Белтъчини
Белтъчините (протеините) имат особено голямо значение за растящия детски организъм. Те имат висока биологична стойност, която идва от аминокиселинния им състав и степента им на усвояемост.
Животинските протеини (месо, риба, мляко, яйца) са висококачествени и пълноценни, те съдържат всички незаменими (незаменими означава, че организмът не може да ги произвежда и следва да се набавят чрез храната, бел. ред.) аминокиселини. Осем аминокиселини се смятат за незаменими при възрастните хора, а в детската възраст може се добавят още две – аргинин и таурин.
Повечето растителни храни имат недостатъчно съдържание на една или повече незаменими (есенциални) аминокиселини. В зърнените храни и техните производни това е лизинът, в царевицата – триптофан, в картофи и варива – метионин и цистеин. Ако се комбинират правилно обаче, растителните храни също биха осигурили балансираност на аминокиселините. Например макарони със сирене; ядки плюс бобови (боб, леща, соя), плюс зърнени храни: боб с хляб, грах с ориз или леща с ориз.
В храненето на децата е желателно да преобладават животинските белтъци.
Продължителният дефицит на белтъчини в храната води до забавяне на растежа и развитието в ранната детска възраст, намалява интензивността на основната обмяна, отслабват имунозащитните механизми, намаляват серумните белтъци.
Недостигът на белтъчини влошава усвояването и на другите основните хранителни вещества, на витамините и минералите, и се задълбочават недоимъчните състояния.
Децата са особено чувствителни и на прехранването с белтъци, особено от животински произход. Това затруднява храносмилането им, усилва гнилостните процеси в червата, води до натрупване на пурини и крайни продукти от азотния метаболизъм, натоварва черния дроб и бъбреците.
Препоръчителния хранителен прием на пълноценен белтък за ранната детска възраст е:
за възрастта 6-12 мес.:
1,5 г/кг телесна маса или 12-13 г на ден,
за възрастта 1-3 г.:
1,1 г/кг телесна маса или 13,5-14,5 г на ден.
Белтъчините трябва да представляват 10-15% от общата енергийна стойност на храната.
Още от д-р Мария Русинова