Въглехидрати
Въглехидратите са източник на енергия за основните жизнени процеси и мускулната дейност. Те поддържат кръвно-захарното ниво и служат за синтез на гликоген. Освен това те имат и структурни функции – участват в синтезата на амино- и нуклеинови киселини, гликопротеини.
Въглехидратите имат и специфични биологични функции – под формата на хетерополизахариди в кръвта, те определят специфичността на кръвните групи, лактозата в майчиното мляко, регуилират чревната флора, синтеза на хиалуронова киселина (участва в изграждането на съединителната тъкан, кожата и др., има бактериостатичен ефект – не позволява преминаването на бактерии през клетъчната мембрана).
Препоръчителен хранителен прием:
Въглехидратите трябва да доставят 45-60% от общата енергия за деня в ранната детска възраст.
за възрастта 1-1,5 г.:
380-520 ккал, или 95-130 г въглехидрати
за възрастта 1,5-3 г.:
550-860 ккал, или 135-215 г въглехидрати
Въпреки, че могат да се синтезират от белтъчини и мазнини, недостатъчният прием на въглехидрати може да причини нарушения в метаболизма, повишено окисляване на липидите, с последваща кетогенеза и натрупване на кетонови тела в организма. Както бе споменато, детският организъм има ограничени възможности да използва мастните киселини за синтезиране на въглехидрати, затова децата са склонни към ацидоза, ако не приемат достатъчно въглехидрати с храната.
Излишъкът от въглехидрати от своя страна засилва липогенезата, увеличава отлагането на мазнини в депата и води до затлъстяване, а излишното тегло, пренесено в по-късните им години ги подлага на риск от високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, диабет. Прехранването с въглехидрати в детската възраст води и до намаляване на имунитета.
Много важно е и какъв е видът на въглехидратите в храната на малките. Простите въглехидрати, от които е съставена захарта, глюкозата, рафинираните брашна и нишестето трябва да се избягват, като те не бива да носят повече от 10% от общия енергиен прием с храната. Добри източници на сложни въглехидрати са пълнозърнестият хляб и тестени изделия, картофите, варивата, кафявият ориз, плодовете и някои зеленчуци. В плодовете и пълнозърнестите изделия има и прости въглехидрати, но те са съчетани с витамини, минерални соли и баластни вещества, което ги прави пълноценна храна.