"Баба ти все ранно детско развитие е изучавала"

Ранното развитие на детето е въпрос, който започва да занимава човешкия род като тема едва началото на 20 в., а българската майка - едва в ерата на онлайн формите за родителство. В България е модерно да си ироничен към модерни психологически и педагогически теории, които от половин век вече стандартно оформят детското възпитание по света. А всъщност т. нар. модерни теории просто обясняват и се връщат, вече осъзнато, към най-доброто от хилядолетните човешки интуиции за отглеждане на дете, които са и причина за оцеляването на човека като вид. В България "ранното детско развитие" все още се схваща като екзотично и алтернативно на класическото разбиране за възпитание с твърд режим и шамар, включително по отношение на кърменето, гърнето, спането и смятането.

Развива ли се този, който само спи, играе и яде?

Ранното развитие не означава ранна интелектуализация на детето. Не означава и амбициозно мъкнене по занимания и конкурси за красота на бебета под годинка. Също не означава да го паркираш подпряно с възглавници пред Бейби ТиВи или Бейби Джиниъс. Когато казваме ‘английски език’ или ‘музика за бебета’, не си поставяме конкретни образователни цели от типа да знае определен брой думи, да може да пее по ноти и т.н. Ранното развитие на детето се случва в 100% от случаите така или иначе между 0-6 годишна възраст, независимо дали родителите/педагозите се занимават целенасочено с него или не.

„Първите седем” години са научно и експериментално доказани като най-ключовите за психиката, емоционалността и интелигентността за остатъка от живота на всеки човек. Първите години представляват уникален психичен период на оформяне на съзнанието, през който детето по магически начин възприема всичко, което му се предлага и с лекота го усвоява, подражавайки. Неслучайно ние нямаме спомени от най-ранния период 0-3 год. от живота си – по това време мозъкът ни работи по по-различен начин. Затова осъзнатите занимания с детето пробуждат у него любопитството, емоциите и участието му в този свят и провокират потенциала му да пробие пръстта и да тръгне нагоре. Да се отлага, спестява и чака до „училище” и „университета” означава да се изгубят най-ценните години, в които се полагат семената на цялото му образование по-късно – самочувствие, нагласа за развитие, любопитство, борбеност, целеустременост и адаптивност към промяна и провал. Все умения на успешните предприемачи и щастливите хора.

Какво се случва в детския мозък

В самото начало на 20 век се появява конструктивистката теория (Жан Пиаже, Мария Монтесори, Лев Виготски) за познанието, ученето (не обучението!) и мисленето, която става основа на модерните подходи в образованието. "Знанията се усвояват активно от учещия, а не се възприемат пасивно отвън", досеща се Жан Пиаже. В такъв случай учителят трябва да е наясно с менталните модели, които учениците ползват, за да се ориентират в света, за да преподава добре. Ученикът учи, за да „изобрети” значимо знание за себе си, което всеки ден може да е различно. Ученикът учи чрез действие и за да добави нови връзки към познатия си свят, които да са му от полза, а не за да запамети "правилни" отговори и да "избълва" значения, изказани от някого другиго. Противно на схващането, което някои учители имат и до днес, ученикът не е празен съд, в който някой трябва да ливне една кофа с клишета. Детето има естествена склонност да развива умението си да разрешава проблеми, които са му интересни, стига възрастните от рано да не го вкарат в другия модел: на затвърдяване на конкретни и скучни за него към даден момент знания чрез повтаряне.

Двойка в първи клас - цял живот двойка

Разбиранията, заложени в конструктивистката теория, лежат в основата на модерното образование в Европа, Америка, Канада, Австралия и донякъде на книга и у нас. Вече 100 години върху тази теория се надграждат различни педагогически и методически техники – например в оценяването, за което тенденцията е вече да се превърне в неразделна част от самия процес на обучение. Целта е ученикът сам да си поставя и открива обратната връзка, а не „другарката” травмиращо да му поставя ниски оценки при грешки. Та нали единствено, който нищо не прави, не греши – грешките и провалите са стъпалата на всеки успех.

Монтесори: мода, наука или вяра

Доктор Мария Монтесори (1870 - 1952), два пъти номинирана за Нобелова награда за революционните си достижения в педагогическата практика с най-малките, доказва принципи на конструктивистите. Нейните открития, обаче, са до голяма степен чисто емпирични и интуитивни и тя не се обвързва с конкретна научна теория. Тя създава практическа методика за работа с деца, която удивява с резултатите си вече цял век.

Според Монтесори първите 6 години на детето са периодът за натрупване на всички основни характеристики на интелекта и характера, с други думи на психическия живот на човека. Тези години са вълшебни за всеки човек, тогава той се намира най-близо до творческия източник, който го е създал и на който не можем да диктуваме, а на който можем само да се възхищаваме. Това е периодът на оформяне на чудото на човешката интелигентност – нашият дар, който ни отличава от всички други същества с жива мисия на Земята. Според Монтесори основният замисъл на природата е през първите 3 години от живота си човекът да се адаптира към средата по възможно най-пълноценен начин. Поради това, мозъкът на бебето е устроен така, че да абсорбира в себе си околния свят, да става едно цяло с него. Обемът информация е толкова огромен, процесът е толкова сложен, че ние губим спомен за този извънземен период.

В най-ранните месеци и години, родителите имат основна роля в изграждането на детската психика. Според Монтесори най-ощетени, парадоксално, са най-богатите деца, защото те имат всичко – предмети, колички, гледачки, но нямат най-важното – естествените стимули на развитие – близостта и примера, който дава майката, нейните движения, нейната работа и дори разправиите й с продавачите на пазара например. Днес учените до един отбелязват, че „мозъчните клетки на бебето оформят основите за целия сетнешен живот, като първите три години са критични“ (1997, сп. TIME, “How A Child’s Brain Develops”). Д-р Джейн Хийли например, автор на Your Child‘s Growing Mind, изказва следното обобщение: „В моите изследвания на мозъка, не открих нищо, което да не съвпада с наблюденията на д-р Монтесори за детето.“