Груби двигателни умения

1. Детето стои изправено на краката си, когато е придържано под мишниците; така може да извършва движения, подобни на пристъпване и подскачане.
2. Обръща се от гръб по корем и обратно. Някои деца се опитват да пълзят.
3. Повдига главата си, легнало по гръб и хваща краката си; рита свободно с тях.

Фини двигателни умения

1. Детето посяга и хваща играчка в обсега на ръцете му.
2. Хваща подадена играчка и я задържа с две ръце между пръстите и дланта.
3. Прехвърля играчка от едната ръка в другата.

Сензорно-двигателни умения

1. Детето се заглежда по-продължително в ярки предмети.
2. Докосва, взема и слага в устата си различни предмети.

Физическо развитие и активност

1. За периода детето наддава на тегло с общо 1800 гр средно и увеличава  ръста си с общо около 6 см.
2. Детето е будно по-продължително време (няколко пъти в денонощието по 1,5– 2 часа) и има добра двигателна активност – например рита, маха с ръце и др.
3. Показва повишена двигателна активност, като движенията на ръцете са по-целенасочени и координирани.

Безопасни практики

1. Детето сигнализира с неспокойство и раздразнение нуждата от смяна на пелената
2. Разграничава майката (грижещия се) от непознати, което е предпоставка за безопасно поведение в по-горна възраст.

Поддържане на личното здраве и хигиена

1. Детето проявява повишена двигателна активност (движи крака, ръце, наблюдава наоколо) по време на бодърстване и при закалителни процедури (разходки, гимнастика, въздушни бани).

Ранна комуникация в семейството

1. Детето започва да формира привързаност към майката (грижещия се):

• спира да плаче, когато я види или чуе гласа ѝ, протяга ръце, за да бъде взето;
• търси близост с майката (възрастния) и понякога плаче, ако тя напусне стаята.

1. Участва все по-активно в „диалога“ с майката, в който се постига по-добър синхрон и съгласуваност между тях.

• Следи действията на майката (грижещия се) и „отговаря“ със съответен емоционален израз, със звуци и движения в съответствие с нейните емоции, действия и реч, насочени към него.
• Насочва се към интересни предмети, които майката му подава и поставя в зрителното поле;

5. Отличава членовете на своето семейство от непознати:

• радва се при добронамерено държане на близки и познати хора;
• проявява предпазливост към непознати хора.

Взаимодействие с връстници и други деца

1. Детето започва да разменя погледи с децата от близкото му обкръжение.

Овладяване на правила и норми

1. Детето научава някои многократно повтарящи се действия в ежедневния му режим – при хранене, при поддържане на хигиената и др.

Познание за себе си. Себеоценяване. Развиване на самостоятелност

1. Детето изпробва възможностите на своето тяло в различни движения – например протяга се да хване играчки на различно разстояние.
2. Вглежда се в образа си в огледалото.

Емоционален опит. Изразяване на чувства

1. Детето отговаря избирателно със съответна емоционална реакция на различни предмети и ситуации и при общуването с хора както близки, така и непознати.  

• усмихва се, когато вижда познати лица;
• смее се с глас в отговор на закачки и занимания с близък възрастен – люлеене, пляскане на ръчички и др.;
• изразява недоволство с плач и рита с крака при дискомфорт;
• изпитва страх и безпокойство при среща с непознати хора и предмети в непозната среда;
• изразява изненада и учудване, когато се случи нещо неочаквано и странно.

Познание за емоции

1. Детето разграничава и реагира по различен начин на израза на радост, тъга и гняв от страна на майката (възрастния).
2. Може да различава звукови сигнали за позитивните и негативни емоционални състояния.

Емоционална регулация

1. При слабо безпокойство детето демонстрира начални форми на самоуспокояване (например игра с крайниците, косата и др.).
2. При по-силно безпокойство, страх и раздразнение, детето сигнализира с плач своето състояние и търси успокоение от майката (протяга ръце към нея, не се успокоява с подадена играчка).

Любопитство и интерес

1. Детето показва интерес към:

• предмети, като ги докосва, опипва, извършва действия с тях;
• разнообразни звуци (заслушва се, стои по-дълго време неподвижно или пък става по-активно, когато чуе музика с ритъм и др.);
• близки или познати лица на хора.

Активно проучване на средата

1. Детето се насочва самостоятелно към играчки в близкото пространство, като посяга с ръка и ги взема, поставя ги в устата си, рита ги.
2. Търси контакт с познати възрастни или деца (например усмихва се, гука, обръща глава към тях, протяга ръце).

Постоянство и адаптация на опита

1. Детето наблюдава интересен предмет и е съсредоточено върху него за кратко време.
2. Внимателно следи с поглед движение на предмет или човек.
3. Проявява настойчивост и стремеж за достигане на предмет/играчка, която е в полезрението му.
4. Повтаря многократно движения или действия, за да получи очакван резултат (рита дрънкалка над креватчето или я пуска на пода).

Игра и креативност

1. Детето изследва предмети и играчки, като ги опипва, удря, поклаща, за да издадат звук, поставя ги в устата си.
2. Подражава на емоционален израз – весела или тъжна мимика на близкия човек.

Внимание и памет. Разбиране на причинно-следствени връзки

1. Детето може да се съсредоточи върху интересна играчка за около 5 минути.
2. При движение на обект ту вляво, ту вдясно се обръща по посока на очакваната му поява.
3. Помни някои недалечни минали събития (например посещение при лекар).
4. Започва да разбира, че някои негови действия предизвикват определен резултат (например дърпа или рита играчка, за да я задвижи; плаче, за да повика възрастен).

Наивни теории за света. Знание за одушевеност – неодушевеност и физически закономерности

1. Детето разбира прости физически закономерности, като извръща глава и гледа надолу, когато наблюдава падащ предмет.
2. Долавя нови разлики между одушевени и неодушевени обекти (например заглежда се по-често и по-дълго в движение на човек, отколкото в движение на механична играчка).

Познание за количество и числа

1. Детето забелязва разликата между един и повече от два обекта, представени едновременно в близост до него (насочва се към по-големия брой предмети).

Решаване на проблеми

1. Детето имитира някои прости движения на възрастен (например отваряне и затваряне на ръцете и др.).

Категории и класифициране

1. Детето долавя разлики между различните предмети, обекти, животни (например куче и кола, куче и риба).
2. Разграничава и реагира по различен начин при общуване с познати и непознати.

Рецептивна реч (разбиране): речник

1. Детето започва да разграничава речеви звукове по някои признаци.
2. Различава интонации в речта и ги свързва с настроението на говорещия: реагира с усмивка на дружелюбни интонации и отговаря с хленч или плач на груби и сърдити интонации.

Експресивна реч (говорене): речник

1. Детето произнася звуци, подобни на гласни (а, о, ъ) и съгласни (б, п, м, н, д, т, г, к, х), но доста неясно и нечленоразделно (понякога спонтанно, а понякога в отговор на реч, насочена към него); проявяват се ранни форми на лепетна реч – случайно произнася отделни срички.

Умения за общуване

1. Детето започва да търси присъствието на обгрижващите го лица и обръща внимание на човека, който му говори;
2. Започва да реагира с гукане на нежен говор, отправен към него.