За стимулиране потенциала на детето и за създаване на благоприятна среда за учене и развитие се препоръчва:

1. Да се осигури достатъчно пространство за развитие на движенията, което да стимулира изправянето и прохождането на детето; организирайте жилищното пространство без остри ръбове.

2. Да се учи детето да пази равновесие – можете да го сложите на раменете си, да потанцувате така из стаята; или да седнете на удобен стол, като сложите крак върху крак, то да седне на стъпалото на горния крак и да го люлеете в тази поза, като го държите за ръцете.

3. Не се страхувайте от честите падания на детето. Ако детето се чувства несигурно и предпочита да се държи дори само за единия ви пръст, съобразете се с него. Не бързайте, оставете го то само да реши кога да проходи без ваша помощ – оптимална възраст на прохождането е 12 – 15 месеца.

4. Игра с детето, като в този период играта с играчки и предмети може да е по-разнообразна и по-продължителна.

5. Да се обогатява игровата среда на детето с играчки като: разноцветни кубчета в два размера (за подреждане едно върху друго); пирамидки (ос с рингове с различна големина за нанизване); чашки или кухи кубчета (за поставяне едно в друго); кутии за отваряне и затваряне, за поставяне на предмети в тях и за изваждането им. Такива играчки развиват по-точни действия на ръцете, координацията между ръцете и очите, възприемането на цвета, формата и големината на предметите.

6. Да се осигурят по възможност цветни гъби, гумени патета и други играчки за игра по време на къпане.

7. Да се показва и да се обяснява на детето как да играе с играчките според тяхното предназначение и да му се осигуряват време и пространство за самостоятелно изпробване на действията с тях.

8. Да се стимулира интересът на детето към всичко, което го заобикаля.

9. Да се акцентира и насочва вниманието на детето върху причини и следствия от всекидневието, като се обяснява подробно, например: „Бутнахме тази играчка и тя падна“.

10. Да се показва и назовава всеки обект, към който детето проявява интерес, като се насочва вниманието му към формата му (например: „Виж това са топки, те са кръгли.“).

11. Да се осигурява спокойна, позитивна атмосфера на детето при възприемане на нови предмети, нови хора и непозната обстановка.

12. Да се създава разнообразна предметно-игрова среда и да се демонстрират разнообразни начини на действие с играчките и предметите.

13. На детето да се показва какво е нарисувано на книжки с картинки, като се назовава отчетливо името на съответния обект и му се разказват кратки приказки.

14. Да се поощрява детето да се справи с постигането на определена цел, например да достигне играчка, която му е интересна, да намери играчка, която е поставена извън полезрението му, и т.н.

15. Активно участие на детето в игри за конструиране и игри, в които подреждате обекти, например: „Дай да отделим всички червени топки.“ или „Къде са кубчетата, искаш ли да си направим купчинка от кубчета?“. Обяснявайте и показвайте по време на играта как може да се направи определена фигура, кула от кубчета и др.

16. Съвместни действия и игри от типа криеница, като многократно се крият играчки и детето се стимулира да ги намира.

17. Да се инициират игри, в които става смяна на реда между възрастните и детето (например игра на ку-ку и др.).

18. Да се показват на детето подходящи за възрастта книжки, да се назовават обектите в тях, като се наименуват и като му се задават прости въпроси за тях („Къде е котето?“, „Покажи ми как прави котето.“ и т.н.).

19. Да се използват думи за количество, като се показват обектите от средата, например: „Ето виж тук има две кучета, а това е едно цвете.“, „Виж, млякото свърши.“

20. Да се насърчават доверие и сигурност у детето в опитите му да изследва и проучва средата – ако детето има проблем и не може да го реши (не може да си задвижи новата играчка), покажете му как да го направи и го помолете да повтори действието.

21. Да се проявяват грижа и внимание към емоционалните изрази и сигналите на детето.

22. Да се показват на детето както негови, така и семейни снимки.

23. Да се насърчават самостоятелните опити за движение и действия на детето с „Браво!“ и позитивни изрази.

24. Да се уважава избирателността на детето и да се насърчават изразите на харесване и предпочитания.

25. Да се наблюдава кои са предпочитаните от детето неща – играчки, предмети, и когато е възможно, се съобразявайте с неговия избор.

26. Да се посочват и назовават чувствата на детето.

27. Да се гради върху това, което децата знаят и могат да правят самостоятелно, като се поощряват постепенно да се справят с по-сложни задачи.

28. Да се показва съпричастност и разбиране към детето; по-често го прегръщайте, за да усети близостта ви, ако то е разстроено или ако се страхува от нещо.

29. Да се наблюдава детето и да стоите близо до него, за да сте готови да му предложите подкрепа, когато се движи, но е все още нестабилно.

30. Да се назовават имената на различни нови обекти, включително играчки, които попадат в обкръжението на детето, като се използват въпроси, на които възрастният отговаря сам: „Я да видим какво са това? – Кубчета“, „Къде е мечо? – А, ето го мечо!“.

31. Да се стимулира свързването на имената на нещата с техни функции и особености: „Ето, виж Зайко-Байко. Какво прави зайко? – Скача. Какво има зайко? – Крачета. Къде са твоите крачета?“.

32. Когато детето произнесе звукове, които приличат на дума, се опитайте да разберете какво казва, като посочвате различни обекти или лица от обкръжението, например то казва „та-та“, но не гледа към бащата, а към топката. Разберете това ли иска: „Топка? Топката ли искаш?“. Ако е така, дайте му топката и говорете за нея.

33. Междуметията са „лесни“ за детето – нужно е да се употребяват колкото се може повече от тях, като се свързват с животни, обекти или действия, например „Как казва котето? – Мяу“, „А това е крава, тя казва „муу“.

34. Ако детето произнесе нещо, подобно на звукоподражание, като „па-па-па“, повторете го и го включете в изречение: „Па-па-па? Пате? Патето казва „па-па“. Ето патето. Искаш ли го?“ и т.н.

35. Да се поощрява детето да повтаря срички и думи: показвайте, че се радвате на всяка произнесена звукова последователност даже когато детското произношение е доста несъвършено.

36. Да се разказват кратки стихчета и римушки, да се пеят песнички. Изпълнявайте заедно с детето повтарящи се рутинни действия, като ги съчетавате с говор, например „Кажи чао“ (очаква се детето да помаха с ръка за довиждане), „Дай целувка“, „Дай „боц“ (детето трябва да направи съответните жестове) и т.н.

Тези съвети са част от СТАНДАРТИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ И УЧЕНЕ В РАННОТО ДЕТСТВО: ОТ РАЖДАНЕТО ДО ТРИ ГОДИНИ

Автори: доц. д-р М. Атанасова-Трифонова, проф. д-р Л. Пенева, проф. д.ф.н. Ю. Стоянова, д-р И. Янчева, гл. ас. д-р Н. Колчева, гл. ас. д-р М. Мутафчиева