Как действат ваксините

Във ваксината се съдържа болестотворния микроб, причинител на дадена болест. При поставянето й организмът ни си изработва антитела срещу болестта. С времето тези антитела изчезват, но в имунологичната памет остава способността да разпознае болестта и отново да изработи антитела срещу нея. Така, дори при зараза, болестта ще бъде преодоляна много по-леко и бързо.

Задължителни ваксини 

Задължителните планови имунизации и реимунизации са включени в Имунизационен календар на Република България и се заплащат от НЗОК (Национална здравноосигурителна каса). Те предпазват от следните заболявания:

• Хепатит B
• Туберкулоза
• Дифтерия
• Тетанус
• Коклюш (магарешка кашлица)
• Полиомиелит
• Хемофилус инфлуенце тип B
• Морбили
• Рубеола
• Заушка (епидемичен паротит)
   

Защита срещу менингит: Чрез задължителните имунизации детето получава защита срещу най-честия причинител на менингита в Европа – Хемофилус инфлуенце тип B (петвалентна ваксина) и срещу пневмококов менингит (пневмококова ваксина). Тази бактерия предизвиква менингит, пневмония и гнойни инфекции при децата.

Ваксини по желание

От 1 април 2010 г към препоръчителните имунизации се добави имунизацията срещу ротавирусна инфекция (виж раздел Функционални нарушения при хранене). С тази ваксина, която се приема през устата, детето може да бъде имунизирано между 6-седмична и 6-месечна възраст. Интервалът между първата и втората доза трябва да е най-малко 4 седмици.

Допълнително детето може да бъде имунизирано срещу менингококов менингит за тип А и за тип С, хепатит А и грип.

 
Кога не трябва да се поставя ваксина

1. При висока температура, инфекциозни заболявания, стомашно неразположение и др. имунизацията се отлага до пълното оздравяване на детето.
2. При деца с тежки алергии, имунодефицитни заболявания, метаболитни проблеми, чернодробна или бъбречна недостатъчност и др. по преценка на лекаря

 
Внимание:

1. Максималният период на отлагане е 6 месеца.
2. Ваксината не може да се постави предварително!