Вашето дете може да е зарaзeно, без да има обрив

Ако детето ви боледува от гнойна ангина, възможно е в неговото обкръжение да има болни от скарлатина или носители на бактерията, причинител на скарлатината. Повечето деца могат да сеят зараза, без дори някой да подозира, че носят бета-хемолитичен стрептокок от група А (Streptococcus pyogenes).

Срещу тази бактерия обикновено не се изгражда силен имунитет. Изгражда се имунитет само срещу произведения от нея токсин – но той се произвежда само когато заболяването се прояви напълно – до обрив.

Най-успешното и сигурно лечение на това остро инфекциозно заболяване е с антибиотик от пеницилиновата група. Но ако родителите или други деца, които са в контакт с детето, са носители на бактерията, лечението може да се окаже безсмислено – след курса на лечение с антибиотика, то пак може да бъде заразено от околните с бактерията, особено ако не е имало обрив.

Важно е установяването и лечението на заразата сред всички, които са в контакт с детето. Това често е въпрос на съвест и инициативност от страна на родители, учители, лекари. Бъдете едни от тях. Нашата цел е с този материал да помогнем на родителите  и учителите да разпознават стадиите на скарлатината и те да станат активната страна в спирането на инфекцията.
 

Заразено ли е детето

За да установите дали сте заразени с бактерията, причинител на скарлатината, е нужно да изследвате гърлен секрет – обърнете се към личния си лекар и поискайте направление за изследване. Ако сте заразени, в лабораторните резултати ще видите бета-хемолитичен стрептокок група А или стрептококус пиогенес. Направената антибиограма ще ви посочи кои антибиотици са ефективни срещу бактерията. В много лаборатории вече се предлага бърз стреп тест, който за 10 минути дава резултата.

Пътят на заразата след контакт със заразени

Инкубационният период на болестта е 2-4 дни след контакт, но може да варира от 2 до 12 дни. Бактерията се прихваща обикновено по въздушно-капков път или при пряк контакт със секрети на болен и замърсени с тях повърхности.

Здрави - около половината от контактувалите с болни стават заразоносители или развиват скарлатина. За сравнение, при варицела около 90% от контактните се разболяват.

Здрави заразоносители - малка част (около 10%) от децата са носители на бактерията, без да боледуват. Това обаче не означава, че не сеят заразата.
 

Аналогна (стрептококова) ангина

При някои болестта се развива до ангина, без обрив. Симптомите ѝ са огнено-червено гърло, оток, червени точици по небцето, висока температура. Много често аналогната ангина не се разпознава от родителите, затова е важно детето да се заведе на лекар, който да назначи и лабораторно изследване. При своевременно лечение невинаги се стига до пълната симптоматика на скарлатината, включително до появата на обрив. Понякога няма никакви симптоми на заболяване, а инфекцията се установява след като майките забелязват, че кожата по пръстите на ръцете и краката започва да се лющи. След като се направи гърлен секрет се установява носителство на бета-хемолитичен стрептокок.
 

Скарлатина с обрив

Едва около 15% от децата, имали контакт с тази бактерия, се разболяват от скарлатина. Проявява се пълната симптоматика: обрив, малиново-червен език, бял триъгълник около устата, висока температура.

Обривът започва от ингвиналните гънки – по вътрешната част на бедрата и корема („тип бикини”), зад ушите, по гънките на тялото. Обривът  отминава за 3-4 дни и кожата започва да се лющи.

Обривът е причинен от еритрогенните токсини, произвеждани от бактерията, които увреждат капилярите.

Затворен кръг

Проблемът е, че дори при установен стрептокок в гърлен секрет, някои родители не предприемат лечение на детето. То може да остане здрав заразоносител и да продължи да предава инфекцията, дори на излекувани вече деца. Така болестта продължава да се предава и препредава, получава се нещо като „затворен кръг.”
 

Лечение

При наличие на бактерията, независимо от състоянието на детето (дори при здрав заразоносител), най-сигурното лечение е с антибиотик. Съгласно препоръките на СЗО се провежда 10-дневно лечение съобразно антибиограмата от изследването. Стриктното спазване на срока на лечение е много важно. Най-ефикасни са пеницилиновите или производните на пеницилин препарати, в случаите на алергия към пеницилина – макролидите.

Лечението при диагноза скарлатина започва веднага, без изследване на гърлен секрет, по презумпция, че е  причинена от бета-хемолитичен стрептокок, с пеницилинов препарат или макролид, за да не се губи време.

След третото денонощие от началото на лечението с антибиотик, болният вече не предава заразата.
Установено е, че хомеопатията също действа при заразени със скарлатина деца, но за успешно лечение е необходимо непрекъснато наблюдение на динамиката на болестта от лекар-хомеопат.

Усложнения

Опасността от скарлатината се дължи предимно на тежките усложнения след прекарано заболяване. Те могат да са ранни, още докато инфекцията не е отшумяла, или късни – да се проявят между 20-тия ден и 3-тия месец след разболяването. Проявяват се, ако първоначалната инфекция не се лекува, независимо от остротата на протичането ѝ. В днешно време има много по-малко случаи на усложнения от скарлатина. Въпреки това детето стриктно трябва да се наблюдава и изследва за усложнения.

Ранни усложнения:

• Отит – възпаление в областта на ушите – среща се много често;
• Възпаление на синусите;
• Стрептококова пневмония;
• Гноен плеврит;
• Менингит – възпаление на мозъка;
• Лимфаденит – възпаление на лимфните възли;
• Сепсис – разнасяне на инфекцията в целия организъм.

Късни усложнения:

• Гломерулонефрит – възпаление на бъбреците;
• Ревматоидна треска и ставни прояви;
• Миокардит – възпаление на сърдечния мускул.

Изследвания след лечение

След прекараното 10-дневно лечение отново трябва да се изследва гърлен секрет, за да се установи дали лечението е било успешно.

До 20-ия ден трябва да се направи изследване на кръв и урина, за проследяване на усложненията. Чрез изследването на кръв се установява наличието на възпаления, а урината може да даде информация за състоянието на бъбреците.

Имунитет

Практиката показва, че има деца, които често са били в контакт със скарлатина, но не се разболяват, и други, които са преболедували от скарлатина 5-6 пъти за един сезон. Зависи от организма на детето, както и от серотипа на бактерията. За разлика от варицелата, при скарлатината не винаги се изгражда антибактериален имунитет, а и той не е траен. Изгражда се имунитет срещу еритрогенните токсини, отделяни от бактерията, но само при децата, които са преболедували скарлатина с обрив. Например при добър антитоксичен, но слаб антибактериален имунитет се развива ангина. Еритрогенните токсини обаче са 3 вида и това обяснява защо и обривът може да се повтори.

При скарлатина не се изгражда и предава имунитет и от майката – кърмените деца са с по-добра имунна защита, но не са напълно предпазени.
Тъй като причинителят на скарлатината е бактерия и срещу нея не се изгражда траен имунитет, срещу нея няма и ваксина.
Детето може многократно да боледува или да е здрав заразоносител.
 

Профилактика

За засилване на имунитета може да се дават, включително и след прекарана форма на заболяването, имуностимулатори на растителна основа (напр. имуномикс, умкалор) и хомеопатични медикаменти (напр. Streptococcinum 15 CH). Прилагането им трябва да става само след консултация с лекуващия лекар. Приемът им обаче също не е гаранция, че при контакт, детето няма да се зарази.

Ясно е, че най-добрата профилактика е избягване на контакт със заразоносители и болни. Това обаче означава всички в контакт с детето да са здрави. Важно е и родителите, братя и сестри и други хора, които са били в контакт с детето и ще продължат този контакт след лечението му, да са здрави и да не са носители на стрептокока. Това може да се провери чрез изследване на гърлен секрет и при наличие на бактерия, те трябва също да се излекуват.

Проблемът е, че при връщане в детското заведение или в училището, в повечето случаи вероятността да има здрави заразоносители е немалка, т.е. детето може отново да се зарази, особено ако не е прекарало скарлатина, а само ангина или е било само носител на бактерията.

Мерки в детските заведения и училищата

В детските заведения при наличие на заболели се провежда масово изследване на гърлен секрет и се назначава лечение. Носителите и заболелите се изолират до установяване на чист гърлен секрет. Това поне би трябвало да бъде процедурата навсякъде. Но отново се стига до отговорността на родители и медицински лица да докладват помежду си и пред регионалната здравна инспекция установените случаи. В училищата взимането на гърлен секрет от страна на държавните органи не е задължително, но може да се подаде сигнал до местната Дирекция за надзор на заразните болести, която да направи проверка.