Меню

Психична преумора при малките деца – признаци, причини и съвети

Психична преумора при малките деца – признаци, причини и съвети

В тази статия:

По какво ще познаем психична преумора?

Кои са причините за психична преумора?

Съвети как да избегнем психичната преумора
 

Пощадете малкото дете!

През първите години нервната система е още много незряла и лесно се преминават границите на нейната издръжливост. Много родители имат амбицията отрано да дадат тласък за по-бърз психичен напредък на своето дете. Така например, те искат то да израстне умствено, търсят да открият негова дарба, талант. Смайват се, че някое си дете на 2 ½ години може да брои до 30, а друго пък е запаметило от край до край цяла приказка и искат същите постижения от тяхното дете. Съзнателно или не, понякога са склонни да игнорират ограничената издръжливост на невръстното човече и в резултат, то става  раздразнително, превъзбудено, може да плаче, да се тръшка или пък да стане вяло и отпуснато. Всичко това е предотвратимо, ако навреме разпознават признаците на настъпваща преумора и оставят детето да си почине.


Признаци за психична преумора

  1. Плач

Бебето започва да плаче – не много силно, а протяжно, което означава, че вече има нужда от почивка, от сън, но е превъзбудено и не може да заспи, дори не иска да яде.

  1. Инат, раздразнителност, агресивно поведение

2-3-годишното дете става раздразнително, дори отказва да извършва прости или любими дейности, като захвърля играчките, с крясъци и тръшкане настоява да се изпълни някое негово желание. Държи се агресивно към грижещите се (майка, баба) – удря ги и ги отблъсква, когато се опитват да го успокоят.

  1. Вялост, апатия, хленчене

Други деца реагират по-различно – уморени и изтощени, те стават вяли и отпуснати, седят безучастно и тихичко хленчат.

  1. Невротични прояви, патологични навици

Много трудно е да се укроти едно превъзбудено дете. Ако то е успяло да заспи, често се буди, защото сънят му е повърхностен. На другия ден е нервно, движи се безцелно насам-натам, не може да се заиграе. Изявяват се т.нар. патологични навици – смучене на пръстче, гризане на нокти, онаниране, все начини за разтоварване и успокоение.

  1. Конфликти в играта с други деца

Когато няколко или дори две деца са се заиграли и вече са превъзбудени и не издържат заедно, започват да се карат, възникват конфликти между тях. Значи крайно време е да се разделят и играта да се прекрати.


Причини за психична преумора

Много са причините, поради които едно малко дете може да се претовари психически и да се преумори:

  1. Заболяване и физическо неразположение
  • Детето е пред разболяване: често безпричинната раздразнителност предсказва това.
  • В момента е болно: болят го ушите, гърлото, има затруднено дишане поради мъчителна хрема.
  • Преболедувало е наскоро от тежка вирусна инфекция.
  1. Детето отново започва да се напикава, иска да го носят на ръце и пр.

Физическият дискомфорт винаги се отразява на нервната система, особено при децата. Понякога се наблюдава регрес – връщат се стари навици.

  1. Лишаване от достатъчен и пълноценен сън

Детето не си е легнало навреме, не е спало добре през нощта, особено дни наред. Не са му осигурени условия за спокоен сън – околните говорят високо, слушат музика, телевизорът гърми...

  1. Денят е преминал с много възбуждащи ситуации.

Дори и положителните емоции, когато са предозирани, натоварват нервната система. Възможно е да се отключи заекване. Това става в резултат на нездравословен режим, когато сънят и бодърстването не се редуват, както го изискват възрастовите нужди на детето. Зле се отразява и прекаляването с гледане на филми, развеждането по гости и заведения и пр.

  1. Детето се претоварва за кратко време с много нови впечатления и информация.

Всеки нов предмет или дразнител предизвиква силно изразена ответна ориентировъчна реакция, която в крайна сметка го изтощава. Закачването на много и различни играчки над леглото на бебето го затруднява да ги възприеме. Вечер прочитането на две-три приказки, гледането на няколко филмчета едно след друго, свръхдоза емоции от „страхотен” подарък...неизбежно водят до негативен ефект.

  1. Постоянни конфликти и нееднакъв педагогически подход в семейството

Напълно противоположните становища за това, кое е позволено и кое не, държат детето в напрежение. Мама не разрешава това, а баба го разрешава. „Татко е много строг и ние с мама имаме тайни от него...”. Или родителите ту целуват детето, ту го пляскат и наказват. Каква сигурност му дава такова поведение?!

  1. Непрекъснатите забрани

Всяко малко дете преживява мъчително непрекъснатите забрани. От него се изисква да не тича, да не взема определени предмети, да седи мирно на стола. Забраните са в противовес на присъщата за малкия човек подвижност и любознателност. Рязкото превключване към друга дейност, като се прекъсва любимо занимание и интересна за малкото дете дейност, например с командата „Веднага иди да измиеш ръцете си – сядаме да ядем!“, го натоварва и е трудна за изпълнение, не само поради характерните за него жизненост и разнообразни познавателни интереси. През ранното детство силата на задръжките и способността вниманието да се пренасочва към друго – по-трудно и неприятно действие, не са достатъчно развити. Времето, когато детето ще може да се контролира волево, с по-малко усилия, настъпва към 5-та година.

Предупреждения и ограничения, като например тези, които се отнасят до опасни ситуации, неприлично поведение, е добре да се поднасят под различна от забрана форма.

Относно забраните и разрешенията, възможен е вариантът на умерена забрана, в която правилата са поставени ясно от родителя: В едно семейство на детето му се разрешава да яде сладки храни единствено в събота! Това е пример за умерена забрана, която ще работи още по-добре при по-големите деца. В друго семейство на масата има винаги бисквитки, бонбонки и други лакомства – като минава покрай тях, внучето да си похапва, когато му се приисква... Това е пример за крайност.

  1. Безпокойство, скука, еднооразни занимания

Те се отразяват зле върху емоционалния и цялостния жизнен тонус на малкото дете. Обикновено през зимата то стои дълго затворено и изолирано от връстници. У дома му предлагат омръзнали вече играчки и занимания. Скуката и липсата на впечатления карат детето да търси контакти, да следва „по петите” големите и да ги провокира за разговори. Ако му се предложи нещо интересно и весело, ново и непознато, то изведнъж се преобразява, става жизнено и активно.

Децата са различни

Ясно е, че през първите три години възможностите за психична издръжливост не са никак големи. Освен това, те не са еднакви при различните деца. Още съвсем отрано бебетата проявяват индивидуални особености. Всяко по свой начин реагира на външните въздействия – бурно или по-спокойно, плаче настойчиво и дълго или лесно се укротява, свиква бързо или не с нови хора и обстановка, има свои си особености на съня. Едни деца са по-издръжливи – те могат продължително да са бодри, да играят с повече връстници. Други лесно се изморяват, предпочитат да се занимават сами, изнервят ги дори и слаби дразнители. Необходими са им по-чести почивки и повече сън. При някои ответните реакции са по-бавни и към тях трябва да се отнасяте по-търпеливо – да ги изчаквате, стимулирате, мотивирате. Всяко дете различно реагира и на забележки и критики – едно лесно се разплаква и блокира, страхува се да споделя, друго отминава неодобрението на възрастните, без особено да се разстрои. По-ранимите и чувствителните, които реагират и на най-слабия провокиращ дразнител, обикновено по-трудно се справят със стресови въздействия.

През годините на ранното детство е важно родителите да спестяват на детето непосилното психично натоварване. Това те ще могат да постигнат като се научат да разпознават и най-малките признаци на настъпваща умора и като се стараят да не го сравняват с връстниците му – „Виж той (тя) какво може....”.

 

Съвети как да избегнем психичната преумора

  1. Осигурявайте на детето достатъчно време за сън.
  2. Стимулирайте го с разнообразни позитивни емоции, занимания, но никога прекомерно и за сметка на нуждата му от почивка.
  3. Бъдете единни в своя възпитателен подход. Противоречивите и непредвидими наставления изискват от детето много излишни усилия, за да ги спазва. На грубото отношение и укорите – не само към него, но и помежду ви, то ще реагира с раздразнителност, дори с агресия. Обратно – спокойният и уравновесен, поощряващ подход поддържа у него добър психичен тонус.
  4. Внимателно дозирайте забраните. Ако те не могат да се избегнат, предложете след изпълнението им нещо приятно и желано от детето.
  5. Не оставяйте малчугана да изчаква ненужно дълго каквото и да е – той няма сили да издържи това.
  6. Не прекъсвайте рязко заниманията му – започнете отдалече. Незабавното превключване към друго задължение е трудно за детето.
  7. Не настоявайте то да изпълнява по-сложна за него задача, когато е изморено, превъзбудено или неразположено поради заболяване.
  8. Винаги е добре да се преминава от по-неподвижни игри и занимания към подвижни, с повече активност и според случая под съпровод на подходяща музика.
  9. Онова, което е трудно за детето, редувайте с нещо по-лесно.
  10. Никога не забравяйте, че малкият човек не е умален възрастен!

 

 

 

Още по темата

Публикации

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Искате да получавате възрастов бюлетин?

Създайте профил с възрастта на вашето дете. Това е първата стъпка, за да получавате текстовете, които подготвяме за вас, точно когато са ви нужни.  

Създаване на профил

Доброволно изтегляне на дигитален видео монитор Philips Avent (SCD620) 

Като предпазна мярка Philips доброволно изтегля и обезщетява притежателите на този модел. Прочети повече...

Харесай ни във Facebook