Дневникът на мама благодари на д-р Бъчварова и МЦ "Детско здраве" за оказаното съдействие при подготовката на тази тема.

Лечението на течащия нос при децата е комплексно – етиологично – справяне с причината, и симптоматично – справяне със симптомите. То се определя от причинителя на заболяването, цвета и гъстотата на носните секрети, от общото състояние на детето, от продължителността на хремата. Когато причината за хремата е вирусна инфекция тя преминава средно за 1-2 седмици. Продължителната хрема налага задължителна консултация с лекар.
 

При вирусни ринити и риносинуити

Когато причината за хремата е вирус, лечението включва:

1. осигуряване на влажен въздух
    
2. прием на достатъчно течности

Влажният въздух и течностите допринасят за по-лесното отделяне на секрета.

1. промивки на носа с физиологични, изотонични и хипертонични -3,5% солеви разтвори

Промивките изчистват натрупалата се слуз върху лигавицата, а с това се отстраняват и вирусите и бактериите по нея. Разтворът се впръсква в нослето, изчаква се около 5 минути, след което се издухва.

Хипертоничните разтвори имат отпушващо действие и са добра алтернатива на капките за нос. Подходящи са за деца над 6 г. Предимството им е, че могат да се прилагат продължително, без странични ефекти.

1. евакуиране на секрета чрез издухване или аспирация

Целта е да се предотврати задържането на секрета и стичането му в гърлато, което причинява кашлица. Най-добър резултат от издухване на нослето имаме след предварителната му промивка с разтвор (виж предходната точка), препоръчително да се прави минимум 3-4 пъти на ден при хрема.

При бебетата и малките деца, при които не е възможно качествено издухване на нослето, може да се използва аспиратор за нос. Той служи за изсмукване на секрета и прочистване на носните пътища. Препоръчително при бебетата е нослето да се издухва преди хранене.

1. използване на капки за нос

Капките и спрейовете за нос, съдържащи съставки като ксилометазолин, псевдоефедрин или фенилефрин се наричат назални деконгестанти. Запушването на носа всъщност се дължи на набъбването на носната лигавица – конгестия, а тези медикаменти отбъбват лигавицата.  

Локалните деконгестанти трябва да се използват само в острата фаза, съобразно възрастта на детето в педиатрични концентрации, за не повече от 5-7 дни. Дълготрайната им употреба крие риск от развитие на медикаментозен ринит т.е, трайно разширение на кръвоносните съдове на носната лигавица, набъбване  и запушване на носа.

При неусложнено заболяване антибиотици не се прилагат.

1. шуслерови соли и хомеопатия
2. имунитет

Имунната система на детето достига зрялост около 8 годишна възраст. Използването на имуностимуланти може да осигури по-малко боледувания в тази възраст.

Прочетете повече за това Как да облекчим хремата

При бактериални риносинуити

Можем да разпознаем бактериалната инфекция по гноевидния (жълто-зелен) цвят на носния секрет.

При бактериалния риносинуит към посочените симптоматични средства се добавят антибиотици с подходящ спектър на действие в продължение на 10 дни. Най-добре е това да стане след изследване на носен секрет и антибиограма, определяща чувствителността на изолирания бактериален причинител към различни антибиотици.

Използването на антибиотични капки, което е масово, може да направи бактериите в нослето резистентни към антибиотика, т.е. да не се повлияват по-нататък от лечението с него.

!Внимание: усложнения

Ако въпреки взетите мерки детето продължава да има хрема и/или запушен нос, следва да следите състоянието му за възможни усложнения: възпаление на Евстахиевата тръба, ухото (отит), възпаление на синусите-синуит, засягане на долните дихателни пътища – трахея и бял дроб с развитието на трахеит, бронхит или пневмония.

Вижте таблицата От хрема до пневмония

Ако детето има болки в гърлото – прочетете за Проблемно гърло

Алергичен ринит

Известен е фактът, че нелекуваният алергичен ринит в 80% може да доведе до развитието на бронхиална астма. Затова е важно да се установи причината и да се предприеме нужното лечение. Необходима е консултация с алерголог с цел провеждане на кожно-алергични проби (КАП) с битови алергени и полени за определяне вида на алергена и/или изследване на специфични Иг Е. (т.нар. „кръвен тест за алергия”) – след навършването на 1 г.

Лечението на алергичен ринит включва: избягване контакта с алергена – пълно елиминиране е възможно при алергените от домашни любимци, частично – за акари и полени; медикаментозно лечение; Специфична имунотерапия (СИТ) наричана още алергенна ваксинация.
 

Алергичен ринит при децата

Кои са дихателните алергени, как се установява към какво е алергично детето, има ли ограничения във възрастта за тестуване, как се лекува алергичния ринит + някои често срещани заблуди, свързани с тестовете...

Ако хремата продължи повече от 2 седмици...

...трябва задължително да се обърнете към лекар. Решението на проблема се намира между точната диагноза и правилното лечение и преминава през следващите стъпки:

1. подробна информация – относно вида на секрета, продължителност, придружаващи оплаквания като серийно кихане, сърбеж,  главоболия, кашлица, температура;
2. преглед на носа и гърлото – при необходимост консултация с УНГ специалист, който да установи състоянието на ушите и т.нар.трета сливица;
3. микробиологично изследване на носен секрет с антибиограма – за да се установи вида на бактерията и ефективните срещу нея антибиотици;
4. рентгенография на синуси за доказване на синуит – трудна за изпълнение в ранната детска възраст. При интерпретацията следва да се отчитат фактите – при деца под 1г. не носи информация, при деца под 5г. наличието на течност/ниво не се визуализира, недоразвитите синуси могат за имитират засенчване.
5. консултация с алерголог – за провеждане на кожно-алергични проби (КАП) с битови алергени и полени за определяне вида на алергена и/или изследване на специфични Иг Е в кръвта (кръвен тест);
6. компютърна томография – при настъпили усложнения.