Казвате на малките деца, че има дядо Коледа и той им оставя подаръците под елхата. Най-малките наивно гледат костюмираните чичковци и вярват, че това наистина е Той. И може би много родители си мислят, че във всичко това няма и грам истина и все някой ден, може би съвсем скоро, ще трябва да разкрият на децата си, че дядо Коледа не съществува.

Историята за дядо Коледа и подаръците в чорапа ни припомнят делата на един от най-тачените светци – Свети Николай, роден ок. 280 г. в град Патара, днешна Турция. Той е покровител не само на банкерите и моряците, но и на децата.  Всеки четвъртък църквата му отдава богослужебна почит. С такава чест освен Свети Николай е удостоен единствено св. Йоан Кръстител.

В житието му се разказва историята за един богат човек, който се разорил и замислил да пожертва честта на трите си дъщери, за да си набави пари. Свети Николай не позволил това да се случи, като му подхвърлил тайно голяма кесия със злато. Човекът успял да омъжи с парите най-голямата си дъщеря. Същото впоследствие Свети Николай направил и за втората, а после и за третата дъщеря, които с подхвърлените тайно пари също били задомени и спасени от безчестие.

Една от версиите гласи, че третата кесия била подхвърлена през комина и попаднала в един от оставените да се сушат чорапи до огнището. Това дава обяснение защо подаръците на Коледа се слагат тайно в чорап.

Свети Николай получил в наследство богатството, което раздал на нуждаещите се. Той следвал Божията заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него светска слава.

Популяризирането на обичая за раздаване на подаръци тръгва от Холандски преселници, пренесли го през ХVІІ век в Америка. В деня честването на паметта на св. Николай – 6 декември това е традиция не само в Холандия. После датата за раздаване на подаръци се променя. През 1823 излиза разказа на свещеника Клемент Кларк Мур "Разказ за едно посещение на Св. Николай", който превръща дядо Коледа в световен герой. И ако историята свършваше дотук, до нас може би щеше да стигне само идеята за това да помагаш ТАЙНО. 

Но по-късно дядо Коледа излиза от анонимност, а с това сякаш се загубва и идеята да не търсим благодарност и признание за извършените от нас добри дела. Идея, която бихме могли да предадем на децата си.

Картината, използвана към тази статия е  “Зестрата на трите девици (Gentile da Fabriano, c. 1425, Pinacoteca Vaticana, Rome).