Имунитет и хрема
Ние сме подслон за множество организми (бактерии, вируси, гъбички), които населяват кожата, лигавиците и органите ни. Между тях има “добри” и “лоши”. “Лошите” са наричани още болестотворни или патогени. Успешната ни защита срещу тях наричаме имунитет.
Детето се ражда с вродени рефлекси като изплакването и засукването, те са му нужни, за да оцелее. Но се ражда и с вродена защита, която му помага да оцелее във “враждебната” среда от патогени – вроден имунитет. Роденото дете започва да опознава света – да запомня, да учи, да реагира, да се пази... Точно както след всяка среща с патогени (вкл. чрез ваксинация), започва процес на усъвършенстване и обучение на защитата срещу тях – придобит имунитет. Придобитият имунитет е по-съвършен от вродения, тъй като той има „памет“ за онези патогени, с които вече се е срещал и знае кой как може да бъде надвит.
През първите 3 години от живота си детето среща за първи път множество патогени. В повечето случаи, запознанството с тях означава да се разболее, но в същото време по този начин се изгражда имунитет (и памет) срещу съответния патоген.
Лигавиците* покриват вътрешната част на носа, устата и червата ни. Когато върху тях попадне вирус, те произвеждат течащ или слузест секрет. Този секрет е нашият първи защитен щит срещу вирусите.
Лигавиците на дихателния и храносмилателния тракт са първият защитен щит срещу патогените. Те са част от вродения имунитет. Хремата и стичането на секрет са първата им реакция срещу микроби.
|
---|
Секретът
Секретът "улавя" попадналите в лигавицата дразнители, след което се оставя да бъде изхвърлен от малки метлички, покриващи трахеята. Наричат ги власинки или влакънца. Те буквално измитат секрета към гърлото.
Когато секретът е много, усещаме стичането му – лекарите съобщават, че детето има задна хрема. Финалната фаза преди да го изхвърлим е кашлицата и/или един специфичен звук (нещо като хм-хм), с които го докарваме до устата и в края на краищата го изплюваме или поглъщаме. Спокойно – поглъщането не го връща обратно, а му пречи да навлезе директно в белите дробове. Вместо това, с поглъщането той и събраните в него дразнители отиват в стомаха, където ензимите увреждат бактериите и разграждат техни структури.
Така в белите дробове попада само чист въздух. Или... ако не овладеем хремата, стигаме до усложнения като синузит, бронхит, пневмония.
Процесът на производство на секрета
При възрастен човек се произвежда около 1 до 1.5 литър секрет всеки ден!
Секретът се произвежда от част от епителните клетки, наречени Goblet клетки. Те обаче трябва да имат достъп до кислород, за да произвеждат секрет с оптимален състав и в оптимално количество. А кой е доставчикът на кислород? Кръвта. Затова носната лигавица трябва да бъде добре кръвоснабдена. Затова първото условие детето ни да е здраво, е да поддържаме здрава носна лигавица
Секретът съдържа:
- веществото муцин, което слепва частици, бактерии и вируси;
- антимикробни пептиди и ензими, които директно пречат на бактериите да „заседнат“ върху лигавицата, да се размножават, да нарушат контакта между епителните клетки и да предизвикат инфекция;
- секреторни антитела, които са част от придобития хуморален имунитет
- възпалителни фактори, които привличат и активират имунни клетки и задействат „каскада на възпаление“
Как да поддържаме носната лигавица при COVID19
Лигавиците на дихателния и храносмилателния тракт са първата бариера срещу микробите. Затова и първото условие детето ни да е здраво, е да поддържаме в добро и функционално състояние носната лигавица: Как може да се постигне това? Прочетете...
Преминаване на патогена през лигавиците
В началото на една вирусна инфекция секретът е бистър и воднист. Това означава, че вирусите са "прескочили" секрета и са стигнали до лигавицата, където заразяват нейните клетки и се размножават. Прочетете как. С разрушаването на лигавицата се увеличава секрецията от носа. Състоянието на детето се влошава и то се чувства отпаднало, с липса на апетит.
Нужно е да издухваме носа, за да осигурим достъп на въздух до носната лигавица и съответно до белия дроб и с това да нормализираме кръвоснабдяването, както и секрецията на муцин.
Температурата се повишава до над 38° С. Прочетете защо. Обикновено при нормално състояние на имунната система, се активира придобитият имунитет: Може да се подуят локалните лимфни възли, защото в тях имунните клетки на придобития имунитет (B и Т- клетки), се активират, делят и се стремят директно да елиминират заразените с вирус клетки.
По отношение на хремата, нарушената структура на носната лигавица до около 5-ия ден води до сгъстяване на секрета, след което той отново става воднист и прозрачен.
Ако около 5-7-ия ден секретът стане жълт, това означава, че има вторична бактериална инфекция. Причината е образуване на „гнездо“ за заселване с бактерии и намножаването им в увредения от вируса епител. В този случай е необходимо вземане на стерилен секрет, изследване за бактериален растеж и изготвяне на схема от лекар специалист за приемане на най-подходящ антибиотик.*
Защо при инфекция носът тече, кихаме, секретът се сгъстява
В първия ден от бактериалната и вирусната инфекция на носната лигавица, епителните клетки реагират с продукция на възпалителни фактори и хистамин. Това предизвиква силно разширяване на кръвоносните съдове, увеличаванена пропускливостта на клетъчните мембрани и отделяне на течност в околоклетъчното пространство – носът започва да „тече”. Хистаминът дразни носната лигавица и затова кихаме и имаме усещане за сърбеж.
Паралелно, имунните клетки се привличат и локално отделят ензими и разнообразни фактори. Започва възпалителна реакция с цел масивна защита срещу вируса и/или бактериите. Секретът се сгъстява, а носната лигавица „набъбва“ – наблюдава се т. нар носна конгестия – запушване на носа. Понякога ензимите, отделени от активираните имунни клетки, може да повлият на съдържанието и вида на секрета – той може да стане зелен. Възпалението обаче затихва постепенно при елиминиране на патогена и състоянието на носната лигавица нормално се възстановява до 5-ия ден от инфекцията.
Усложнения
При продължителна или неправилно лекувана инфекция, възпалението в носната лигавица „ескалира” и тя силно набъбва. Дишането става силно затруднено. Секрецията на муцин се нарушава, а имунните клетки произвеждат твърде голямо количество възпалителни фактори, които могат да увредят не само вече инфектираните епителни клетки на носната лигавица, но и здрави. (обичайно те би трябвало да унищожат само инфектираните клетки). Ето защо, в такъв случай е необходимо ограничаване на възпалението и лечение на силно „набъбналата” носна лигавица, както при алергична реакция. Това състояние се счита за усложнение и се наблюдава след 10-ия ден от инфекцията. В последните години се установява, че не инфекция, а продължително възпалената носна лигавица може да доведе до синузит в детска възраст.
За намаляване на възпалението се предписват локални лекарства, съдържащи вещества, които:
- свиват кръвоносните съдове – деконгестанти (отпушват носа) и намаляват навлизането на твърде голям брой имунни клетки (например ксилометазолин). Деконгестантите обаче не са особено подходящи за приложение при гъста секреция на муцин, тъй като те изсушават носната лигавица и секретът става още по-гъст. Така дишането вместо да се подобри, се влошава. Страничен ефект от продължително приложение е повишаване на кръвното налягане и поява на нервност и дискомфорт в носа.
- намаляват продукцията на хистамин, който има съдоразширяващо действие – антихистамини. Антихистамините също се прилагат при алергичен ринит. Те предизвикват отделяне на по-воднист секрет – секрет „течащ нос”. Страничен ефект от тяхната употреба е поява на сухота в устата, слабост и главоболие.
- кортикостероиди, които директно подтискат функциите на имунните клетки и затова приложението им трябва да бъде изключително внимателно и абсолютно задължително съгласувано с лекар специалист – уши, нос, гърло.
При всички положения обаче употребата на тези вещества трябва да е по лекарско предписание и съобразено с общото състояние на детето и вида на секрета.
Остър синузит
Обикновено при наличие на някои симптоми личният лекар настоява за посещение при лекар – педиатър специалист уши, нос, гърло. При по-големи деца, освен преглед се прави сканиране или ренгенова снимка, за да се установи дали развитието на синусите е нормално и да се потвърди диагнозата синузит. Прочетете кои са симптомите и какво да правите...
* слой от епителни клетки
** При задържане на секрета твърде дълго в носа може да се затрудни дишането и да се насложи инфекция (т.е. патогени да преминат бариерата и да започнат да се размножават). Инфекцията може да се резпространи до синусите, където да причини синузит. За наличието на инфекция можем да съдим по вида на издухвания секрет:
Гъст и с жълт цвят означава, че в мукозния слой са уловени голям брой бактерии и вероятно е налице бактериална инфекция.
Препоръка: Изследване на стерилен секрет в лаборатория за идентифициране на микроорганизмите и за изготвяне на антибиотикограма – изследване кой антибиотик е най-ефективен срещу бактерията. Тази стъпка често се пренебрегва, но тя е много важна за последващо предписване на антибиотик. Ако навреме се определи вида на бактерията, антибиотичното лечение може да е локално, за кратък период от 5 дни. И най-важното – антибиотикограмата ще покаже чувствителността на съответната бактерия, изолирана от вашето дете в този конкретен случай. Така терапията ще е ефективна и риска от това бактерията да се „адаптира“ и да не се повлияе от антибиотика е малка. Инфекцията ще се ограничи бързо и ще се предотврати навлизане на патогена в трахеята и белия дроб, което води до усложнения като бронхит, бронхеолит и пневномия.
Понякога в секрета се съдържат следи от кръв. Обикновено това се наблюдава при често издухване, поради „спукване” на малки капиляри в носния отвор. Въпреки, че наличието на следи от кръв не е притеснително, при усилено кръвотечение от носа е необходима незабавна консултация с лекар.
Още от доц. Петя Димитрова, Елена Бачева