Меню

Рубрики

Въведение Богородично и семейството като малка църква

Въведение Богородично и семейството като малка църква

Още от края на 1 век на тази дата християните си припомнят за Въведението на Светата Богородица в църквата. Това е един от дванайсетте велики празника, почитан е от православни и католици.

Родителите на Дева Мария – Йоаким и Ана – дълго време не можели да имат деца, но усърдно се молели на Бог. В молитва, Света Ана дава обет пред Бога да принесе роденото от нея в дар, за да бъде благословено в него Божието милосърдие. Господ чува думите й и дарява семейството с дете. На празника Въведение Богородично (у нас - 21 ноември) се възпоменава оня ден, в който родителите изпълняват обещанието си и дават  детето си в служба на Бога: На 3 години, те завеждат малката Мария в Йерусалимския храм и се разделят с нея завинаги. Тя била оставена, като другите девици, да живее при храма, предадена изцяло на Бога. Моментът е описан в жития на Светиите така:

“В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи. За да посрещнат Йоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника. Ана поставила отроковицата Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не покрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи."

Въведението на Богородица в храма се свързва с нейното посвещаване в Бога. Скоро след този ден, родителите й си отишли от този свят, а по-късно заявила желанието си да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. По внушение от Св. Дух, свещениците я сгодили за престарелия Йосиф, който станал неин покровител и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

Най-уникалното при Въведението на малката Мария е, че тя влязла в светилището, където никой не се е допускал. Първосвещеникът влизал там веднъж годишно. По Божие внушение обаче я въвел на това място и по този начин показал, че тя е била избрана и че това светилище, чрез Божия Син, ще бъде отворено за всички. Тогавашното светилище е днешният аналог на олтара, който не е така непристъпен.


  Какво означава Въведение?

Въвеждането на децата в храма не бива да се разбира като въвеждане в сграда. По онова време ритуалът е означавал въвеждане в Израилската общност, избрана за пазител на вярата и за общуването с Бога. Църквата е наследник на тази общност и затова въвеждането на децата в храма означава приобщаването им към нея, към християнската общност. Неслучайно днешният ден е и за ден на християнското семейство – защото то е малката църква, в която децата ни се отглеждат и възпитават във вярата. Ученето на молитва, причаствяването, слушането на Светото Писание, са само част от това, която се случва в тази малка църква. Но заедно с тях върви примера на родителите и възпитаването в християнските ценности.

Приобщаването към общността, въведението, се правело на 3 годишна възраст, защото тогава било прието да отбиват децата (от кърмене) и да бъдат възприемани като отделни хора.

Следва да разграничаваме въведението от първото влизане в храма. Според старозаветните закони, момичетата се водели в храма на 80-ия ден, за да се извърши жертвоприношение и ритуал за очистване на майката, както и благодарствени молитви, че рожбата е родена здрава. Същото се правело за момчетата на 40-ия ден. Момчетата влизали в храма още на 8-ия ден, за ритуала обрязване.


  Какво се прави на този ден?

У нас православните християни още от миналото честват този ден като заедно с децата си (невстъпили в брак деца) отиват на църква и се молят за здраве и благоволение. Взима се причастие. Вечер семейството се събира около трапезата.


  Раждането на вярата

Вярата се ражда в сърцата ни, тя е нещо тайно. Християнските традиции и ценности, ходенето на църква, почитането на празниците, молитвата, взимането на причастие (при децата до 7 г то не е свързано с пост) може да бъде част от семейния живот, който неизменно има отражение при израстването на нашите деца.

Според Християнството родителите и кръстниците дават кръщението на малкото дете като дар. Така то израства в църквата с нейните тайнства, а когато порастне, само може да осъзнае вярата си или да я отхвърли. Практиката да реши самостоятелно дали да бъде кръстено означава детето да расте извън Бога, докато стигне възрастта да решава само.

Доказана е ролята на родителите за формирането на личността, ценностите, увереността, самочувствието у децата. Още в ранна детска възраст например, родителите могат да им внушат неувереност в собствените им способности, което да им остане за цял живот. Но също така родителите са онези, които могат да научат детето да вярва и да се уповава на Бога.

А това започва със Светото Кръщение. То е тайнственото начало за раждането в небето.


Икона към статията: Въведение на Пресвета Богородица в храма. Фреска от ок. XIV в. от Мануел Панселинос, Съборната черква "Протата" в Карея, Света Гора Атон. Източник: pravoslavieto.com

 

Още по темата

Публикации

Митове, относно родителството ►►►

Откъс от книгата на Шефали Тсабари "Осъзнатост в семейството. Как да отгледаме силни, устойчиви и самоуверени деца".

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Харесай ни във Facebook