Повишената температура е защитна реакция на организма, която алармира за "нападение" от болестотворни микроорганизми (вируси, бактерии) или за вече задействана защитна реакция. Тя е знак, че организмът е "нападнат" и се бори срещу инфекция, т.е., че имунитетът е активиран. 

Самото "нападение" наричаме инфекция, а задействането на вродения имунитет срещу "нападателите" наричаме възпаление. За сигурна победа трябва да се активира и втория защитен щит – придобитият имунитет. Нужно му е малко време и докато то тече, патогените биват омаломощени от повишената температура. Тя ги спира, докато клетките на придобития имунитет се задействат и идентифицират "нападателя", а с това, да стане ясно как той да бъде победен.

Механизмите, свързани с това състояние са еднакви при вирусните, бактериалните, гъбичните инфекции и при имуно-медиираните процеси.

Как температурата се повишава?

Температурата в нашето тяло обичайно е 36,5-37° С. Тя се поддържа от нервната система. Тоест, за да се повиши, се подава сигнал до командния център. Командният център се намира в хипоталамуса. Сигнал се подава, когато външни дразнители (вкл. вируси и бактерии) правят опит да прескочат кожата (при нараняване) или лигавицата (на носа, устата, червата и др.) и тя се защитава (има инфекция и/или възпаление). Kлетките на вродения имунитет или увредени клетки (при нараняване) произвеждат вещества, наречени „вътрешни пирогени”. Тези пирогени са отговорни за подаването на сигнал за случващото се до командния център. От центъра "издават заповед" температурата на тялото да се повиши. Пак от там, изпращат сигнали и до мускулните клетки и клетките на мастната тъкан – да се адаптират към повишената температура. Така всички се мобилизират за битката.

Повишаването на тепературата се нарича хипертермия. Различават се три етапа на повишаване на температурата: леко повишена (37.2-38° С), средно-повишена (38-40° С) и висока температура над 40° С.

Тази температура не дава възможност на микробите (бактерии и вируси) да се размножават. Това им създава „дискомфорт”, докато придобитият имунитет се задейства, за да разпознае специфично патогена.  

Затова при леко повишаване на температурата в началото на инфекция не е препоръчително веднага да даваме медикаменти за свалянето й. Необходимо е по-скоро:

• да наблюдаваме дали температурата спада или е постоянна. Обикновено, ако детето има температура до 38° С, която спада сама постепенно в рамките на 12 часа и детето се изпотява обилно, не е необходимо да се притесняваме – имунната ситема работи.
• да наблюдаваме доколко температурата се покачва – при температура над 39° С наистина трябва да се свържем с лекар или да дадем на детето температуро-понижаващо лекарство според теглото на детето и възрастта му. 
• да проследяваме цялостното състояние на детето – поведение, дали е уморено, отпаднало, кашля ли, има ли хрема, има ли болно гърло, втрисане и изпотяване. 

Внимание – температура при малки бебета: Много по-голямо внимание трябва да отделяме при температура над 38° С при новородени до 3 месечна възраст. Каква е причината за това? При новородените на тази възраст бариерата, която възпрепятства директно навлизане на кръв в мозъка е много тънка. Тя е пропусклива за различни медиатори и вещества – като хормони, възпалителни фактори, вътрешни пирогени, но не дава възможност клетки и патогени – бактерии и вируси да навлязат в мозъка. При силно висока температура пропускливостта на тази бариера се повишава и се дава възможност на бактерии по кръвен път да навлязат в мозъка. При достъп на бактерии до мозъка се наблюдава застрашаващо живота, остро състояние на сепсис. Затова при силно повишена температура у новородените е необходимо изследване на кръвта и урината, за откриване на бактериална инфекция, при съмнения за менингит се взема и ликвор от гръбначния стълб – болезнена, но абсолютно належаща процедура.

Ако темата как реагира нашия организъм срещу патогени ви интригува и ако искате да прочетете и за хремата като защитна реакция, посетете раздел Имунитет.