – кожа и мукозен епител на гастроинтестиналния, дихателния и репродуктивния тракт. Освен клетки, в имунния отговор играят роля секретирани от имунните клетки вещества, които регулират силата на имунния отговор от разстояние – цитокини, хемокини, хемоатрактантни молекули или разпознават специфично патогена – антитела. Всички заедно съставляват нашата имунна система.

Това, което се случва по време на защитната реакция на имунната система срещу патоген, наричаме имунен отговор. Той зависи от силата на имунитета към момента на срещата, както и от самия причинител. Ние сме в непрекъснат контакт с вируси и бактерии, затова и имунната система постоянно е в готовност да реагира. Имунният отговор може да е силно ефективен и симптомите на възпаление бързо да отминат – например раната заздравява, хремата, гърлоболът, стомашното неразположение отминават за ден два. Но може и да ескалира, защото иска да се справи с по-хитри и упорити нашественици – появява се общо неразположение, температура, зачервяване, оток и т.н. (например при грип, остри респираторни заболявания/ОРЗ, ротавирусни инфекции и други инфекциозни заболявания - прочети.) 

Счита се, че една имунна реакция трябва да започне, да протече и да приключи правилно. Това може да се случи при наличието на достатъчно вода, чист въздух и енергия. Когато ежедневието на детето включва повече време навън с игра, закаляване и избягване на престой в задимени помещения, както и пълноценно хранене, неговото тяло е подготвено да стартира правилно имунния отговор. Организмът сам дава сигнали за своите нужди – в началото на имунния отговор липсва апетит, защото клетките имат достатъчно енергия, както и защото организмът концентрира всички усилия за справяне с патогена. Натоварването с храна в този момент означава отделяне на част от тази енергия за храносмилане.  

Първоначалните запаси от енергия обаче се изчерпват след началото на имунния отговор и в този момент храненето се превръща във важно условие да се справим с болестта. След като заразените клетки бъдат елиминирани от нашия организъм, остава още една важна задача. Информацията за този патоген трябва да бъде "записана" от паметовите клетки – затова храната трябва да осигури градивни вещества – белтъци, мазнини – за създаването на такива клетки.

Във всички етапи на заболяването, имунните клетки имат нужда от достатъчно енергия, за да си вършат работата. Храната е основният източник на енергия. Тя навлиза и се усвоява от клетките – клетъчен метаболизъм и чрез различни процеси им отдава енергията си или се използва за градивен материал на клетките. Клетките не могат да усвоят сложните вещества, от които е съставена - въглехидратите, белтъците, мазнините. Затова ензимите в стомаха и червата предварително я разграждат до по-прости вещества: 

• Въглехидратите – в прости захари
• Белтъците (=протеини) – в аминокиселини
• Мазнините – в глицерин и мастни киселини.

За метаболизма и връзката му с храненето, имунитета и боледуването, прочетете по-подробно.

Как да разберем, че имунната защита е активирана? 

Първите знаци, че тя работи, са вдигането на температурата и хремата. Възпалението е реакция на нашия организъм, затова е нужно да помогнем то да протече правилно. Това може да стане, когато разбираме какво се случва и какво е нужно във всеки един етап от заболяването.

В различните етапи от една вирусна инфекция, нашият организъм има различни потребности, според развитието на имунния отговор.

Състояние на детето: 

Загуба на апетит и интерес към игра и активност; уморяемост и слабост, възможна е леко повишена температура. В някои случаи може да се наблюдава повръщане, диария и втрисане.

Как работи имунната система:

Имунният отговор трябва да „стартира“ правилно като му се даде време и енергия да се развие. Основни действащи лица са клетките на вродения имунитет. Енергия се доставя чрез процеса гликолиза, за който са нужни въглехидрати. Енергията се използва за отделяне на вещества (възпалителни медиатори) и ензими.

Клетките на вродения имунитет разпознават заразените с вирус епителни клетки от лигавицата, покриваща дихателния тракт – нос, носоглътка, трахея, бял дроб или навлязла в междуклетъчното пространство бактерия. При контакт със заразената клетка, те се активират, при което складираните в тях вещества и ензими се отделят. Задачата на тези отделени вещества е да привлекат повече имунни клетки към мястото на инфекцията, а на ензимите и реактивните кислородни радикали (прочети) – директно да атакуват заразените клетки, за да ги разрушат и така да премахнат вируса. Процесът на отделяне на вещества и ензими от клетката изисква енергия, която се доставя чрез процеса гликолиза. При този процес клетките разграждат простите захари (получени от приема на въглехидрати) до лактат в цитоплазмата, а освободената енергия се използва за отделяне на вещества (възпалителни медиатори) и ензими.

Какво да правим:

Организмът има нужда от покой и най-вече от вода.

Водата помага за:

• Нормализиране на метаболизма, като се дава възможност за бързо прегрупиране на енергийните нужди в имунните клетки;
• Регулиране на топлообмена;
• Регулиране на разширяването на кръвоносните съдове и притока на кислород до органите;
• Очистване на организма от токсичните и отпадни продукти от унищожаването на заразените клетки.

В самото начало на инфекцията може да се разчита на енергийните запаси в организма, натрупани при биохимичното разграждане на белтъци, мазнини и въглехидрати, затова при загуба на апетит не е необходимо да се притесняваме, но абсолютно необходимо е приемане на вода.

Все пак, ако много се притеснявате за състоянието на детето, за подсилване можете да му предложите леко подсладена с мед вода или чай, а най-добре прясно изцеден сок (от портокали, ябълки, моркови+спанак), но само ако има желание.  

Помнете: Захарите в меда, както и захарите в прясно изцедените сокове се усвояват бързо от организма, понеже бързо се разграждат до простите захари – глюкоза и фруктоза. Простите захари пък са необходими за процеса гликолиза и за начално доставяне на енергия при активиране на вродения имунитет.  

Състояние на детето: 

Детето се чувства отпаднало, няма настроение, появава се обилен секрет в носа, температурата значително се повишава, все още може да няма апетит. При понижаване на температурата чрез изпотяване, детето изпитва и чувство за жажда.
 

Как работи имунната система:

Имунният отговор ескалира – на мястото започва възпаление. Вирусът бързо заразява нови и нови клетки. Колкото по-бързо бъдат премахнати, толкова по-бързо ще завърши възпалението и локално ще започне процес на възстановяване.

За да се случи това, броят на имунните клетки на мястото на възпалението и инфекцията постепенно се увеличава. Колкото повече клетки достигат до мястото, толкова повече клетки се активират и се отделят все повече вещества и разтворими молекули. По-подробно:

• отделят се голямо количество реактивни кислородни радикали, които масивно разрушават вирус-инфектираната клетка;
• отделят се вещества, които чрез кръвта достигат да тъканите и ги уведомяват за евентуална опасност и да бъдат нащрек, ако инфекцията се разпространи;
• отделят се вещества, които подготвят клетките на придобития имунитет да се включат на по-късен етап от инфекцията;
• отделят се пирогенни вещества, които предизвикват повишаване на температурата;
• синтезират се наново вещества и молекули, които са частично или напълно изчерпани и секретирани от имунните клетки – до един момент клетките отделят вещества натрупани в тях – те са предварително подготвени, но при по- продължителни сигнали за наличие на патоген, те започват да синтезират наново тези складирани продукти – ензими, възпалителни медиатори. Процесът изисква повече енергия.
• започва паралелен процес на фагоцитоза – клетките на вродения имунитет изяждат заразените клетки.

Какво да правим:

Нарастват значително нуждите от енергия и хранителни вещества. Необходима е питателна храна.

Имунните клетки имат уникален механизъм за превключване на метаболизма. Те преминават от процеса на гликолиза, при който се образува лактат, към нов биохимичен път, наречен цикъл на Кребс (вижте в статията за метаболизма). При него се освобождава максимално количество енергия, която задоволява нуждите на трикратно повишения метаболизъм на клетките на вродения имунитет. Имунните клетки произвеждат по-голямо количество и по-голямо разнообразие от възпалителни фактори и ензими на този етап, както и започват да извършват процеса фагоцитоза. Освен от енергия (която идва от цикъла на Кребс), имунните клетки започват да се нуждаят и от повече градивни елементи, както и от витамини, за да се произведат всички тези вещества, възпалителни медиатори и ензими. Ето защо на 24-48-ия час е необходимо детето да започне да приема не само вода и чай, но и питателна храна и витамини.

Подходяща храна:

Задължително остава приемането на вода. В хранителния режим трябва да се включват течни, полу-течни и меки храни, които

• ще се преработят лесно и бързо т.е. са лесно-смилаеми;
• бързо ще се усвоят от червата без да променят чревната флора;
• бързо ще подхранят имунните клетки, нуждаещи се едновременно от енергия и от нови градивни елементи – аминокиселини, прости захари и мастни киселини.

Течните и полу-течните храни се усвояват по-бързо и лесно и доставят навреме така нужната енергия и хранителни вещества.

Най подходящи за периода са топли супи и бульони (зеленчукови и месни, рибни), прясно изцедени сокове от зеленцуци (спанак, моркови) и плодове (повече цитрусови), пюрета и пасирани храни от прясно сварени зеленчуци, ориз, картофи, тиква и пасирани или настъргани ябълки, банани, папая. Приемът на протеини е важен, затова консумацията на сварени яйца (кокоши, пъдпъдъчи) под формата на пюре е желателно.

Много важно условие при все още намаления апетит на децата през този период е храната да се приема по-често на точно определени интервали от време, макар и в неголямо количество. Например, през 2-рия ден режимът на хранене може да е на всеки 2 часа, като постепенно интервалите на хранене и количеството храна сe увеличава до 4 часа в зависимост от апетита на детето.

Съдържащите се микроелементи (калций, калий, желязо, натрий, селен, магнезий) и витамини в плодовете и зеленцуците подпомагат производството на нови възпалителни фактори и ензими от имунните клетки, както и поддържат цялостния метаболизъм на организма.

Обърнете внимание:
Някои храни са по-лесно и бързо усвоими от други. Така например в меда и плодовете има лесно-разградими прости захари (захарите са въглехидрати), затова те са предпочитани при хранене на болния. 

Важни хранителни вещества на този етап от инфекцията

Витамин С: 

• антиоксидант и защитава тъканите от секретираните от клетките на вродения имунитет кислородни радикали (кислородните радикали унищожават не само заразените клетки, но и всички останали);
• стимулира образуването на левкоцити – поддържа имунната система да няма имунен дефицит;
• стимулира придвиждането на неутрофилите и макрофагите до мястото на инфекция;
• стимулира фагоцитозата (изяждането на заразените клетки от клетките на нашия придобит имунитет).

Счита се, че тези негови активности са причина той да предотвратява развитието на пневмония*

Витамин А:

• възстановява стуктурата на мукозния епител при увреждането му в резултат от инфекцията;
• стимулира клетките на вродения имунитет;
• контролира производството на възпалителни медиатори.

Внимание: Не приемайте допълнително витамин А под формата на хранителна добавка. Установено е, че при инфекция на долните дихателни пътища, например пневмония, допълнителен прием на витамин А може да усложни състоянието – виж.**

Витамините от група В: В12, В6, В1

• необходими за образуването на възпалителни медиатори;
• необходими за синтеза на нуклеинови киселини и метаболизма на аминокиселините.

Антибактериални пептиди

Ако детето има апетит, може на този етап от инфекцията да засилите имунитета чрез приемането на храни, които съдържат вещества с анти-бактериални свойства (т.е. естествени антибиотици). Тези вещества се наричат антибактериални пептиди. Храни, които съдържат такива вещества са тиква, моркови, боровинки, чесън, пресен лук и праз. Приемът на чесън, лук и праз е доста труден, особено при по-малките, но може те да се прибавят към полу-течната храна стрити в малки количества. Боровинките могат да се приемат от по-големите деца и в сушено състояние, подобно стафидите.

Приемът на Омега 3 (рибено масло, екстракти от семена) под формата на добавка не е необходим, защото неговите антивъзпалителни ефекти не са необходими на този етап. 

Детето се чувства по-добре, температурата намалява, възможно е лимфните възли на мястото на възпалението да се подуят, апетитът се възвръща, чуството за жажда се увеличава.

Как работи имунната система:

Процесът на възпаление в мястото на инфекцията затихва. Клетките на вродения имунитет "предават щафетата" на клетките на придобития имунитет, които трябва да спрат разпространението на вируса.

Клетките на вродения имунитет, които са свършили своята работа, се подлагат на програмирана клетъчна смърт, наречена апоптоза. Клетките на придобития имунитет – лимфоцитите – трябва да подсигурят вирусът да не навлезе в кръвта и да не оцелеят заразени с него клетки. Първоначално те се делят интензивно (увеличават броя си), затова около мястото на възпаление или инфекция се подуват лимфните възли. Целта е да има по-голям брой „бойци“ със специфични умения. Б-лимфоцитите започват да синтезират антитела, специфични срещу вируса или бактерията. Антителата циркулират в кръвта, така че да уловят и елиминират вируса, ако попадне там. Т-лимфоцитите пък отделят вещества, наречени перфорини, който буквално перфорират вирус-заразената клетка, или отделят възпалителни медиатори, наречени интерферони, които потискат размножаването на вируса в заразената клетка. Част от клетките на придобития имунитет запомнят нашественика (вирус или бактерия). Постепенно, до 7-ия ден, благодарение на придобития имунитет, състоянието на болния се нормализира и с отстраняване на вируса и вирус-заразените клетки остават все по-малко активирани негови клетки (лимфоцити). Имунният отговор постепенно затихва.    

Какво да правим:

Клетките на придобития имунитет имат нужда от хранителни вещества за произвоство на енергия още в самото начало. Задължително е контролирано пълноценно хранене.

Лимфоцитите са бързо-делящи се клетки. За разлика от клетките на вродения имунитет, те още от самото начало имат нужда от хранителни вещества и енергия. (При тях е важно енергията да се доставя от цикъла на Кребс и ограничаването на достъпа на енергия чрез насочване на метаболизма им към гликолиза намалява тяхната ефективност и дори може да активира нетипичен механизъм на клетъчна смърт. ) Тези клетки, които са изпълнили заданието си, умират, при което макрофагите (клетки на вродения имунитет) започват да изяждат умиращите клетки (фагоцитоза) – така тъканите се обновяват и не се дава възможност възпалението да стане хронично. Това е важен механизъм за контрол на имунния отговор. 

Подходяща храна:

Ако детето все още няма апетит, може да се продължи с режима на течни и полутечни храни. Задължително е спазването на режим на хранене, за да се попълват равномерно и регулярно нуждите от енергия и хранителни вещества. Приемът на вода трябва също да е регулярен, защото на този етап се отстраняват доста токсини, клетъчни остатъци и други ненужни вещества, а водата изчиства тялото от тях.  На този етап могат се включат вече и по-твърди храни – млечни продукти като нискомаслено сирене, риба и нетлъсто месо, приготвени на скара или варени, разнообразни зеленчукови и плодови салати.       

Витамини, нужни за работата на придобития имунитет:

Витамин Д3:

• В активната си форма витамин Д3 всъщност е стероиден хормон, които директно повлиява генетичната експресия в лимфоцитите
• Той е силен регулатор на придобития имунитет - потиска някои от негативните функции на Т лимфоцитите и не дава възможност имунния отговор да хронифицира
• Регулира обмяната в костната тъкан и функцията на клетките в костния мозък

Витамин Е:

• Антиоксидант, пречи реактивните кислородни радикали да увредят нормални клетки;
• Пречи на окислението на ненаситени мастни киселини (не се увреждат клетъчните мембрани ) и възстановява клетъчните мембрани
• Директно усилва придобития имунитет чрез повишаване на продукцията на антитела и чрез стимулиране на деленето на лимфоцитите.

Обърнете внимание:

При пълноценно хранене, целта е да се предлагат достатъчно, но не излишно количество въглехидрати и мазнини. Излишъкът от тези вещества затормозява клетката, кара я да се „замисля“ как да ги складира, когато не ги използва, а това "краде" от енергията, необходима на организма за справяне със заболяването.

При инфекция, не само имунните клетки се нуждаят от енергия, но и засегнатите вътрешни органи, затова нуждата от витамини и минерали нараства – най вече от витамин С, А, В, калций, желязо и натрий. Въпреки че допълнителният прием (под формата на хранителни добавки) на тези витамини и минерали може да подпомогне оздравяването, по-добрата форма за усвояването им от организма е чрез питателно хранене. Така се подобрява и състоянието на микрофлората в червата, която е особено уязвима при прием на антибиотици.

* Hemilä H, Louhiala P. Vitamin C for preventing and treating pneumonia. Cochrane Database Syst Rev. 2013;8:CD005532.  (PubMed)).

** Semba RD. Vitamin A. In: Hughes DA, Darlington LG, Bendich A, eds. Diet and Human Immune Function. Totowa, New Jersey: Humana Press Inc.; 2004:105-131.; Stephensen CB, Franchi LM, Hernandez H, Campos M, Gilman RH, Alvarez JO. Adverse effects of high-dose vitamin A supplements in children hospitalized with pneumonia. Pediatrics. 1998;101(5):E3.  (PubMed); Potential interventions for the prevention of childhood pneumonia in developing countries: a meta-analysis of data from field trials to assess the impact of vitamin A supplementation on pneumonia morbidity and mortality. The Vitamin A and Pneumonia Working Group. Bull World Health Organ. 1995;73(5):609-619.  (PubMed)

*** Wu D, Meydani SN. Age-associated changes in immune function: impact of vitamin E intervention and the underlying mechanisms. Endocr Metab Immune Disord Drug Targets. 2014;14(4):283-289.  (PubMed)Harman D, Miller RA. Effect of vitamin E on the immune response to influenza virus vaccine and the incidence of infectious disease in man. Age. 1986;9:21-23.