Меню

Имунитет и хрема

Имунитет и хрема

Ние сме подслон за множество организми (бактерии, вируси, гъбички), които населяват кожата, лигавиците и органите ни. Между тях има “добри” и “лоши”. “Лошите” са наричани още болестотворни или патогени. Успешната ни защита срещу тях наричаме имунитет. 

Детето се ражда с вродени рефлекси като изплакването и засукването, те са му нужни, за да оцелее. Но се ражда и с вродена защита, която му помага да оцелее във “враждебната” среда от патогени – вроден имунитет. Роденото дете започва да опознава света – да запомня, да учи, да реагира, да се пази... Точно както след всяка среща с патогени (вкл. чрез ваксинация), започва процес на усъвършенстване и обучение на защитата срещу тях – придобит имунитет. Придобитият имунитет е по-съвършен от вродения, тъй като той има „памет“ за онези патогени, с които вече се е срещал и знае кой как може да бъде надвит. 

През първите 3 години от живота си детето среща за първи път множество патогени. В повечето случаи, запознанството с тях означава да се разболее, но в същото време по този начин се изгражда имунитет (и памет) срещу съответния патоген.

Лигавиците* покриват вътрешната част на носа, устата и червата ни. Когато върху тях попадне вирус, те произвеждат течащ или слузест секрет. Този секрет е нашият първи защитен щит срещу вирусите. 

Лигавиците на дихателния и храносмилателния тракт са първият защитен щит срещу патогените. Те са част от вродения имунитет. Хремата и стичането на секрет са първата им реакция срещу микроби.

  • лигавица на дихателния тракт: нос, синуси, носоглътка, трахея;
  • лигавица на храносмилателния тракт: уста, лигавица на тънкото и дебелото черво


Секретът

Секретът "улавя" попадналите в лигавицата дразнители, след което се оставя да бъде изхвърлен от малки метлички, покриващи трахеята. Наричат ги власинки или влакънца. Те буквално измитат секрета към гърлото.

Когато секретът е много, усещаме стичането му – лекарите съобщават, че детето има задна хрема. Финалната фаза преди да го изхвърлим е кашлицата и/или един специфичен звук (нещо като хм-хм), с които го докарваме до устата и в края на краищата го изплюваме или поглъщаме. Спокойно – поглъщането не го връща обратно, а му пречи да навлезе директно в белите дробове. Вместо това, с поглъщането той и събраните в него дразнители отиват в стомаха, където ензимите увреждат бактериите и разграждат техни структури.

Така в белите дробове попада само чист въздух. Или... ако не овладеем хремата, стигаме до усложнения като синузит, бронхит, пневмония.

 

Процесът на производство на секрета

При възрастен човек се произвежда около 1 до 1.5 литър секрет всеки ден! 

Секретът се произвежда от част от епителните клетки, наречени Goblet клетки. Те обаче трябва да имат достъп до кислород, за да произвеждат секрет с оптимален състав и в оптимално количество. А кой е доставчикът на кислород? Кръвта. Затова носната лигавица трябва да бъде добре кръвоснабдена. Затова първото условие детето ни да е здраво, е да поддържаме здрава носна лигавица

Секретът съдържа:

  • веществото муцин, което слепва частици, бактерии и вируси;
  • антимикробни пептиди и ензими, които директно пречат на бактериите да „заседнат“ върху лигавицата, да се размножават, да нарушат контакта между епителните клетки и да предизвикат инфекция;
  • секреторни антитела, които са част от придобития хуморален имунитет
  • възпалителни фактори, които привличат и активират имунни клетки и задействат „каскада на възпаление“

Лигавиците на дихателния и храносмилателния тракт са първата бариера срещу микробите. Затова и първото условие детето ни да е здраво, е да поддържаме в добро и функционално състояние носната лигавица: 

Това може да се постигне чрез:

  1. Ежедневна грижа за достъп до чист въздух. 
    Проветряване на стаите и повече време навън. Чистият въздух изпълва носните кухини, затопля се, осигурява оптимално кръвоснабдяване на носната лигавица и поддържа оптимален състав на секрета.
  2. Ежедневна грижа за влажността на въздуха.
    Влажният въздух поддържа оптимален слой на секрета върху епителните клетки. Когато въздухът е сух, водата от секрета се изпарява и слоят се втвърдява и изтънява. При попадане на патоген в „суха“ носна лигавица се увеличава възможността той да се задържи и директно да увреди епителните клетки.
  3. Овлажняване на носната лигавица
    Носната лигавица може да се овлажни с няколко капки стерилен физиологичен разтвор. Може да се използват и апарати-овлажнители, както и обикновена купа с вода, поставена върху радиатора. Необходимо е обаче водата да се сменя всеки ден, да е чиста и прясна, за да няма растеж на плесени и гъби в нея. Трети алтернативен вариант преди лягане е да пуснете топла вода в банята до образуването на пара – поседете в помещението с детето за няколко минути.
  4. Ограничаване на продължителен престой в помещения с голяма концентрация на хора
    Например магазини, особено в „сезона“ на грипните инфекции. Установено е, че при кихане грипният вирус се разспространява в радиус от 12-16 метра. Грипният вирус е силно инвазивен. Причината за това е, че той не се повлиява от антибактериалните пептиди в секрета и използва „трикове“ за бързо проникване през носната лигавица.
  5. Спазване на лична хигиена след продължителен престой на обществени места
    Редовно измиване на ръцете и лицето. Сапунът може да свърши чудеса, тъй като той има така наречените детергентни свойства и възпрепятства задържането на бактерии и вируси върху кожата, които по случаен начин могат да попаднат в носа или устата.  
  6. Ограничаване на дълъг престой навън при много студено време
    При минус 10-20°С се блокира движението на власинките на епителните клетки и се увеличава възможността частици или бактерии да проникнат директно в белия дроб.
 

Преминаване на патогена през лигавиците

В началото на една вирусна инфекция секретът е бистър и воднист. Това означава, че вирусите са "прескочили" секрета и са стигнали до лигавицата, където заразяват нейните клетки и се размножават. Прочетете как. С разрушаването на лигавицата се увеличава секрецията от носа. Състоянието на детето се влошава и то се чувства отпаднало, с липса на апетит. 

Нужно е да издухваме носа, за да осигурим достъп на въздух до носната лигавица и съответно до белия дроб и с това да нормализираме кръвоснабдяването, както и секрецията на муцин.

Температурата се повишава до над 38° С. Прочетете защо. Обикновено при нормално състояние на имунната система, се активира придобитият имунитет: Може да се подуят локалните лимфни възли, защото в тях имунните клетки на придобития имунитет (B и Т- клетки), се активират, делят и се стремят директно да елиминират заразените с вирус клетки.

По отношение на хремата, нарушената структура на носната лигавица до около 5-ия ден води до сгъстяване на секрета, след което той отново става воднист и прозрачен.

Ако около 5-7-ия ден секретът стане жълт, това означава, че има вторична бактериална инфекция. Причината е образуване на „гнездо“ за заселване с бактерии и намножаването им в увредения от вируса епител. В този случай е необходимо вземане на стерилен секрет, изследване за бактериален растеж и изготвяне на схема от лекар специалист за приемане на най-подходящ антибиотик.*

Защо при инфекция носът тече, кихаме, секретът се сгъстява

В първия ден от бактериалната и вирусната инфекция на носната лигавица, епителните клетки реагират с продукция на възпалителни фактори и хистамин. Това предизвиква силно разширяване на кръвоносните съдове, увеличаванена пропускливостта на клетъчните мембрани и отделяне на течност в околоклетъчното пространство – носът започва да „тече”. Хистаминът дразни носната лигавица и затова кихаме и имаме усещане за сърбеж.

Паралелно, имунните клетки се привличат и локално отделят ензими и разнообразни фактори. Започва възпалителна реакция с цел масивна защита срещу вируса и/или бактериите. Секретът се сгъстява, а носната лигавица „набъбва“ – наблюдава се т. нар носна конгестия – запушване на носа. Понякога ензимите, отделени от активираните имунни клетки, може да повлият на съдържанието и вида на секрета – той може да  стане зелен. Възпалението обаче затихва постепенно при елиминиране на патогена и състоянието на носната лигавица нормално се възстановява до 5-ия ден от инфекцията. 

 

Усложнения 

При продължителна или неправилно лекувана инфекция, възпалението в носната лигавица „ескалира” и тя силно набъбва. Дишането става силно затруднено. Секрецията на муцин се нарушава, а имунните клетки произвеждат твърде голямо количество възпалителни фактори, които могат да увредят не само вече инфектираните епителни клетки на носната лигавица, но и здрави. (обичайно те би трябвало да унищожат само инфектираните клетки). Ето защо, в такъв случай е необходимо ограничаване на възпалението и лечение на силно „набъбналата” носна лигавица, както при алергична реакция. Това състояние се счита за усложнение и се наблюдава след 10-ия ден от инфекцията. В последните години се установява, че не инфекция, а продължително възпалената носна лигавица може да доведе до синузит в детска възраст.

За намаляване на възпалението се предписват локални лекарства, съдържащи вещества, които:

  • свиват кръвоносните съдове – деконгестанти (отпушват носа) и намаляват навлизането на твърде голям брой имунни клетки (например ксилометазолин). Деконгестантите обаче не са особено подходящи за приложение при гъста секреция на муцин, тъй като те изсушават носната лигавица и секретът става още по-гъст. Така дишането вместо да се подобри, се влошава. Страничен ефект от продължително приложение е повишаване на кръвното налягане и поява на нервност и дискомфорт в носа. 
  • намаляват продукцията на хистамин, който има съдоразширяващо действие – антихистамини. Антихистамините също се прилагат при алергичен ринит. Те предизвикват отделяне на по-воднист секрет – секрет „течащ нос”. Страничен ефект от тяхната употреба е поява на сухота в устата, слабост и главоболие.
  • кортикостероиди, които директно подтискат функциите на имунните клетки и затова приложението им трябва да бъде изключително внимателно и абсолютно задължително съгласувано с лекар специалист – уши, нос, гърло.

При всички положения обаче употребата на тези вещества трябва да е по лекарско предписание и съобразено с общото състояние на детето и вида на секрета.


Синузитът се среща по-често при деца над 6 години, защото вече са налице  развити синуси. Освен симптоми, подобни на хрема, трябва да се следи за продължително главоболие и подуване под очите. 

Симптомите на синузит при деца са:

  • продължителна хрема – повече от 10 до 14 дни, понякога с леко повишена температура;
  • гъст жълт или жълтозелен секрет;
  • зачервено гърло и затруднено дишане;
  • главоболие при деца над 6 години;
  • умора и отпадналост, повръщане;
  • неприятно усещане за подуване на лицето и напрежение в областта на синусите;
  • подуване под очите.

Обикновено при наличие на тези симптоми личният лекар настоява за посещение при лекар – педиатър специалист уши, нос, гърло. При по-големи деца, освен преглед се прави сканиране или ренгенова снимка, за да се установи дали развитието на синусите е нормално и да се потвърди диагнозата синузит. Задължително се взема и секрет за изследване на растеж на микроорганизми, за да се изключи версията, че синузитът е резултат от разпространение на инфекцията до епитела на синусите. Лечението на синузитът в този случай включва продължителна употреба на антибиотици. След инфекцията може да се приложи и физиотерапия за нормализиране на състоянието на носната лигавица и за ограничаване на възпалението.

 


*слой от епителни клетки

** При задържане на секрета твърде дълго в носа може да се затрудни дишането и да се насложи инфекция (т.е. патогени да преминат бариерата и да започнат да се размножават). Инфекцията може да се резпространи до синусите, където да причини синузит. За наличието на инфекция можем да съдим по вида на издухвания секрет:

Гъст и с жълт цвят означава, че в мукозния слой са уловени голям брой бактерии и вероятно е налице бактериална инфекция.

Препоръка: Изследване на стерилен секрет в лаборатория за идентифициране на микроорганизмите и за изготвяне на антибиотикограма – изследване кой антибиотик е най-ефективен срещу бактерията. Тази стъпка често се пренебрегва, но тя е много важна за последващо предписване на антибиотик. Ако навреме се определи вида на бактерията, антибиотичното лечение може да е локално, за кратък период от 5 дни. И най-важното – антибиотикограмата ще покаже чувствителността на съответната бактерия, изолирана от вашето дете в този конкретен случай. Така терапията ще е ефективна и риска от това бактерията да се „адаптира“ и да не се повлияе от антибиотика е малка. Инфекцията ще се ограничи бързо и ще се предотврати навлизане на патогена в трахеята и белия дроб, което води до усложнения като бронхит, бронхеолит и пневномия. 

Понякога в секрета се съдържат следи от кръв. Обикновено това се наблюдава при често издухване, поради „спукване” на малки капиляри в носния отвор. Въпреки, че наличието на следи от кръв не е притеснително, при усилено кръвотечение от носа е необходима незабавна консултация с лекар.

Още по темата

Публикации


Пишете ни във facebook или по e-mail. Ще потърсим различни мнения сред специалисти и родители и ще публикуваме събраните гледни точки в нашия сайт, запазвайки вашата анонимност. С ваше съгласие, ще публикуваме вашите въпроси  ►►►

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook